— Ооо! — възрази му Стивън. — Това отдавна е потвърдено извън всякакво съмнение в няколко от най-известните абзаци в Светото писание, да не говорим за други косвени свидетелства.
По този доста заплетен въпрос обаче мненията им, които си бяха диаметрално противоположни, било заради образованието им и всичко останало, било заради голямата разлика във възрастта, отново се сблъскаха.
— Потвърдено ли? — възмути се по-опитният от двамата и непоколебимо си остана на старото становище. — Виж, в това не съм много сигурен. Разбира се, всеки има право на мнение и без да нагазваме в сектантската част на въпроса, държа да уточня, че тук съм напълно несъгласен с теб.
Честно казано, аз вярвам, че тези неща са истински фалшификати, до един изфабрикувани най-вероятно от монаси и калугери, та не е ли същото и с големия въпрос за нашия национален поет и с това кой е писал пиесите му, като Хамлет например, той или Бейкън, ти, който познаваш Шекспир несравнимо по-добре от мен, на теб ли да ти обяснявам. Между другото, няма ли да пиеш това кафе? Дай да ти го разбъркам, хапни от кифлата. Нищо че повече мяза на дегизиран вариант на тухлите, дето ги е превозвал нашият шкипер. Но нали никой не може да ти даде нещо, което не притежава. Хайде, опитай.
— Не мога — измъкна се от ситуацията Стивън, чиито мисловни органи, поне за момента, не успяха да му подскажат друга реплика.
Тъй като връзването на кусури и в общи линии маханджийството е нещо крайно нездравословно, господин Блум реши да разбърка, или поне да се опита да го стори, утаилата се на дъното захар и в същото време се размисли с известно количество жлъчно настървение за Двореца на пияниците, станали кафеджии, и неговата въздържателна (и доста доходоносна) политика. Разбира се, че това бе нещо съвършено законно и независимо от всички за и против, вършеше добра работа. Бърлоги като тази тук следваха политиката на въздържание и трезвеност, като същевременно служеха за подслон на празноскитащите нощем, освен това от време на време се организираха и концерти, вечери на театъра и поучителни беседи (вход свободен) с висококвалифицирани лектори и всичко това в услуга и за доброто на нисшите класи. От друга страна обаче, той пазеше отчетлив и бая болезнен спомен, когато платиха на жена му, мадам Мариън Туийди, която по едно време беше свързана с тези инициативи, изключително скромно възнаграждение за изнесения от нея клавирен концерт. Идеята значи, мислеше си той, беше хем да направиш добро, хем да прибереш печалба, тъй като в тая деятелност конкуренция почти нямаше. Ами онази отрова от меден сулфат, SO41515, или нещо подобно, в сушения грах, сети се, че беше чел някъде, която открили в евтина закусвалня, вече не си спомняше нито къде, нито кога. Както и да е, контрол и проверки, включително медицински, на всичко, което се предлага за ядене — тези неща му се струваха повече от наложителни и може би именно редовно извършваните лабораторни анализи обясняваха успеха на какаото Вай на доктор Тибъл.
— Пийни поне малко — престраши се да го подкани, след като разбърка кафето.
След като бе придуман поне да опита, Стивън вдигна тежката чаша от кафеникавата локва — образувала се от последвалото разплискване, — като я хвана за дръжката и отпи една глътка от противната течност.
— Все е нещо, и от кифлата хапни — подкани го неговият ангел-хранител, — лично аз много държа на твърдата храна, като съвсем не ставало дума за някаква лакомия или обикновено плюскане, а за редовно приемане на храна като условие sine qua поп за доброто свършване на всякаква работа, умствена или физическа. — Трябва да ядеш повече твърда храна. Ще се почувстваш друг човек.
— Предпочитам да ям течности — отвърна Стивън. — Би ли ми направил услугата да махнеш оттук този нож. Не мога да гледам острието му. Напомня ми за римската история.
Господин Блум изпълни молбата и скри от погледа му инкриминираната вещ, един най-обикновен тъп нож с кокалена дръжка, в който нямаше нищо римско, нито дори древно, което да ти хване окото, а после си каза мислено, че острието му беше неговата най-неотличителна отличителна черта.
— Историите на нашия общ приятел приличат на него самия — подхвърли господин Блум, независимо от ножовете, ала го сподели sotto voce1516. — Как мислиш, истински ли са? Виждам, че, ако го оставиш, може да измисля всякакви небивалици с часове цяла нощ и да лъже на поразия. Погледни го само.
1515
Блум, изглежда, не е много наясно с химията, защото формулата на медния сулфат е друга, а именно CuS04.