Выбрать главу

Съдържателят прочете от вестника, който държеше, че бившият вицекрал, граф Кадоган, председателствал официалния прием на асоциацията на файтонджиите някъде в Лондон. Тази вълнуваща вест беше посрещната с пълно безмълвие и една-две прозевки. Тогава старият екземпляр от кьошето, у когото, изглежда, все още мъждукаше искрица жизненост, прочете на глас, че сър Антъни Макдонъл заминал от гара Юстън за резиденцията на главния секретар или нещо от тоя род. На тази увлекателна информация ехото откликна със защо.

— Старче, я дай и аз да хвърля едно око на тая литература — обади се старият моряк, проявявайки вроденото си нетърпение.

— Ами заповядай — отвърна му възрастният, към когото бе отправена молбата.

Морякът измъкна от калъфка, която очевидно носеше у себе си, чифт зеленикави очила, които много бавно и методично закрепи на носа и зад двете си уши.

— Недовиждаш ли? — съчувствено го запита оня, дето приличаше на градски съветник.

— Ами — отвърна му мореплавателят с прошарената брада, който очевидно по някакъв си негов начин бе на ти с литературата, ококори се през морскозелените си амбразури, защото само така можеха да се опишат, — използвам очила при четене. Това ми е от пясъка в Червено море. Навремето можех и на тъмно да чета, тъй да се каже. Хиляда и една нощ беше любимата ми книга, както и Розова като роза е тя1575.

В същия миг сграбчи вестника и зачете Бог знае какво, намерен удавен или подвизите на Крал Върба1576, Айърмънгър печели сто и нещо точки в мача срещу Нотс1577, по време на който (съвършено независимо от Айър) вратарят бил изцяло погълнат от това да разхлаби връзките на очевидно новите си или пък втора употреба обувки, които, иска ли питане, страхотно го стягали, като в същото време псувал на поразия там, който му ги бил продал, докато всички наоколо, или поне онези, които били достатъчно будни, а то си личеше по физиономиите им, та те или гледаха тъпо, или мъчително изръсваха по някоя и друга баналност.

Накратко казано, Блум претегли ситуацията с един-единствен поглед, пръв се изправи на крака, разбира се, за да не прекалява с гостоприемството и преди всичко, тъй като държеше на казаната дума, а именно, че в този случай той ще плати сметката, разумно, предпазливо и ненатрапчиво се обърна към съдържателя с едва доловим знак за раздяла, докато останалите гледаха встрани, за да му каже, че е готов да заплати сумата, която дължи и която великодушно бе закръглил на цели четири пенса (въпросното количество пари от ненатрапчиво извадените четири по едно пени, без никакво преувеличение, представляваха неговите ама наистина последни мохикани), тъй като предварително бе погледнал в отсрещния ценоразпис, напечатан така, та който чете, лесно да може да прочете1578, и безпогрешно бе сметнал числата, кафе два пенса, кифла — също, честно казано заслужаваха си и два пъти по толкова, стига да не прекаляваш с тях, както обичаше да се шегува Уедъръп.

— Хайде! — подкани го той, — приключваме сеанса.

Като видяха, че хитринката работи и че хоризонтът е чист, излязоха заедно от бърлогата или бараката, оставяйки зад гърба си елитното общество от моряци и сие, чието dolce far niente можеше да бъде нарушено единствено и само от силно земетресение. Стивън, който сподели, че все още се чувства отпаднал и направо зле, спря при, за момент… вратата, за да…

— Има нещо, което никога няма да разбера — рече той, като на момента реши да се прави на оригинален, — защо нощем в кафенетата обръщат масите с краката нагоре, искам да кажа, обръщат столовете наопаки върху масите.

На което добре осведоменият Блум му отвърна експромпто, без дори да се замисли, направо изстреля:

— За да им е по-удобно като дойдат на сутринта, да мият пода.

Рече го и чевръсто скокна, като реши, и същевременно се извини, да мине от дясната страна на приятеля си, такъв му бил навикът, така де, нали дясната страна, в стила на класиката, е слабата пета на Ахила. Да вдишаш нощния въздух бе истинско угощение, въпреки че Стивън все още се клатушкаше на клекавците си.

— Ще ти се отрази добре (въздухът) — подкани го Блум, имайки предвид разходката. — Като повървиш малко, ще се почувстваш нов човек. Не е никак далеч. Облегни се на мен.

вернуться

1575

Така Колридж описва булката в първата част на „Поема за стария моряк“.

вернуться

1576

Тоест играч на крикет, тъй като бухалките в крикета се изработват от върбово дърво.

вернуться

1577

Съкратено от Нотингам.

вернуться

1578

Пророк Авакум 2:2.