Жалко е наистина и на пръв поглед направо абсурдно, както и срамно за нашето прехвалено общество, че средният човек, чийто организъм се нуждае от тонизиране, и то по възможност само срещу няколко презрени лири е лишен от шанса да види повече от света, в който живее, а вместо това се блъскаме натясно с моичкия, дето ме взе за жена, ама досущ като в консерва, ти казвам. В края на краищата всеки от тях разполага с единайсет и нещо монотонни и убийствени месеца и би оценил всяка радикална промяна на venue след сивото ежедневие в града, стига да може да се озове, за предпочитане през лятото, когато Мадам Природата слага най-пищната си премяна, в нейното лоно, което само по себе си си е едно чисто съживяване и подмладяване. Съществуват също така и отлични възможности за ваканция на нашия роден остров, прекрасни гористи местности за укрепване на здравето, които предлагат пълнокръвни атракции, както и освежителен тонус за организма, и които се намират в близост до Дъблин и неговите живописни околности; нека не забравяме Пулафука, до който пътува и парен трамвай, но е също така далеч от безумната тълпа1497, още Уиклоу, който с право се нарича градината на Ирландия, идеално място за възрастни велосипедисти, стига да не вали, а също така и дивите хълмове на Донегал, където, ако се вярва на разказа на свидетели, coup d’oeil1498 е изключително красива, въпреки че току-що споменатата местност е по общо мнение труднодостъпна, така че потокът туристи все още е много далеч от онова, което би могъл да бъде, като се имат предвид безспорните облаги, които могат да се извлекат оттам, докато Хаут с неговите исторически асоциации и други, като Копринения Томас1499, Грейс О’Мали1500, Джордж IV1501, рододендроните, които цъфтят на няколкостотин фута над морското равнище винаги са били любимо и често посещавано място за хора от най-различни прослойки и нагласи, особено през пролетта, когато младите се влюбват презглава1502, макар че мястото е взело не една и две жертви при падане от скалите, кога нарочно, кога неволно, но винаги някак импулсивно и отведнъж, тъй като е само на четирийсет и пет минути път от колоната1503. Но, разбира се, съвременната туристическа индустрия е още в пелените си, така да се каже, а условията за пренощуване и всякакво друго настаняване са такива, че има още много да се желае. Замисли се, защото видите ли, това му се стори много интересно, само от чисто любопитство, разбира се, дали оживеното движение поражда маршрутите, или обратното, или всъщност и двете. Обърна пощенската картичка налице и я подаде на Стивън.
— Веднъж видях китаец — не спираше да разказва Неустрашимият моряк, — който държеше в ръце малки книжни топки, колкото детски лодчици, и като ги пуснеше във вода, те мигом се разтваряха и всяка от тях приемаше различна форма. Едната се оказваше кораб, другата — къща, третата — цвете. Иначе вареше супа от плъхове — додаде и се облиза апетитно, — това е нещо обичайно за китайците.
Околосветският пътешественик вероятно долови някакъв израз на недоверие в лицата на околните, затова побърза смело да продължи с нови приключения.
— Веднъж в Триест видях как един италианец извърши убийство. С нож в гърба. Ей така.
Докато говореше, извади доста страшен сгъваем нож, съвсем съответстващ на вида му и го вдигна във въздуха, все едно замахва да го забие.
— Беше в някакъв бардак, заради измама. Един контрабандист се опитал да преметне друг. Та убиецът се скри зад вратата и му излезе в гръб. Ето така. И му вика: приготви се да посрещнеш Бога твой! Хац! Намушка го в гърба, чак до дръжката.
Тежкият му поглед обходи всички дремливо, сякаш ги предизвикваше да види дали някой ще посмее да му зададе въпрос, дори да му се иска.
— Това е много добро парче стомана — повтори той и погали ужасния стилет.
След дългото и мъчително denouement1504, достатъчно да уплаши и най-големите храбреци, той сгъна острието с щракване и прибра въпросното оръжие в собствената си съкровищница от ужаси, тоест в джоба си.
— Много ги бива с хладните оръжия — обади се някой, който очевидно нищо не разбираше, колкото да отсрами компанията. — Ето защо значи смятаха, че убийствата в парка, дело на непобедимите, всъщност са били извършени от чужденци, именно заради ножовете1505.
1497
Цитат от стихотворението на Томас Грей (1716–1771) „Елегия, написана в селското гробище“. По-късно Томас Харди използва израза за заглавие на своя роман „Далеч от безумната тълпа“ (1874).
1499
Виж бел.24, гл.10. Хаут е свързан с неговото име, защото той го завзема с надеждата да спре там дебаркирането на английски подкрепления, тъй като Хаут е бил главното дъблинско пристанище.
1501
Английският крал Джордж IV (1762–1830) акостира именно в Хаут при посещението си в Ирландия през 1821 г., което се смятало за особено важно, тъй като било първото на английски монарх от повече от един век.
1503
Става дума за колоната на Нелсън в центъра на Дъблин, откъдето тръгват доста маршрути към Хаут.
1505
Веднага след убийствата в парка „Феникс“ на 6 май 1882 г. се понесла мълва, че убийците са чужденци, доведени от Европа или Америка. Причината е не в използването на ножове, а че точно тогава, на 2 май 1882 г., Парнел е бил освободен от затвора и цяла Ирландия била обхваната от оптимизъм за скорошно споразумение между него и Гладстон.