— Нима смяташ — отвърна му Стивън с насмешка, — че моето значение се свежда до това да съм част от провинцията на свети Патрик, наричана за по-кратко Ирландия?
— Ще отида и по-далеч — подзе господин Блум.
— Лично аз смятам — прекъсна го Стивън, — че Ирландия дължи своята значимост на това, че ми принадлежи.
— Какво принадлежи? — озадачи се господин Блум и се приведе към него с усещането, че е жертва на някакво недоразумение. — Прощавай. За жалост не чух последната ти реплика. Какво ти принадлежало?…
Стивън, очевидно раздразнен, повтори думите си, бутна настрана чашата кафе, или каквото там се наричаше, и додаде с крайно нелюбезен тон:
— Виж какво, страната не можем да сменим. Дай тогава да сменим темата.
При това уместно предложение към господин Блум да смени темата той погледна надолу, без да знае какво да прави, тъй като не можеше да разтълкува съвсем точно това принадлежане, което му изглеждаше доста преувеличено. Упрекът обаче бе значително по-ясен от останалата част. Най-вероятно изпаренията на гнева и озлоблението, следствие на доскорошната оргия, говореха у него с известна суровост и със странно огорчение, които му бяха напълно чужди в трезво състояние. Нищо чудно домашното обкръжение, което господин Блум смяташе за изключително важно, да не му е дало необходимото или пък просто му липсваше общуването с подходящи хора. С известен страх за младия човек до себе си, когото изучаваше крадешком с голяма доза озадачение, си припомни, че той току-що се бе върнал от Париж, а виж ти, в очите колкото много приличаше на баща си и на сестра си, и като не успя да се осветли достатъчно по гнетящия го въпрос, той взе да се сеща за други добре образовани и обещаващи млади хора с блестяща перспектива пред себе си, попарени преждевременно, ставайки жертва на провал, за който сами си бяха виновни. Така например, първо случаят с О’Калахан, вманиачен особняк, момче от добро и уважавано семейство, макар и не много заможно, с непрестанните си ексцентрични приумици и неистови веселяшки изблици, особено след като се случеше да се натряска и тръгне да дразни хората и да им досажда, имаше навика да излиза на показ, облечен в костюм от светлокафява амбалажна хартия (неоспорим факт) и да се перчи с него на публични места. Обичайното denouement след такива оригинални прищевки, когато гневът замени смеха, бе, че се озоваваше на топло и тогава няколкото все още верни приятели, които имаше, трябваше да го отвличат тайно, за да го спасят след поредното предупреждение на Джон Малон от Централното полицейско управление, че следващия път не само ще играе тоягата, но че той лично ще го обвини по параграф втори от постановлението за изменение на Наказателния закон, по силата на който вече били привлечени под отговорност определени имена1545, макар и да не били разгласени по причина, за която може да се досети всеки с капчица мозък в главата. Накратко казано, ясно като две и две, като шест и шестнайсет1546, ето защо нарочно си направи оглушки за онзи Антонио и така нататък, файтонджии и естети, и татуировки, които бяха самият фурор през седемдесетте или там някъде1547, дори в Камарата на лордовете, защото още на младини титулярят на трона, тогава все още само безспорен наследник, както и други членове на аристокрацията и високопоставени персони, които просто обичат да подражават на държавния глава, и пак се замисли за прегрешенията на знаменитостите и коронованите особи, лишени от всякаква нравственост, като например случаят Корнуол1548 отпреди няколко години, където външното лустро, едва ли дадено му по природа, нещо, което добрата госпожа Грънди1549 би осъдила, както и самият закон, макар и вероятно не по едни и същи причини, но както и да е, защото жените винаги се занимават с празни работи и се топят една друга, та всичко се свеждало главно до вида на облеклото и свързаното с него. Дамите, които си падат по изискано бельо, както и мъжете, които обичат да се контят, трябва на всяка цена да полагат усилия да изглеждат различно, особено в препокриващите се и за двата пола зони на обличане, защото злонамерените езици това и чакат и бързат с неприкритите си нападки, ама как тя разкопчала неговия и тогава той развързал нейния, внимавай карфицата! — и тем подобни парцали, за които диваците в канибалските острови, да кажем, които живеят на деветдесет градуса на сянка, пет пари не дават. Но да се върнем на първоначалната тема. От друга страна, има младежи, които със собствени усилия са успели да си пробият път от най-ниското до най-високото стъпало на обществената стълбица. По силата единствено на вродените си способности, така е. С ум и разум, сър.
1545
Въпросният параграф втори забранява подбуждане на жени към незаконни сексуални деяния. Някои от джойсоведите твърдят, че тук има объркване и че Джойс вероятно има предвид не параграф втори, а единайсети, който е за осъждане на хомосексуалисти, същият, по който е бил осъден и Оскар Уайлд. Дали Джойс е искал да направи връзка между двамата дъблински ексцентрици, остава неясно, тъй като в текста не се споменава в какво се състои ексцентричността на О’Калахан. Други от джойсоведите твърдят, че той просто е объркал две (римско) с единайсет (арабско), които в съдебните документи се изписвали почти еднакво.
1546
Нека припомним, че това е числото, татуирано върху гърдите на моряка. Но според Стюарт Гилбърт, един от тълкувателите на Джойс, проститутките в Италия използвали числата шест и шестнайсет, като кодирани наименования за два различни вида любов, които предлагали на клиентите си.
1547
През XIX в. татуирането е било на мода сред аристокрацията на Европа. Татуировки са носели Едуард VII (когото най-вероятно Блум има предвид), Джордж V, руският цар Николай II, испанският Алфонсо XII, че дори и лейди Рандолф Чърчил, майката на сър Уинстън Чърчил.
1548
Тук отново не става ясно дали Джойс има предвид бракоразводно дело, в което е било замесено името на Едуард VII, тогава херцог Корнуолски, или пък друго дело, в което двама чиновници от Дъблинския замък, единият на име Корнуол, са били въвлечени в общество на хомосексуалисти, свързано с високопоставени личности.
1549
Героиня от пиеса на Томас Мортън (17647–1838), символ на английското разбиране за благоприличие, която изобщо не се появява на сцената, но всички останали персонажи непрестанно се чудят какво ли ще си помисли или каже тя във връзка с действията им.