Чу се риенето на изплашеното животно, което запристъпва от копито на копито, после издрънча сбруя. Разбуден в своята караулка пред мангала с топлата жарава, пазачът от кметството, който макар и вече доста съсипан, продължаваше да се скапва систематично, а жестоката истина бе, че той бе не друг, а самият преждеспоменат Гъмли, който сега я караше на енорийски помощи по бедност, както и на тази работа, дадена му от Пат Тобин от едната човещина, защото го познаваше отпреди, та пазачът се размърда колкото да се донамести в будката си, да опъне удобно крайници, и отново потъна в обятията на Морфей. Какви наистина тежки беди бяха сполетели този навремето семеен човек, уважаван и с добри връзки в обществото, нелишен от домашен уют, който винаги е бил осигурен със съвсем приличната сума от сто лири годишно в един период, който, не ще и дума, дългоухото магаре бе пропиляло. И ето го сега, на края на силите си, след като години наред беше гулял, докато му присивее пред очите и докато остане без пукнат петак. Пиеше, това е ясно, и нека това негово пиене служи за поука, защото вместо, нещо, което можеше да стане съвсем лесно и естествено, да влезе в големия бизнес — голям ли, малък ли, — той направи всичко възможно да се отърве точно от тази напълно вероятна възможност.
Междувременно всички останали се подсетиха и взеха да се вайкат за състоянието на ирландското корабоплаване в родни и чуждоземни води, което си беше част от едно и също нещо. През тази година на вода бил пуснат един-единствен кораб, в строителницата Александра, направен по поръчка на Палгрейв Мърфи. Истината е, че пристанищата си бяха на мястото, но кораби в тях не влизаха.
Аман от корабокрушения, каза собственикът, който очевидно беше au fait1528.
С което искаше да обясни защо онзи кораб се бе разбил с гръм и трясък в единствената скала в целия Голуейски залив, и то точно когато се разисква новата схема за развитието на пристанището на Голуей лично от господин Уортингтън или каквото и да е името му там, а? Попитайте капитана, посъветва ги той, точно с колко лири британското правителство му е намазало лапата за направената услуга. Капитан Джон Ливър от параходство Ливър.
— Прав ли съм, шкипер? — обърна се той към моряка, който отново бе цъфнал след частната почерпка и останалите облекчителни изпълнения.
Тази достойна особа, като улови само догарящата угарка от песента и думите, изръмжа нещо музикоподобно, фалцетно и фамозно, някаква всъщност песен в такт вторина или третина. Още преди това вечно наостреният слух на господин Блум бе доловил изхрачване, по всяка вероятност, на тютюневата жвачка (така се и оказа), която сигурно, поне за известно време, трябва да е приютил в шепата си, докато се е занимавал с въпросите на гаврътването и източването, а после, изглежда, тя му се е сторила възкисела след въпросната огнена вода. Както и да е, влезе след успешно приключилата операция по възлияние-cum-възпияние и с появата му соарето доби пиянската атмосфера на шумно и безгрижно надпяване с пълен глас, над което се извисяваше фалшивият му вой, като на истински морски вълк.
След излиятелния си изблик този опасен екземпляр, появил се на сцената тъкмо навреме, отиде до мястото и седна, или по-скоро се тръсна върху осигурената за целта пейка.
Одери-козата, ако приемем, че това бе той, очевидно преследвайки лични цели, огласи своето негодувание в една неубедително увлекателна филипика относно природните богатства на Ирландия или нещо подобно, която в тоя си тягостно-безкраен вид на трактат описа като най-богатата страна върху лицето на Божията земя, далеч превъзхождаща Англия във всяко отношение, с огромни залежи от въглища, с годишен износ на свинско на стойност шест милиона лири, десет милиона лири пък си поделяха маслото и яйцата, но цялото това богатство се източвало от Англия с помощта на налози и такси, които излизали през носа на бедните хорица скъпо и прескъпо, и клетите едва свързвали двата края, а ония излапвали най-хубавото месо на пазара, и още много-много все в тоя разпален дух. Разговорът им съответно доби по-общ характер и всички се съгласиха, че казаното си е чиста проба факт. Каквото и да боднеш в ирландската земя, всичко пониква, ето, полковник Еверард от Каван отглежда тютюн. Къде ще намерите нещо по-добро от ирландски бекон? Ала знайте, иде денят на разплатата, заяви той с кресливо кресчендо, без да му трепне гласът, и напълно монополизира разговора, това я чака могъщата Англия, нищо, че тъне в пари и богатства, спечелени с престъпления и с нищо, нищо друго освен престъпления. Германците, пък и японците ще й го върнат тъпкано, те вече се ослушват, изрева насреща им назидателно. Бурите — това беше началото на края. Лицемерната Англия вече се срива и нейният окончателен провал ще дойде именно от Ирландия, това е нейната Ахилесова пета, и той побърза да им обясни за уязвимото място на гръцкия герой Ахил, смисъл, който неговите слушатели мигом схванаха, след като той обсеби докрай вниманието им, показвайки им въпросното сухожилие под собствената си обувка. Неговият съвет към всеки ирландец бе следният: останете в родната си страна и работете за Ирландия, и живейте за Ирландия. Ирландия, е казал Парнел, не може да се лиши от нито един от своите синове.
1529
Капитан Джон Ливър наистина е съществувал, притежател на кораби по линията Голуей — Халифакс в средата на XIX в., но тук морякът бърка името му с песента „O, Johnny, leave her, leave her“ тоест „напусни я“, което звучи като „ливър“.