— Ама и той като артистките, които вечно се сбогуват със сцената — този път наистина последно представление, но ето че мине, не мине време пак цъфне да играе, разцъфнала в усмивки. Великодушна до крайност, разбира се, темпераментна, не мисли за икономическия ефект, разбира се, винаги готова да грабне кокала от устата на сянката1533. Затова го мъчеше едно много проницателно подозрение, че господин Джони Ливър се е отървал от някакви си там лири, шилинги и пенсове, докато е обикалял нагоре-надолу по доковете, търсейки приятната атмосфера на старата, автентична ирландска кръчма, елате в зеления Ерин и така нататък. А що се отнася до другите, не много отдавна бе чул същите приказки, докато разказваше на Стивън как много простичко, но ефективно бе успял да запуши устата на виновника.
— Обиди се, не знам защо — заяви този често обиждан, но въпреки това много уравновесен човек — и на мен нещо ми стана. Нарече ме евреин, и то някак разпалено, искаше да ме уязви. Тогава аз, без ни най-малко да се отклонявам от очевидните факти, му казах, че неговият Бог, тоест Христос, също е бил евреин, както и цялото му семейство, също като мен, въпреки че всъщност аз не съм. И с това го сразих. Кротък отговор гняв отвръща1534. Нищо не можа да ми отвърне и това всички го видяха. Не съм ли прав?
Обърна се и изгледа Стивън с продължителен, и-ти-ли-Бруте поглед, стаил мрачна гордост от неубедителното обвинение, както и молба, защото той май се мъчеше да си изясни нещо, но не знаеше точно как…
— Ex quibus — измънка уклончиво Стивън, докато двете им или четири очи разговаряха, — Christus или май Блум му беше името, или може би в края на краищата и някой друг, secundum carnem1535.
— Разбира се — продължи да го уговаря господин Блум, — на един въпрос винаги трябва да погледнеш и от двете страни. Трудно е да поставиш твърди и неумолими правила за това кое е правилно и кое не, но винаги има място за нови усъвършенствания, въпреки че всяка страна, нали така казват, включително и нашата изстрадала родина, има правителството, което заслужава1536. Но с малко добронамереност от страна на всички. Много е хубаво да се фукаш с взаимно надмощие, но какво да кажем за взаимната равнопоставеност? Мразя насилието, както и проявите на нетърпимост във всичките им форми и изяви. С това нищо не се постига и нищо не може да се спре. Революцията трябва да стане в областта на плащанията и разплащанията. Като погледнеш, има нещо повече от абсурдно в това да мразиш хората само защото живеят на отсрещната страна на улицата или защото говорят на друг диалект, образно казано.
1533
Намек за баснята на Езоп „Кучето с мръвка“. Като забелязало сянката си във водата, помислило я за друго куче с по-едра мръвка, изпуснало своята и се хвърлило да грабне мръвката на другото куче.
1535
„… техни са и отците, от тях е и Христос по плът“… (лат.). Послание на св.ап. Павел до Римляни 9:5.
1536
Известната мисъл принадлежи на френския философ Жозеф Мариа, граф дьо Местър (1753–1821).