При тази забележка, подхвърлена очевидно в духа на където невежеството е блаженство1506, господин Блум и Стивън, всеки посвоему, някак инстинктивно хвърлиха по един многозначителен поглед насред настъпилата църковна тишина от вида на най-строгото между нас да си остане към мястото, където Одери-козата, наричан още собственик на заведението, точеше струйки от помпата за бира. Непроницаемото му лице, което беше същинско произведение на изкуството, съвършено само по себе си и поради това не можеше да се опише с думи, създаваше впечатление, че не е разбрал и йота от онова, което ставаше наоколо. Странно, много странно.
Последва прекалено дълга пауза, по време на която един четеше на пресекулки някакъв оцапан с кафе вечерник, друг гледаше картичката с туземците choza de, трети съзерцаваше моряшкия уволнителен билет. Господин Блум, доколкото това лично го засягаше, седеше потънал в мисли. Така живо си спомняше случката, за която се намекна тук, сякаш бе станала вчера, а не преди няколко десетки години, в дните на размирици заради поземлената реформа, когато целият цивилизован свят бе стъписан, образно казано, а именно някъде в началото на осемдесетте, по-точно през осемдесет и първа, когато току-що бе навършил петнайсет години.
— Ей, шефе — провикна се морякът, — я ми върни документите.
Молбата бе изпълнена и той ги сграбчи в шепата си.
— Ти виждал ли си Гибралтарската скала? — попита господин Блум.
Морякът направи гримаса и продължи да дъвче по начин, който можеше да се изтълкува като да, ами, или не.
— Май и там си бил — подхвърли господин Блум, — на края на Европата — мислейки, че наистина е бил и с надеждата, че е възможно по силата на някакви макар и смътни спомени, но оня не успя да измъти нищо, само изстреля една плюнка в стърготините на пода и поклати глава с нещо като нехайно презрение.
— Коя година ще да е било това? — попита господин Блум. — Можеш ли да си спомниш имената на корабите?
Нашият така наречен моряк обаче продължи да дъвче тегаво и ненаситно известно време, преди да отговори.
— Уморен съм вече от тия морски скали — рече, — от тия кораби и лодки. И през цялото време осолено говеждо.
Очевидно уморен, той млъкна. Неговият разпитвач, като видя, че няма вероятност да изтръгне още нещо от тоя лукав чешит, се отплесна да говори за огромните размери на водните площи по земята. Било достатъчно да се каже, което може да се установи и с един най-бегъл поглед върху картата на земното кълбо, че тя покрива цели три четвърти от него и именно това го карало да проумее най-добре какво означава да владееш вълните. Неведнъж, всъщност поне десетина пъти, беше забелязвал край Норт Бул при Долимаунт1507 как някой престарял морски вълк, немил и недраг, седи, както обикновено, до не особено благоуханната вода досами дигата и, потънал в забрава, зяпа към морето и то към него, изпълнен с мечти за росни поля и пасбища тучни, както някой някъде бе казал1508. И той все се чудеше защо. Вероятно се е мъчел да открие тайната за себе си, докато е кръстосвал моретата от единия край на света до другия, и отгоре и отдолу — е, не чак отдолу, — предизвиквайки съдбата. И резултатът беше двайсет на нула, няма никакво съмнение. Въпреки това, без да изпадаме в дребните детайли на занаята, си остава красноречивият факт, че морето си е налице в цялата си слава и сияйност и си е съвсем естествено някой или друг да плава по него и да се изправи лице в лице срещу провидението, въпреки че това иде да покаже само как хората обикновено успяват да харижат това тежко бреме другиму, което се отнася и за ада, и за лотарията, и за застраховките, задвижени по подобни релси, и най-малкото поради тая понятна причина, ако няма и друга, неделният празник на спасителите1509 се явява една много похвална инициатива, на която обществото в голямата си част, без значение кои земи обитава — тези във вътрешността или по крайбрежието, — както се случи, след като веднъж им е поднесена на тепсия, трябва да изрази своята благодарност към нея, както и към пристанищните управи и брегови охрани, в чието задължение влиза и това да набират работна ръка за въпросните такелажи и да се борят целогодишно с морските стихии, независимо от сезона, щом дългът ги зове със своето Ирландия очаква, че всеки мъж и така нататък и така нататък, а понякога, особено през зимата, условията са страшни, а да не забравяме и ирландските фарове, Киш и другите, които имат навика да се преобръщат, когато им скимне, и веднъж, точно като минаваха покрай такъв един с дъщеря си, изпитаха на гърба си какво означава силно променливо, да не кажем направо бурно време.
1506
Отново цитат от Томас Грей. Този път от „Ода за един далечен изглед към колежа Итън“.
1509
Дъблинската организация на морските спасители се състояла от доброволци и се издържала от частни дарители. Веднъж в годината, обикновено в неделя, правели демонстрация на уменията си с цел набиране на средства.