Въпреки че очите му изглеждаха подпухнали от сънливост и морски въздух, всички знаеха, че животът наистина гъмжи от неправдоподобни случки и странни съвпадения от най-ужасно естество и нищо чудно всичките му истории да не бяха пълна измислица, макар че на пръв поглед май нямаше основание да се вярва на лишените му от свързаност и достоверност приказки, които разказваше сякаш колкото да му олекне на душата, а не защото са станали наистина.
Междувременно, откакто го мерна, той не беше спрял да прави инвентаризация на чешита пред себе си и да го оглежда критично ала Шерлок Холмс. Във фасона на мъжа, който изглеждаше добре запазен и як, макар и леко олисял, имаше нещо измамливо, което говореше по-скоро за бивш затворник, пък и не беше нужно човек да насилва въображението си, за да свърже този странен на външен вид екземпляр с братството на разчепкващите кълчища и други монотонно неблагодарни каторжнически занимания. Нищо чудно дори самият той да е убил приятеля си, нищо чудно да разказва собствената си история, както често правят хората, говорейки уж за друг, и по-точно самият той да го е убил и да е излежал полагащите му се четири или пет превъзходни години в мрачна тъмница, да не говорим пък за особата Антонио (едва ли има родствена връзка с драматичния герой със същото име1517, излязъл изпод перото на нашия национален поет), който изкупил престъпленията си по описания по-горе мелодраматичен начин. От друга страна, нищо чудно просто да блъфира пред будали, разбираема човешка слабост, тоест пред доверчивите дъблинчани като тези тук файтонджии, които жадно поглъщат вести от чужбината и със своята нетърпеливост могат да изкушат всеки стар моряк, който е кръстосвал океанските морета да им разтяга локуми за шхуната Хеспер1518 например и какво ли още не. А когато всичко приключи, вероятно ще се окаже, че опашатите лъжи, които е надробил за самия себе си, не биха могли да се хванат и на малкия пръст на лъжите, които другите има да разправят за него.
— И обърни внимание, не твърдя, че всичко е чиста измислица — продължи той. — Човек се сблъсква с такива неща, ако не постоянно, то поне от време на време. Може да се случи и великан да зърне, въпреки че това вече е малко прекалено. Или Марчела, кралицата джудже. Сред онези восъчни фигури на улица Хенри самият аз съм виждал едни ацтеки, така им викат, които винаги седят с кръстосани крака. Не могат да си изпънат краката за нищо на света, тъй като ей тези тук мускули, виж — и показа на приятеля си откъде минават въпросните сухожилия, или там както се наричат, зад дясното коляно, — са съвършено атрофирани от това обездвижване и са се схванали завинаги в едно положение, а това е защото ги почитат като богове1519. И това е още един пример за прости души.
Както и да е, ами приятелят Синдбад и неговите невероятни приключения (който му напомняше малко за Лудвиг, наричан още Ледуидж1520, когато превзе сцената на театъра Гейъти по времето, когато Майкъл Гън му беше директор, в Летящият холандец, изумителен успех, и тълпите почитатели, които просто нямаха брой и чет, и всички се изтрепваха да се тълпят около него, въпреки че корабите, призраци или не, винаги изглеждат толкова нелепо на сцената, както, между другото, и влаковете), в които няма нищо толкова невероятно, съгласи се той. Точно обратното, онова намушкване в гърба например е нещо съвсем обичайно за италианците, въпреки че не можеше да не признае, че онези сладоледаджии, и онези дето продават пържена риба, да не говорим за другите, които пържат картофки и така нататък, там в Малка Италия до улица Кум, не са нищо друго освен трезви, трудолюбиви и пестеливи хорица, вярно, склонни от време на време да излизат нощем на лов за безобидните и иначе полезни животни от семейство котки, за да си сготвят от тях вкусна, сочна и месеста манджа с чеснов лук de rigueur1521 още на следващия ден и — додаде — така гозбата им излиза евтино.
— Испанците например — продължи той — са си страстни натури, буйни и невъздържани като самия дявол и често прибягват до саморазправа, като на бърза ръка те изпращат в отвъдното, без много да му мислят, с помощта на онези остриета на кръста им, без които никъде не мърдат. Това идва от голямата жега, общо взето, дължи се на климата. Моята жена, така да се каже, е испанка, наполовина, разбира се. Всъщност, ако иска, може да претендира за испанско гражданство, след като е родена (формално погледнато) в Испания, тоест в Гибралтар. Прилича на испанка. Доста мургава, истинска брюнетка, смугла. Аз например съм напълно убеден, че климатът влияе на характера. Затова те попитах защо не пишеш поезията си на италиански.
1519
Тук вероятно има някакво объркване между ацтеки и аскети, или йоги. Текстът като че ли повече говори за аскети, въпреки че кралете на ацтеките наистина са били почитани като богове.
1520
Лудвиг е сценичният псевдоним на Уилям Ледуидж (1847–1923), известен дъблински баритон.