— Онези темпераментните отвън — прекъсна го Стивън — спореха много страстно за десет шилинга. Roberto ruba roba sua1522.
— Така е — съгласи се господин Блум.
— Освен това — поде Стивън, а погледът му блуждаеше ту навътре в него, ту върху някой неизвестен слушател неизвестно къде — да не забравяме страстната пламенност на Данте и равнобедрения триъгълник, госпожица Портинари1523, в която се влюбил, както и Леонардо1524 и сан Томазо Канино1525.
— Това им е в кръвта — мигом се съгласи господин Блум. — Всички са окъпани в кръвта на слънцето. Какво съвпадение, днес се отбих в музея на улица Килдеър, малко преди срещата ни, ако мога да я нарека така, ей тъй да им разгледам античните статуи вътре. Какви великолепни пропорции на бедра и гърди. Тук просто не се срещат такива жени. Е, може и да има някое изключение тук-таме. Красиви, да, намират се, други са просто хубави — според вкуса на всекиго, но аз ти говоря за друго, за плът, дето е жена и артисва. Освен това нашите никак не умеят да се обличат, или поне повечето от тях, а дрехите много подчертават естествената женска красота, независимо какво смяташ ти. Смъкнати или увиснали на гънки дамски чорапи — може би това по всяка вероятност наистина е само една моя слабост, но аз просто не понасям тази гледка.
Ала всички вече изгубиха интерес към темата и се хванаха да говорят за морски катастрофи, за изгубени в мъглата кораби, за сблъсъци с айсберги и други подобни. Нашият моряк, разбира се, имаше какво да каже по темата. На няколко пъти бе заобикалял Носа1526, бе преживявал мусони, вид вятър, който често бушува в Китайско море, но през всички тези гибелни опасности, на които е бил изложен насред морската шир, рече той, едно нещо бдяло над него, май така се изрази — един необикновен медальон винаги го спасявал сякаш свише.
И ето че заговориха за корабокрушението при скалата Донт, когато се разби онзи злополучен норвежки тримачтов платноход1527 — никой не можеше да си спомни името му за момента, докато най-накрая файтонджията, който наистина приличаше на Хенри Камбъл, се сети: Палме, покрай крайбрежието на Бутърстаун, през онази година целият град само за това говореше (Албърт Уилям Куил написа много хубави и силно въздействащи стихове на тази тема в Айриш Таймс), как вълните го заливали до върха, а към брега се стичали разтревожени хора, тълпели се там, настръхнали от ужас. После пък някой подметна нещо за случая с парахода Лейди Кеърнс от Суонсий, който бил връхлетян от плаващия в обратна посока Мона в доста тежко и задушно време и изгубил целия си екипаж. И никой не се притекъл на помощ. Капитанът, на Мона де, заявил, че се страхувал да не би корпусът да се пропука от сблъсъка. По всичко личало обаче, че трюмът му не бил наводнен.
В този момент се случи нещо. Тъй като го напираше отвътре да източи водата, морякът стана от мястото си.
— Чакай, юнга, прибери си предните пачоли — извика към съседа си, който се бе изпънал миролюбиво в спокойна дрямка.
Закрачи тежко и тромаво, с трътлеста походка към вратата, тури крак върху стъпалото навън, излезе от бърлогата и сви вляво. Докато още се оглеждаше да се ориентира, господин Блум, който бе забелязал, че се изправя, за да излезе, както и това, че носи у себе си две плоски шишета, пълни по всяка вероятност с моряшки ром, тъй като се подаваха — по едно от всеки джоб, за лична консумация и за да потушава изгарящата го отвътре жажда, — го видя как извади бутилката, издърпа тапата или пък развинти капачката, после я надигна, опря гърлото й до устните си и отпи една юнашка, превъзходна глътка с клокочещ като при гаргара звук. Неукротимият Блум, който не беше лишен от проницателна подозрителност, таеше съмнението, че старият ветеран е тръгнал на маневри след онзи контрамагнит под формата на жена, който обаче бе изчезнал кажи-речи изцяло и мигновено, и като проточи врат, успя да го види вече освежен и добре подкрепен от рома, загледан в пилоните и трегерите на железницата Луп Лайн, някак доста озадачен и слисан, разбира се, защото мостът под нея беше коренно променен, откакто го бе виждал за последен път, и основно ремонтиран. Някакъв човек или неколцина души, това не се виждаше, го упътиха към мъжкия писоар, издигнат за целта от отдел чистота към кметството, не само един, а много, но след като помисли известно време, през което наоколо се възцари пълна тишина, на моряка очевидно това му се видя далеч, та реши да се облекчи съвсем наблизо и като пусна мръсната си трюмна вода, вдигна такъв шум, че още първото шурване върху земята стресна заспалия на пиацата кон.
1523
Данте бил влюбен във флорентинката Беатриче Портинари (1266–1290), която обаче се омъжва рано за Симон деи Барди, откъдето и „триъгълникът“, очевидно „равнобедрен“, поради това, че Данте сам се отдалечава в отношенията си с нея, като силно идеализира образа й.
1524
Леонардо също е флорентинец, но тук се намеква затова, че неговата „Мона Лиза“ често се свързва с любимата на Данте Беатриче.
1525
Тоест св. Тома Аквински; Канино — от куче. Виж бел.142, гл.9. Връзката между Данте и св. Тома Аквински се състои в това, че Данте изцяло построява своята „Божествена комедия“ върху неговата философия и теология.
1527
Става въпрос не за норвежкия платноход „Палме“, който заседнал край брега на Бутърстаун на 24 декември 1895 г. Две ирландски спасителни лодки се опитали да спасят екипажа му, но едната се обърнала и всичките петнайсет души на борда загинали, а другата изобщо не успяла да стигне до платнохода. Екипажът на „Палме“ бил спасен чак на 26 декември. „Бурята на Бъдни вечер 1895“ е стихотворението поместено в „Айриш Таймс“ на 16 януари 1896 г.