Цели няколко минути, ако не и повече, пощенската картичка обсеби вниманието на господата наивници.
— А знаете ли с какво можеш винаги да ги държиш на разстояние? — попита той вежливо.
Никой не посмя да рискува с отговор и тогава той им намигна и рече:
— Със стъкло. Това ги шашардисва. Стъкълца, бе.
Господин Блум, без да показва изненада, скришом обърна картичката наопаки и видя частично заличения адрес и пощенско клеймо. То гласеше следното: Tarjeta Postal. Senor A. Boudin, Galeria Becche, Santiago, Chile1492. Виждаше се, че няма нищо друго написано, поне това си даде труд да провери. Макар че не вярваше сляпо в сензационни разкази (нито дори в стрелба по яйца, въпреки съществуващите прецеденти като Вилхелм Тел и случаят Лазарио — Дон Чезаре де Базан, описан в Маритана, където куршумът на първия минава през шапката на втория), след като забеляза несъответствието между името (разбира се, ако приемем, че той беше човекът, за когото се представяше, и че не плава под чужд флаг, след като се видя по свидетелството, че си е издържал изпита за пълноправен моряк, изброявайки поред точките на компаса и завъртайки кораба на триста и шейсет градуса в тихо време) и фиктивния адресат на посланието, което събуди известни подозрения у него относно добросъвестността на вашия приятел, въпреки че то по някакъв начин му напомни за отдавна лелеяната мечта, която възнамеряваше да осъществи някоя сряда или събота1493, като предприеме пътуване до Лондон по море, да не говорим за това, че дългите пътешествия му бяха напълно непознати, но все пак по душа и сърце той си оставаше роден авантюрист, ала по прищявка на съдбата се оказа неосъществен мореплавател с изключение на отиването му до Холихед, което представляваше най-дългото му пътуване. Мартин Кънингам често обещаваше да му издейства чрез Еган един безплатен билет, но вечно изникваше една или друга дяволска спънка, колкото да осуети крайния резултат. Но дори да трябва да плати необходимото от собствения си джоб и да хлътне финансово, то няма да е кой знае колко много, стига кесията да позволява, може би ще трябва да се раздели с няколко гвинеи, като има предвид каква е цената до Мълинджър, където възнамеряваше да отиде, а именно пет шилинга и шест пенса отиване и връщане. Пътуването би имало благотворен ефект върху здравето му, поради освежителния озон, пък и би било приятно във всяко друго отношение, особено за човек, чийто черен дроб не е в ред, да види различните места по маршрута Плимът, Фалмът, Саутхамптън и така нататък, а в края и един образователен тур на забележителностите на майката-метрополия, да разгледа нашия модерен Вавилон, където без съмнение ще може да види големите подобрения на кулата, абатството, богаташката Парк Лейн и отново да си ги припомни1494. Ето че му хрумна и друго нещо, което не беше никак лоша идея, но трябва да отиде и на място да провери дали ще бъде възможно да организира едно лятно турне в най-известните им курорти, като Маргейт например, с бани и първокласни минерални извори, Истборн, Скарбъро, Маргейт и така нататък, още красивия Борнмът, островите в Ламанша и други подобни изящни местенца, което може да се окаже доста доходна инициатива. И, разбира се, не с помощта на някоя съмнителна, спешно скалъпена надве-натри фирма, наела местни лелки на работа, като онази на госпожа С. П. Маккой — дай ми назем куфара си, а аз ще ти изпратя билет. Не, трябва да бъде нещо първокласно, турне на ирландските звезди, Гранд операта на Туийди-Флауър със собствената му законна съпруга като главна изпълнителка и нещо като пълната противоположност на компаниите на Елстър Граймс и Муди-Менърс, които си бяха съвсем простичка работа, и може би затова беше напълно уверен в успеха, стига да смогне да осигури шумни реклами в местната преса, и то написани от човек енергичен и безскрупулен, който да успее да задвижи необходимите лостове и така да се получи едно приятно комбиниране на бизнеса с удоволствието. Но кой? Да, тук е пречката1495!
Също така, без да е много сигурен, смяташе, че има голямо поле за изява в откриването на нови маршрути, за да бъдеш в крак с времето, между другото, на линията Фишгард — Рослеър, която, както се говори, вече била поставена за разискване в министерството на разтакаването1496 с необходимото количество канцеларщина и бюрократизъм, с много колебания и времеразапиляване от страна на отдавна безплодни, напълно закостенели мозъци и общо взето тъпанари. Една голяма възможност за полагане на усилия и предприемчивост несъмнено съществува, за да могат да се посрещнат туристическите нужди на широка маса от хора, сиреч на средния човек, ще рече на Браун, Робинсън & Co.
1492
Пощенска картичка, г-н А. Буден, галерия Бечи, Сантяго, Чили (исп.), където „boudin“ на френски означава „кървавица“, а „becchi“ или „becchino“ на италиански означава „гробар“.
1493
Това са дните, в които по времето на Джойс са пътували корабите между Дъблин и Лондон.
1494
През 1901 и 1902 големите подобрения на такива известни туристически обекти в Лондон като Тауър, Уестминстърското абатство и Парк Лейн, в сърцето на Мейфеър — тогава, а и сега може би най-светският лондонски квартал, — са били широко рекламирани във връзка с коронацията на Едуард VII.
1496
Изразът е заимстван от „Малката Дорит“ на Чарлс Дикенс и е бил много популярен по времето на Джойс. Първото изречение на глава X, „Съдържаща цялата наука на управлението“, гласи: „Министерството на разтакаването (както всички знаят, без да им се казва) е най-важното правителствено ведомство.“