— Това първо послание към Евреите1554 ли е или що? — попита той, още щом разчекнатата му уста успя да се прибере и намести, — виж какво са написали. Текст: виж му ногата, па му крой устата1555.
— Така е — рече господин Блум (макар в първия момент да реши, че той говори за архиепископа, докато после добави за ногата, устата и най-вече за шапа, с който той не би могъл да има каквато и да е връзка), възрадван, че най-накрая ще може да се успокои, но и доста изненадан, че Майлс Крофорд в крайна сметка бе успял да вкара дописката.
Докато другият четеше на страница втора, Бум (нека макар и временно да използваме погрешно изписаното му име) прахоса няколко свободни минути, като ту зачиташе, ту извръщаше глава от разни вестникарски репортажи за третото надбягване на състезанията Аскът на страница трета, с награден фонд хиляди лири и още три хиляди в звонк, специално допълнение за всички жребци и кобили, Захвърлен на господин Ф. Александър с надлежно заверено мед. св., Райтауей, на пет год., 130 фунт., Трале (жокей: У. Лейн) 1. Зинфандел на лорд Хауърд де Уолдън (жокей: М. Канън) 2. Скиптър на У. Бас, 3. Залози 5 към 4 за Зинфандел, 20 към 1 за аутсайдера Захвърлен. Захвърлен и Зинфандел с равни шансове. Първоначално нямало сигурен победител, а после обявеният за аутсайдер дръпнал напред, откъснал се на голямо разстояние и така победил дорестия жребец на лорд Хауърд де Уолдън и червеникавокафявата кобилка Скиптър на господин У. Бас там, на пистата от две мили и половина. Треньор на победителя бил Брейн, така че версията на Ленехан за него се оказа пълна безсмислица. Победата била осигурена с голяма преднина. Хиляда златни лири и три хиляди в звонк. В надбягването участвал и конят на Ж. Дьо Бремон (същият онзи френски кон, за който Бантъм Лайънс трескаво разпитваше наляво-надясно, дето още го нямало, но се очаквал всеки миг) Максимум II. Най-различни са пътищата към успеха. Щети на любовта. Въпреки че тоя недодялан Лайънс се отплесна по допирателната в неистовото си желание. Разбира се, подобни състезания просто си плачат за хазарт, защото в тях има риск и това надбягване, като много други, се изметна най-неочаквано и клетият глупак, е той вече нямаше как да се поздрави с избора си, си остана с пръст в уста. В края на краищата всички догадки се свеждат до едното евентуално.
— По всичко личеше, че рано или късно ще си дойдат на думата — рече господин Блум.
— Кой? — попита другият, чиято ръка, между другото, наистина бе наранена.
Една хубава сутрин ще отвориш вестника, увери ги собственикът на бърлогата, и ще прочетеш Завръщането на Парнел. Готов бил да се хване на бас за каквото пожелаят. Войник от Дъблинския стрелкови полк се отбил при него една вечер и като станало дума за Парнел, му казал, че го видял в Южна Африка. Гордостта му го погубила, само и единствено тя. Трябвало или да умре, или да стане по-нисък от тревата след онова заседание в зала номер 151556, поне докато мине време и се съвземе, събере сили и възвърне предишното си аз, така че никой да не посмее да го сочи с пръст. Тогава те всички до един щели да дойдат при него, да се влачат по корем, да паднат на колене и да го молят да се върне, само веднъж да се изправи на крака. Но в никакъв случай не е умрял. Просто се укрива някъде Ковчегът, изнесен за поклонение, бил пълен с камъни. Сменил си името на Де Вет, бурския генерал. Сбърка, разбира се, като се опълчи срещу свещениците. И така нататък, и така нататък.
Въпреки всички приказки Блум (това е правилното му име) бе доста озадачен от техните спомени, защото девет души от десет биха го посрещнали с катран и пера и това не прави един и двама, а хиляди, ала всичко отдавна е потънало в пълно забвение, понеже, представете си, са минали цели двайсет години, може би и нещо. Съвсем невероятно е, разбира се, да има и следа от истина в историите, които разправяха, но дори и да предположим, че са верни, неговото завръщане би било крайно непрепоръчително, като се вземат предвид всички обстоятелства. Виждаше се обаче, че има нещо в смъртта му, което ги дразни. Дали защото бе угаснал така кротко и скоропостижно от остра пневмония, и то точно когато разнообразните му и разнопосочни политически ангажименти били на път да се осъществят, или пък защото стана ясно, че смъртта му се дължи до голяма степен на това, че не си дал труд да смени дрехите и обувките си, след като се намокрил до кости1557, в резултат на което го хванала настинка, после пък отказал всякакви лекари, затворил се в стаята си, докато умрял от тази простуда сред море от несбъднати надежди, преди да изтекат и две седмици, а след това всички установили, че работата май вече не е в техните ръце. Разбира се, дори и преди това никой не бил наясно с местата на неговото придвижване и пребиваване, те били съвсем в стила на песента Алис, къде изчезна ти, и то още преди да започне да се подвизава под няколко измислени имена като Фокс и Стюарт, така че нищо чудно версията на приятеля файтонджия да се вмества в границите на възможното. Разбира се, измъчвало го, така рече, това, че той бил роден лидер, без никакво съмнение, внушителна, вдъхваща уважение фигура, метър и деветдесет или хайде, да е осемдесет и пет по чорапи, докато господата Еди-кой си и Еди-кой си1558, въпреки че не можеха да се хванат и на малкия му пръст, командваха и управляваха като петел сред кокошки с помощта само на няколко компенсиращи качества. Това със сигурност носи поука относно идола на глинени крака. А после седемдесет и двама от неговите най-верни хора се нахвърлиха срещу него, за да го окалят с взаимни клевети и нападки. Същото става и с убийците. Които винаги се завръщат — нещо необяснимо ги привлича — за да покажат на дубльора си, вече в главната роля, как се прави. Беше го виждал веднъж при много удачен повод, когато разбиха печатарската машина в Непотушимите ли беше или в Юнайтид Айърланд1559 и страшно се зарадва на привилегията, която се състоеше в това да му подаде цилиндъра, дето в суматохата се бе търкулнал на земята, и тогава той му благодари, прикрил възбудата си под каменно изражение, сякаш вече забравил за малката бран, случила се между риба и тиган. Но това му беше в кръвта. И все пак, що се отнася до всякакви завръщания, трябва да си голям късметлия, за да не насъскат хрътките срещу теб. Защото точно тогава настава часът на най-големите колебания и неразбории. Том е за, Дик и Хари — против. И тогава номер едно се изправя срещу човека, заел неговото място и трябва наново да вади акредитивните си писма, също както ищецът в делото Тъчборн1560. Роджър Чарлс Тъчборн, Бела се казваше корабът, доколкото си спомняше, а наследникът потънал заедно с него, и като доказателство представя татуировката си с туш, лорд Белю, така ли беше? И тъй като той много лесно е можел да научи подробности от всеки друг на борда и после се заел да се издокара така, че да съответства на описанията и ето пристига да се представи с Извинете, моето име е Еди-кой си или с друга тривиалност от този род. А къде — къде по-разумно би било, обърна се господин Блум към седналия до него, крайно неизлиятелен в словата си, всъщност доста приличащ на прословутата персона, за която стана дума по-горе, първо да види каква е хавата.
1555
Много стар и отдавна излязъл от употреба израз, който означава да правиш глупави словесни грешки, но тук по-скоро се намеква за болестта шап, която поразява устата и краката на добитъка и за която има репортаж във вестника, който четат, най-вероятно от господин Дийзи.
1556
На 6 декември 1890 г. в зала №15 на английския парламент ирландската парламентарна партия, водена от Тимоти Майкъл Хийли, прави опит да отстрани Парнел от лидерското място, ала той се спасява с помощта на техническа формалност. Хийли и неговите привърженици обаче успяват да разцепят партията с четирийсет и пет гласа срещу двайсет и шест и оттеглянето на въпросните четирийсет и пет души силно подкопава позицията на Парнел.
Този и следващите абзаци изобилстват с факти, както и с измислици, от живота на Парнел. Виж още бел.23, гл.2.
1557
На 27 септември 1891 Парнел говорил на голям митинг в Голуей при проливен дъжд и през следващите няколко часа нямал възможност да се преоблече. След този случай и без това крехкото му здраве се влошава.
1558
Тук Джойс визира лидерите, които идват след падането на Парнел: Тимоти Хийли, Джон Редмънд, Джъстин Макарти и др.
1559
Вестникът „Юнайтид Айърланд“ бил създаден през 1881 г. да прокарва възгледите и политиката на Парнел. По време на кризата през декември 1890 г. главният му редактор Матю Бодкин пръв заема позиция против Парнел. Когато на 10 декември Парнел се връща в Дъблин, той уволнява Бодкин, но още същата вечер, докато Парнел е на някаква среща, антипарнелистите завземат отново редакцията. Парнел и привържениците му нахлуват на следващия ден и си връщат вестника. Тогава антипарнелистите, вече „потушени“ основават друг вестник „Непотушимите“, за да дадат гласност на своето опозиционно мислене.
1560
Известен съдебен случай, когато австралиецът Артър Ортън се представя за изчезналия заедно с кораба „Бела“ Тъчборн, наследник на голямо богатство, чиято майка отказва да повярва, че е мъртъв, и продължава да издирва информация за него.