Захлупилата ги тишина отбеляза края на неговия финал. Неотзивчивият мореплавател обаче изслуша огнените слова на тези потресающи новости напълно невъзмутимо.
— Рабута му е майката, шефе, тря’а се размърдате — отсече този твърд елмаз, очевидно нещо вкиснат, в отговор на гореспоменатата и втръснала на всички истина.
При този студен душ относно падението и всичко останало, съдържателят на бърлогата изрази съгласие, но общо взето си остана на своето.
— Кои са най-добрите войници в армията? — разлюти се прошареният ветеран. — И най-добрите скачачи и бегачи? И най-добрите адмирали, и генерали, с които разполагаме? Кажете, де!
— Ирландците са винаги за предпочитане! — обади се файтонджията, дето страшно приличаше на Камбъл, като се изключат, разбира се, петната по лицето.
— Точно така — съгласи се старият моряк. — Ирландският селянин католик. Именно той е гръбнакът на нашата империя. Чували ли сте за Джем Мълинс1530?
Като великодушно му даде право на собствено мнение, което се полага на всекиго, съдържателят подхвърли, че не го е еня за никаква империя, наша ли, негова ли, и смята, че всеки ирландец, който струва пет пари, няма никога да й служи. Двамата избухнаха в сприхав спор, който се нажежи още повече, тъй като и двамата, и това е съвсем естествено, гледаха да придърпат повече слушатели към себе си, а те следяха стълкновението с жив интерес, тъй като препирнята все още не беше стигнала фазата на взаимни обвинения и размяна на юмруци.
Имайки предвид една крайно поверителна информация, която се знаеше от години насам, господин Блум бе по-склонен да махне с ръка на направеното изложение като на бошлаф работа и връх на глупостта, защото, в очакване на завършека, който би трябвало да бъде или да не бъде блян за всеки1531, той много добре си даваше сметка за факта, че техните съседи отвъд морето, освен ако не бяха далеч по-големи глупаци, отколкото ги смяташе, по-скоро прикриват силата си, а не обратното. И това тук можеше да се сравнява само с една идеалистична донкихотщина, вдъхновявана от определени кръгове, че след сто милиона години въглищните пластове на островната ни посестрима ще се изчерпат и ако, с течение на времето това се окаже посоката, накъдето духа вятърът, всичко, което лично той смята по въпроса, е, че това е само поредица от евентуални случайности и непредвидимости, вярно, свързани със същия проблем, които обаче могат да се случат и по-рано, но междувременно е препоръчително и двете страни да се опитат да извлекат максимална полза една от друга, макар че са толкова различни. Друг интересен въпрос, любовните занасяния на курви, слугинчета и момчета за всичко, речено на прост език, му напомни за това, че ирландските войници неведнъж са се сражавали както за Англия, така и против нея, дори второто май повече. И защо? Така че ежбата между двамата, съдържателят на заведението, за когото се твърдеше, че бил от Фицхарисовците, известните непобедими, и другият — очевидно мним моряк, силно му напомняше за това, че тя по нищо не се различава от най-обикновена злоупотреба с доверие и защо да не предположим, че всичко е било предварително нагласено, но май така му се струваше само на него, съзерцателя сърцеведец, а всички останали, както обикновено, май нищичко не забелязваха от истинската игра. А що се отнася до наемателя или съдържателя, който по всяка вероятност изобщо не е онази другата персона, той (Блум) не можеше да се отърве от усещането, и това не е никак чудно, че с такива хора е по-добре да се правиш, че не ги забелязваш и просто да ги подминаваш, освен ако не си напълно безмозъчен идиот, и винаги да отказваш да имаш каквото и да било общо с тях, това да ти е златно правило, както на лична основа, така и с техните престъпления, защото винаги съществува макар и минимална вероятност някой доносник да се изстъпи напред и в името на кралицата — понастоящем на краля — да предаде съучастниците си, както направи Денис или Питър Кеъри1532, нещо, което той категорично отрича. Но освен всичко това по принцип той просто ненавиждаше попрището на закононарушителя и злосторника. Въпреки че такива престъпни предразположения никога не са му били по душа, по никакъв начин и под никаква форма, той несъмнено чувстваше, и това не можеше да се отрече (без да се промени вътрешно), определено възхищение към този човек, който наистина бе размахвал нож, тоест хладно оръжие, и който бе имал куража да отстоява политическите си убеждения, въпреки че лично той никога не би участват в подобни начинания, защото те по нищо не се различават от онези любовни южняшки вендети — или я имаш, или я заколваш, — когато съпругът много често, след няколко разменени думи по отношение на връзките й с другия нещастник (защото той отдавна ги дебне) й нанася смъртоносна рана, на нея, неговата любима, само заради някаква си алтернативна постбрачна връзка, като забива нож право в сърцето й, и тогава се сети, че този тук Фиц, с прякор Одери-козата, не беше участвал пряко, а само бе карал файтона с действителните извършители на престъплението и следователно не беше, ако сведенията му бяха верни, част от самия заговор и засада, и именно този факт бе използвало в пледоарията си някакво адвокатско светило, за да му спаси кожата. Във всеки случай това беше вече древна история, а що се отнася до нашия приятел, псевдо Одери-и-така нататък, и така нататък, той очевидно отдавна бе надживял дните на своята слава. Трябвало е или да умре от естествена смърт, или на ешафода.
1530
Джем Мълинс (1846–1920) — ирландски патриот и лекар. Израства в крайна бедност, като работи на полето от единайсетгодишен. Самообразова се и през 1881 г. взима диплома за лекар. Парнел го е обичал като приятел и се е възхищавал на силата и упоритостта му.
1531
Тук са смесени два цитата от най-известния монолог на Хамлет: „такъв завършек би трябвало да бъде блян за всеки“ и „да бъдеш или не?“