Много жалко наистина, че млад човек, благословен с толкова много ум в главата, какъвто без съмнение беше седналият до него, трябва да прахосва безценното си време с покварени жени, които могат да му лепнат такава венерическа доза, че да му държи влажно цял живот. Дано Бог даде да се сдобие с жена, когато един ден госпожица Тя, се появи в живота му, ала междувременно срещите с млади дами са conditio sine qua non1570, въпреки че той храни известни, при това доста мрачни съмнения, затова и не искаше, не, ни най-малко, да навива Стивън за госпожица Фъргюсън1571, (по всяка вероятност тя е била онази пътеводна звезда, която го бе довела толкова рано сутринта в Айриштаун), не му се вярваше, че ще открие някакво удоволствие в тривиалната идея да ухажва момиче, да се радва на компанията на подсмихващи се госпожички, без пукнат цент към името им, като при това става дума за един дву– или триседмичен период от време с всички задължителни и предварителни лицемерни любезности, комплименти, разходки, нежни погледи, гальовни ласки, цветя и шоколади. Като си помисли човек, че при наличието на къща живее бездомен и ще отиде да го скубе някоя хазяйка, по-лоша и от мащеха, това наистина беше много лошо на неговата възраст. Чудатите му странности всъщност привличаха по-възрастния мъж, който беше доста по-голям от него и гледаше на него бащински. Но все пак трябваше да се храни по-питателно, било то с разбит жълтък с мляко и мед, и ако не това, поне с по един сварен Хъмпти-Дъмпти на ден.
— Кога си ял последно? — обърна се той към кльощавата фигура и морно, макар и съвсем гладко лице.
— Вчера по някое време — отвърна Стивън.
— Вчера! — възкликна Блум и същевременно си спомни, че вече бе утре, тоест петък. — То вече е след дванайсет!
— Тогава значи онзи ден — поправи се Стивън.
Буквално слисан от тази информация, Блум се размисли. Макар че двамата не споделяха често едно и също мнение, все пак съществуваше някаква аналогичност у тях, сякаш умовете им пътуваха по едни и същи релси, така да се каже, в една и съща посока. На младини, горе-долу на неговата възраст, и той обичаше да политиканства, преди доста години, и бе избран quasi кандидат за парламентарни почести по времето на Форстър Сачмата1572, спомни си той в ретроспекция (само по себе си това му достави голямо удоволствие), защото някога и той тайно си падаше по същите тези ултра идеи. Така например, когато въпросът за обезземлените селяни1573, който тогава беше още в зародиш, попадна в центъра на общественото внимание и това естествено не допринесе и на йота за неговата вяра и убеденост в официалните изявления или авторитетни мнения, чиято голословност оглушително дрънкаше на кухо, но той още от самото начало и по принцип при всякакви обстоятелства проявяваше пълна симпатия към селския въпрос като част от модерното мнение, една пристрастеност, от която, след като осъзна грешката си, впоследствие успя отчасти да се излекува, и дори беше упрекван, че е отишъл по-далеч и от Майкъл Давит1574 в своите предизвикателни възгледи, които по едно време разгласяваше наляво и надясно, като например, че земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват, затова и толкова бурно реагира на злонамерените намеци по негов адрес, така безсрамно разпространявани по време на срещите на клановете при Барни Кърнан, че той, макар и често смятан за недоразбран и всъщност съвсем миролюбив човек, нека го повторим тук, се въздържа от обичайната си реакция да му фрасне един (фигуративно казано), въпреки че що се отнася до самата политика, много добре си даваше сметка за неизменните жертви на пропагандата и проявите на взаимна враждебност, и за нещастието и страданията, които водят след себе си, бидейки предрешен въпрос в случая с много прекрасни млади мъже, а именно по силата на естествения подбор на видовете, който, с една дума, се свеждаше до съсипване на способните.
1572
Уилям Е. Форстър (1819–1886) — главен секретар за Ирландия, който дължи прозвището си на факта, че предложил Кралската ирландска жандармерия да стреля по протестиращите тълпи с едри сачми, по хуманни причини, както се изразил.
1573
В периода 1849–1882 г. земята на стотици хиляди ирландски арендатори била насилствено отнета заради тяхната невъзможност или нежелание да си плащат арендата. Тези конфискации съвпадат с период от няколко поредни години на много слаба реколта и настъпилия следствие на това голям глад в Ирландия. Тук Блум намеква за създаването на така наречената Поземлена лига.
1574
Майкъл Давит (1846–1906)-ирландски патриот и политик, който основава Поземлената лига през 1879 г. и помага на Парнел да обедини двата големи политически въпроса, а именно поземлената реформа и самоуправлението на Ирландия. Въпросното обвинение, че „е отишъл по-далеч и от…“ се състои в това, че докато Давит настоява селяните да бъдат оземлени с помощта на обществени фондове, Парнел отива по-далеч, говорейки за аграрен социализъм.