— Госпожа Блум, моята съпруга и примадона, мадам Мариън Туийди — поясни Блум. — Направена е преди няколко години. Някъде около деветдесет и шеста. Много си прилича с тогава.
Седнал до младия мъж, той също сведе поглед към дамата от снимката, сега вече негова законна съпруга, която, подхвърли той, е всъщност даровитата дъщеря на майор Брайън Туийди, която още съвсем малка изявила със забележителна вещина умението си да пее и за пръв път се явила пред публика още когато била на крехката сладуранска възраст от шестнайсет години. Що се отнася до лицето, поразителната прилика се е запазила и до днес, но не било така с фигурата, която навремето обръщала доста мъжки погледи, но точно този тоалет не я показвал в най-добрата й светлина. Тя можела без затруднение, така каза той, да позира в цял ръст, а не да се вижда само пищната закръгленост на… Самият той, тъй като в свободното си време сам си падал малко нещо художник, също обичал да съзерцава общо взето добре развити женски форми, защото, ето например дори този следобед отишъл да види онези гръцки статуи, изящни пропорции, красиво изваяни произведения на изкуството, в Националния музей. Мраморът е в състояние да придаде на оригинала, рамене, гръб, всичко, съвършена симетрия. Всичко останало е, да, пуританщина. Пълновластието на свети Йосиф, нали… докато с една дума, никоя снимка не може да го направи, просто защото не е изкуство.
Какво му се искаше ли, ами по примера на стария морски вълк и той да го остави за малко насаме с поразителната прилика, самичка да му заговори, под предлог, че има нужда… така че да има време на спокойствие да се наслади на красотата, защото съзерцаването на нейното сценично присъствие, съвсем честно, си е само по себе си пир за сетивата, нещо, което фотоапаратът не може да улови. То това едва ли е допустимо от гледна точка на професионалния етикет, но нали това беше една задушевна и топлосърдечна нощ, макар и приятно прохладна за сезона, като се има предвид, че след буря слънцето… А той наистина изпитваше нужда още на секундата да постъпи като другия и да послуша вътрешния си глас, да задоволи тази своя нужда, като се разходи до едното място. Въпреки това продължи да седи като истукан и току поглеждаше към леко зацапаната снимка, с бледи прегъвки по пищните извивки, ала все още неповредена от много показване, после извърна поглед умислено, от страх да не притеснява повече другия, дето преценяваше с присвити очи хармоничната й, изкусителна закръгленост. Всъщност това леко зацапване само придаваше допълнителен чар на снимката, също както и леко зацапаното бельо е за предпочитане пред чисто новото, всъщност дори много по за предпочитане с вече падналата от него апретура. Ами ако я няма, когато се прибере?… В ума му се мерна лампата, с която обеща скитника свой да посрещне в тъма1563, но само като мимолетна мисъл, защото, и той много бързо си припомни сутринта, разхвърляното легло и така нататък, и книгата за Руби, и онова ментеб-сихоза в нея, която бе паднала достатъчно навътре под леглото и съвсем на място, точно до нощното гърне, за което моите искрени извинения към Линдли Мъри1564.
Без съмнение близостта на младия мъж до него му доставяше удоволствие, образован, distingue1565, освен това и импулсивен, далеч, далеч над средното и най-често срещащо се равнище, макар че няма да кажеш на пръв поглед, но… все пак ще кажеш. Освен това кимна, че снимката му харесва, което, каквото и да приказваш, си беше точно така, въпреки че сега тя бе доста по-пълна. И как не? Безброй измислици и преструвки, все свързани с клевети и опетнена репутация, сензационни новини, намеци за вечния трети, за съпружеска изневяра с онзи професионален играч на голф или последната сценична изгора, вместо да бъде прям и честен по въпроса. Как само съдбата ги бе събрала, помежду им пламнала обич, и имената им останали завинаги свързани едно с друго в общественото съзнание, и всичко това бе изнесено в съда с писмата, съдържащи обичайните лигаво сантиментални и компрометиращи ги изрази, без никаква вратичка за измъкване, защото ясно показваха, че дори без да се крият, двамата са се срещали два или три пъти седмично в един известен крайморски хотел и роднините, докато връзката е следвала обичайното си русло, са били съвсем наясно. После обаче, след съдебното решение nisi1566 и кралският съдебен следовател по бракоразводни дела, който поискал да знае защо, и отмяната на решението отпаднало, тогава nisi влиза в сила безпрекословно. И ето че двамата, нарочно унижени, се затварят един с друг и се забулват в мистериозно мълчание, но едва ли могат да си позволят онова пренебрежение, което имали навика да демонстрират преди да се стигне до адвокат, който на бърза ръка изпратил петиция за обезщетение на засегнатата страна. Той, Блум, се радваше на честта, че макар и веднъж е стоял така близо до некоронования крал на Ерин, че го е виждал на живо, когато се случи онази историческа свада, и падналият лидер, който стоически отстояваше позициите си до последен дъх, дори когато вече му бяха метнати мантията на прелюбодейството и най-верните му хора (на лидера), които наброяваха десетина или може би повече, нахлуха заедно с него в печатницата на Непотушимите или май беше Юнайтид Айърланд (несъмнено, разбира се, много подходящо название) и изпочупиха наборните каси с чукове или нещо друго и всичко това заради някакви си цинични излияния, сътворени от лъжовните пера на журналистчетата на О’Брайън1567, винаги вещо заети с труда по окалване и оклеветяване на личния морал на вече бившия трибун. Макар и променен до неузнаваемост, той продължаваше да вдъхва респект, въпреки небрежното си както винаги облекло и с онова свое изражение на маниакална целеустременост, което нямаше нищо общо с това на нагаждачите и опортюнистите, когато откриха за свое най-голямо неудоволствие, че идолът им бил на глинени крака, и то след като го бяха поставили на пиедестал, нещо, което тя първа осъзнала. Защото това бяха разбунени времена, навред насилие и хаос, и тогава Блум пострада лекичко от едно остро сръчкване на нечий лакът в тълпата, разбира се, насъбрала се, което попадна точно под лъжичката му, но за щастие не беше много силно и нямаше тежки последици. Някой неволно бе бутнал шапката му (на Парнел) и за да бъдем съвсем стриктни в името на историята, именно Блум бе човекът, който я вдигна от земята насред суматохата, след като забеляза падането й, с намерението да му я върне (и наистина му я върна, и то на мига), а той, задъхан и гологлав, дето в момента изобщо не му беше до шапки, защото беше роден джентълмен, отдаден на проблемите в провинцията, ала и той, и това е самата истина, се бе заловил с този въпрос повече заради славата, отколкото заради нещо друго, но нали кръвта вода не става, тя му бе вродена още от дете, когато майка му го дундуркала в скута си, под формата на някакво знание за това кое е добро, и той веднага излезе от мислите си, обърна се към приносителя на шапката и му благодари с невероятен апломб, като каза: Благодаря ви, сър, и то със съвършено различен тон от онзи, с който принадлежащият към адвокатската професия1568 му отвърна, когато Блум реши да оправи килналото се покритие на интелекта му по-рано същия ден, което идеше да покаже как историята се повтаря с леки отклонения, след погребението на техния общ приятел, когато го бяха оставили сам-самичък в славата си, изпълнили тъжния си дълг да предадат тленните му останки на гроба.
1563
Цитат от поемата на Томас Мур „Песента на О’Рорк, принц на Брефни“ от цикъла „Ирландски напеви“.
1564
Линдли Мъри (1745–1826) — англо-американски граматик с много трудове. Неговият учебник по граматика се използвал в училищата на Англия и Америка в продължение на петдесет години.
1566
Решение за развод, което влиза в сила след даден срок, ако не се повдигне допълнително възражение (лат.).
1567
Всъщност Матю Бодкин, който превръща парнелисткия вестник в антипарнелистки, е само изпълняващ длъжността в отсъствието на титуляря Уилям О’Брайън (1852–1929), който в момента на събитието е в Америка за набиране на средства. По-късно О’Брайън става една от най-изявените фигури на антипарнелистката коалиция.