— Странно съвпадение — дискретно подметна господин Блум на Стивън.
— Казвам се Мърфи — продължи морякът, — У.Б. Мърфи от Керигейлоу. Знаеш ли къде се намира това?
— До пристанището на Куинстаун — обади се Стивън.
— Точно така — кимна морякът. — Форт Камдън и форт Карлайл. Оттам съм родом. И моята, и тя е оттам, чака ме. Знам, че ме чака. За Англия, мой свиден дом1488. Моята вярна малка женичка, която не съм виждал през всичките тези седем години, откакто плавам по света.
Господин Блум можеше лесно да си представи неговото завръщане у дома — появяването на моряка в малката схлупена крайпътна къщурка, след като е успял да надхитри стария Дейви Джоунс1489 — в дъждовна и безлунна нощ. Да прекосиш целия свят за една жена. На тая тема истории с кофа да ги ринеш, Алис Бен Болт, и Инок Ардън1490, и Рип Ван Уинкъл, а тук изобщо някой спомня ли си за слепеца О’Лиъри, много любима и трудна за рецитиране поема, между другото, от бедняка Джон Кейси, която скромно и без претенции, си е чисто бижу на съвършената поезия. И в същото време няма един-единствен ред, който да възпява избягалата жена, която се връща обратно, колкото и да е обичана от изоставения. Лицето на прозореца! Само си представи изумлението му, когато най-накрая скъса с гърди финалната лента и го сполети ужасната истина относно половинката му, разбила всичките му надежди. Изобщо не си ме очаквала, но ето че дойдох, за да остана завинаги и започна отначало. А тя седи, сламена вдовица, до същото онова отдавна познато му огнище. Мислеше си, че съм мъртъв, нали. Че дълбокото дъно ме люлее в своята люлка. А там седи чичко Чъб или Томкин, според случая, ханджията на Корона и котва, разхвърлял се по риза и набива рамстек с лук. Няма стол за таткото. Ффу! Вятърът фучи! Дундурка последното си в скута, детето постмортем. Ой така, ой кога, при момичетата на брега! О! Преглъщаш неизбежното. Усмихваш се и стискаш зъби. Оставам вечно твой любящ съпруг с разбито сърце, У.Б. Мърфи.
Морякът, който не приличаше на дъблинчанин, се обърна към един от файтонджиите със следната молба:
— Дали не ти се намира тютюн за дъвчене в повечко, а?
Така се случи, че файтонджията, към когото се обърна, нямаше, но затова пък собственикът бръкна в джоба на сетрето си, закачено на пирон, и така желаният обект взе да се предава от ръка на ръка.
— Благодаря — рече му морякът.
Пъхна късчето пресован тютюн в плювалника си, задъвчи го и отново запелтечи на пресекулки:
— Пристигнахме тая сутрин в единайсет. Тримачтовата Роузвийн от Бриджуотър, натоварена с тухли. Казах им, че съм дотук. Платиха ми всичко днес следобед. Ето и уволнителното ми. Виждаш ли? У Б. Мърфи, моряк първа категория.
В потвърждение на това той побърза да извади от вътрешния си джоб един доста омацан, сгънат документ и го подаде на съседите си по маса.
— Сигурно си видял бая свят — подхвърли собственикът, като се облакъти на тезгяха.
— Ами — отвърна му морякът, след като се поразмисли — пообиколил съм туй-онуй, откакто за пръв път се качих на палуба. Бил съм в Червено море. Бил съм в Китай, и в Северна Америка, и в Южна Америка. Виждат съм айсберги — и големи, и малки. Бил съм в Стокхолм, и в Черно море, и в Дарданелите заедно с капитан Далтън, най-читавия мъж, който някога е дезертирал от кораб. Виждал съм Русия. Господи помилуй. Така се молят руснаците.
— Излиза, че си се нагледал на какви ли не чудесии — обади се един от файтонджиите.
— Ами — съгласи се морякът, като местеше наполовина сдъвкания тютюн от буза в буза — чудесии колкото щеш по широкия свят. Виждал съм крокодил да отхапва лапата на котва, както аз отхапвам парче тютюн.
Извади от устата си разкашкания тютюн, стисна го между зъбите си и отхапа настървено.
— Хам! Ето така. Освен това в Перу съм виждал човекоядци да ядат трупове, както и черния дроб на конете. Погледнете. Ето ги. Един приятел ми я изпрати.
Измъкна от вътрешния си джоб илюстрована пощенска картичка, която очевидно представляваше безценен екземпляр от неговата съкровищница и я плъзна по масата. Върху нея беше напечатано: Choza de Indos. Beni, Bolivia1491.
Всички се загледаха в картинката, на която се виждаха група туземки с раирани препаски, едни наклякали, други замижали, трети кърмещи, четвърти смръщени или заспали и всички те сред орляк деца (трябва да имаше няколко дузини) пред примитивни тръстикови колиби.
— По цял ден дъвчат кока — поясни словоохотливият моряк. — Коремите им като плондери. Щом престанат да раждат, им режат циците. Вижте ги, ходят чисто голи и набиват черен дроб от умрял кон.
1491
„Индиански колиби“ (исп.). Бени е провинция в североизточна Боливия, но нека припомним, че Боливия няма излаз на море и е малко вероятно моряк да е проникнал в нейната вътрешност в края на XIX в.