— Мирише ми на загоряло — каза. — Да не си оставил нещо на огъня?
— Бъбрекът! — сети се той и извика.
Напъха книгата във вътрешния си джоб, посмачка я, спъна се в потрошения комод, затича се към миризмата, заподрипва върху щъркеловите си крака от стъпало на стъпало, объркан и тревожен. Лютив дим свистеше сърдито от едната страна на тигана. Пъхна зъба на вилицата под бъбрека, отлепи го от дъното и го обърна по гръб. Едва-едва прегорял. Подхвърли го от тигана върху една чиния и остави кафявия сос на месото да се изкапе върху него.
Сега чаша чай. Седна, отряза си филия хляб и я намаза с масло. Изряза изгорялото и го хвърли на котката. Набоде мръвка с вилицата и я пъхна в устата, после взе да дъвче апетитното еластично месо със съсредоточеното изражение на познавач дегустатор. Изпържено точно колкото трябва. Глътка чай. Наряза си хляб на кубчета, потопи ги в соса и ги излапа. Какво беше това за някакъв млад студент и пикник? Изглади гънките на писмото, което стоеше от едната му страна и започна бавно да го изчита, докато дъвчеше, натопи си още едно хлебно кубче в соса и го вдигна към устата си.
Най-скъпо татенце,
Благодаря ти за прекрасния подарък за рождения ден. Стои ми прекрасно. Всички казват, че изглеждам страхотно с новата шотландска барета. Получих и красивите кремове от мама, затова пиша. Много са хубави. Вече съм почти на ти с фотографския бизнес. Господин Коглън ме снима и госпожата ще ги изпрати да ги проявят. Вчера свършихме хубава работа. Беше панаирен ден и бяха наизлезли всевъзможни лелки, краката им като диреци. В понеделник ще ходим до езерото Оуел с приятели на нещо като пикник. Предай поздрави на мама, а на теб — една голяма целувка и много благодарности. Чувам ги от долния етаж как дрънкат на пианото. В събота ще има концерт в Гревил Армс. Има и един млад студент, който идва тук понякога вечер, казва се Банън, братовчедите му или там някакви роднини били големи клечки и той пее песента на Бойлан (за малко да напиша песента на Блейзис Бойлан), онази за плажните момичета. Кажи му, че Мили-Пили го поздравява. Трябва да свършвам с най-гореща любов.
Твоя любяща дъщеря МИЛИ.
П.С. Прощавай за грозното писане, ама много бързам. Чаочао. М.
Вчера навърши петнайсет. Странно, на петнайсети навършваш петнайсет. Първият й рожден ден далеч от къщи. Раздяла. Спомням си лятната утрин, когато се роди и как тичах да думкам по вратата на госпожа Торнтън от улица Дензил. Страхотна старица. Що бебета е извадила на белия свят. От първия миг разбра, че малкия Руди няма да го бъде. Бог е добър, сър. Веднага разбра. Сега щеше да бъде на единайсет, ако беше оживял.
Празното му лице се загледа тъжно в послеписа. Прощавай за грозното писане. Бързам. Пианото от долния етаж. Вече изпълзява от черупката си. Как се скарахме в кафенето XL за една гривничка. Отказа да си изяде сладкиша, думичка не обели, заби поглед в земята и не го вдигна. Упорито, бе. Натопи си още залчета в соса и продължи да яде бъбрека мръвка по мръвка. Двайсет шилинга и шест пенса на седмица. Не е много. Можеше да бъде и по-зле. На сцената в някое вариете. Млад студент. Изпи глътка от вече изстиналия чай, колкото да прокара хапката си. После пак изчете писмото: за втори път.
О, Боже: тя знае как да се грижи за себе си. Ами ако не знае? Не, още нищо не се е случило. Разбира се, че е възможно да се случи. По-добре да изчакаме, пък тогава ще му мислим. Вироглава е. Слабите й стройни крака, които тичат нагоре по стълбите. Съдба. Сега съзрява. Суетна ли? Истинска кокетка.
Усмихна се с тревожна любов към прозореца на кухнята. Ами когато я пипнах един ден на улицата да си щипе бузите, за да й изглеждат по-червени. Малко е анемична. Май прекалихме с млякото223. Ами като пътувахме с Краля на Ерин край плаващия фар на Киш. С това проклето старо корито. Окото й не мигна, никак не се уплаши. Бледосиньото й шалче се ветрееше ведно с косата.
Красавици на плажа. Скъсан плик. С ръце, пъхнати в джобовете на панталона, с файтон, нает за цял ден, неспирни песни. Приятел на семейството. Омайват ми децата. Кей за разходки, шпалир от лампи, лятна вечер, оркестърът.
И Мили. Млади целувки: първата. Отдавна отминала. Госпожа Мариън. В леглото чете, брои кичурите на косата си, усмихва се, гиздавокосата.
223
Старо поверие, че анемията е резултат от продължително пиене на мляко, вместо бебетата да бъдат отрано захранвани с твърди храни и по-специално месо.