— Имаше един, с когото плавахме заедно на Пиратът, стар морски вълк, самият той пират — продължи морякът. — Като слезе на брега, си намери работа като камериер на един джентълмен за шест лири на месец. Ей това са неговите панталони, дето ги нося, даде ми и моряшката си мушама и тоя сгъваем нож. Какво не бих дал и аз за такава службица. Да бръснеш и да четкаш дрехи. Писнало ми е да се лашкам по вълните. Ей го на и синът ми Дани и той избяга да се хване с морето, а майка му го беше наредила така хубаво да си работи в Корк в един магазин за текстил, където можеше да изкарва лесни пари и да си кара кефа.
— На колко години е той? — попита един от слушателите, който, между другото, погледнат отстрани, приличаше малко на Хенри Камбъл, градския съветник, сякаш измъкнал се от угнетително тежките си служебни задължения, неумит, разбира се, с овехтели дрехи и силна зачервенина на носа и прилежащите му области, която подозрително напомняше за порочен навик.
— Защо питаш? — отвърна му морякът заваляно и озадачено. — Синът ми Дани ли? Сега би трябвало да е на осемнайсет, доколкото мога да изчисля.
При тези думи бащата от Скиберин1510 разтвори със замах сивата си или май мръсна, както и да е, риза с две ръце и взе да чеше гърдите си, върху които се виждаше образ, татуиран със синьо китайско мастило, който би трябвало да представлява котва.
— В койката ми в Бриджуотър гъмжеше от въшки — подхвърли той. — Няма мърдане. Трябва да се изкъпя утре или вдругиден. Затова съм против тия черните. Ох, как ги мразя, гадините му с гадини. Изсмукват ти кръвчицата, направо те пресушават.
Като забеляза, че всички го зяпат в гърдите, той услужливо се доразгърди и тогава се видя, че върху отколе почитания символ на моряшката надежда и отмора се мъдри числото 161511, както и един доста смръщен профил на млад мъж.
— Татуировка — обясни разгърденият. — Направих си я, когато ни хвана безветрие край Одеса в Черно море, тогава плавахме с капитан Далтън. Един, дето се казваше Антонио, ми я направи. Това тук е самият той, грък.
— Болеше ли много? — попита го някой.
Моряшката му особа обаче бе погълната от пъплещите твари. Да ги лови и стиска…
— Глей сега! — каза той и изпъчи Антонио напред. — Ето го значи, тук се сърди на приятеля си. А сегаааа — додаде. И същата рисунка, ама след като подръпна кожата с два пръста, очевидно специален номер, и ето че образът се ухили до уши.
Истината е, че сивкавото лице на младия човек, наричан Антонио, се усмихваше някак зорлем, както и че страхотният номер възбуди безусловните възторзи на всички присъстващи, включително на Одери-козата, който за пръв път си даде труд да се размърда.
— Божке, Божке — завайка се морякът, като сведе поглед към мъжествените си гърди. — А него вече го няма. Изядоха го акулите. Божке, Божке!
Пусна кожата си, така че профилът отново възвърна предишния си смръщен вид.
— Изпипана работа — рече един от докерите.
— А за какво е тоя номер? — попита безделник номер две.
— Викаш, изяден жив, а? — попита трети.
— Божке, Божке — отново запъшка морякът, този път по-развеселено, с нещо като полуусмивка, но само за малко, и то по посока на любопитстващия относно номера. — Беше грък.
И после добави с известна доза черен хумор, като се има предвид злочестият му свършек:
Лицето на минувачката, лъснало и изпито под черната сламена шапка, погледна крадешком иззад вратата на бърлогата, очевидно с лична разузнавателна цел, и по-точно да успее да припечели нещичко отгоре. Господин Блум се видя в чудо, просто не знаеше къде да се дене, извърна очи за момент, смутен и объркан, но външно спокоен, след което взе от масата розовите страници на органа от улица Аби, който един от файтонджиите, ако изобщо беше такъв, току-що остави, вдигна ги пред лицето си и се загледа в розовата хартия, макар че защо розова? Причината, поради която постъпи така, бе, че още на секундата разпозна в надничащото иззад вратата лице същото, което бе зърнал мимоходом следобед на пристана Ормонд, онази налудничава женска, по-точно в тъмната пресечка, дето познавала дамата с кафявия костюм, дето беше с теб (тоест госпожа Б.) и го помоли да й даде възможност да му изпере мръсното бельо. И пак: защо мръсното бельо, видя му се нещо май мъгляво.
1511
Тук джойсоведите дават различни тълкувания на числото 16. Повечето го свързват с нумерологията, където то означава хомосексуалност. Други го свързват с 16 юни — денят на действието в романа, а трети с това, че разликата във възрастта между Стивън и Блум е 16 години.