Поради тази, пък и други причини, той сметна, че е въпрос на интерес и дори дълг да изчака и да се възползва от някой непредвиден случай, въпреки че защо, не можеше да обясни, но и без това вече бе хлътнал с няколко шилинга, за което, разбира се, никой не го бе насилвал. Въпреки това, да насърчи запознанството си с човек от такъв необичаен калибър, който можеше да даде храна за мисълта му, би му върнало неколкократно всяка малка… Имаше нужда от интелектуално стимулиране и той го знаеше много добре, от време на време, разбира се, защото то би било първокласен тоник за ума му. Като се прибави към това и случайността на срещата, разговорите, танците, скандалът, старият морски вълк, от ония, дето днес са тук, утре ги няма, празноскитащите нощни птици, цялата галактика от събития, всичко това представляваше нещо като миниатюрна камея на света, в който живеем, и най-вече на живота на декласираните десет1550, сиреч на миньори, боклукчии, улични метачи и т.н., които напоследък и без това са под микроскопа на общественото мнение. За да обогати смисъла на всеки свой час лъчист1551, зачуди се той, дали няма да му се падне късметът на господин Филип Бофоа и да вземе да пропише. Например да спазари съчиняването на нещо съвсем необичайно (което той най-сериозно възнамеряваше да направи) при тарифа от една гвинея на колонка, да кажем Моите преживявания, или Във файтонджийската бърлога.
Розовото издание на Телеграф, пълно с телеграфни лъжи, лежеше по някаква случайност до лакътя му и докато още се чудеше в недоумение и неудовлетворение над онова, дето страната му принадлежала и предшестващия го ребус, дето корабът от Бриджуотър, пък и пощенската картичка адресирана до някой си А. Буден, а и да прецени възрастта на капитана, очите му, в безцелното си блуждаене, се спряха върху онези заглавия, които бяха по неговата част, тоест върху вездесъщите и насъщни ежедневници дай ни днес. Първо нещо се стресна, но се оказа, че ставало дума за някой си на име Х. дю Боа, търговец на пишещи машини или нещо от тоя род. Голямата битка, Токио1552. Любов по ирландски, щети на стойност двеста лири. Гордън Бенет. Измамени емигранти. Писмо от Негова Светлост Уилям Аскътският Захвърлен напомня Дарби ’92, когато черният кон на капитан Маршал, сър Юго, отвоювал синята лента, и то с голяма преднина. Нюйоркски ад, загиват хиляда. Шап. Погребението на покойния господин Патрик Дигнъм.
За да смени темата, зачете се за Дигнъм, R.I.P.1553, чието погребение, рече си той, беше всичко друго, но не и весело изпращане.
— Тази сутрин (разбира се, Хайнс го е вкарал) тленните останки на покойния господин Патрик Дигнъм бяха вдигнати от дома му на Нюбридж Авеню №9, Сандимаунт, за погребението в Гласневин. Покойникът беше един от най-популярните, обичани и дружелюбни личности в нашия град и неговата кончина, след кратко боледуване, дойде като тежък удар за всичките му съграждани, които няма скоро да го прежалят. Погребалната церемония, на която присъстваха много приятели на покойника, бе извършена (очевидно Корни го бе накарал да напише това) от господата Х. Дж. О’Нийл & син, Норд Странд Роуд 164. Сред опечалените бяха: Патр. Дигнъм (син), Бърнард Кориган (шурей). Джон Хенри Ментън, адвк., Мартин Кънингам, Джон Пауър еатондф ⅛ адор дорадор дурадора (сигурно се е получило, защото е извикал Мънкс, бащата на дневната смяна, за рекламата на Кийс), Томас Кърнан, Саймън Дедалус, Стивън Дедалус, бакалавър, Едуард Дж. Ламбърт, Корнилиъс Келъхър, Джоузеф М’к. Хайнс, Л. Бум, Ч. П. Маккой, — Макинтош и други.
Малко се ядоса на това Л. Бум (погрешно напечатано), както и от разваления ред по-горе, но затова пък доста се позабавлява с Ч. П. Маккой и Стивън Дедалус, бакалавър, които направиха впечатление, всеки го знае, единствено с пълното си отсъствие (да не говорим пък за Макинтош), каза Л.Бум на приятеля си бакалавър, който в момента се мъчеше да потисне поредната си прозявка, малко поизнервен, но побърза да спомене и за обичайната реколта от глупави грешки при всяко отпечатване, наричани още бисери.
1550
Този термин е въведен за пръв път в книгата „В най-тъмната Англия и изходът от нея“ (1890) на генерал Уилям Бут, основател и лидер на „Армията на спасението“, в която твърди, че десет процента от населението на Англия тъне в мизерия и дългове, и именно тях той нарича „декласираните десет“.
1553
Съкращение на „Requiescat in pace“ (лат.), тоест „почивай в мир“ или в случая „мир на праха му“.