Съответно с лявата си ръка хвана отдясно Стивън подръка и съответно го поведе.
— Добре — обади се Стивън разсеяно, защото се замисли за странното усещане от допира на чуждата плът на непознатия човек, мека, отпусната и така нататък.
Както и да е, минаха покрай караулката и камъните, мангала и така нататък, където градският временен заместник, бившият Гъмли, продължаваше кажи-речи във всяко отношение да се гуши в обятията на Мърфи1579, както гласи поговорката, и да мечтае за росни поля и пасбища тучни. Апропо ковчегът с камъни, тази аналогия не е никак случайна, защото истината е, че сякаш с камъни го убиха онези седемдесет и двама от осемдесет и не-знам-колко-си избирателни района, които го предадоха по време на разцеплението, и сред тях най-вече прехвалените селяни, по всяка вероятност същите онези обезземлени хорица, за които той се изтрепа, докато им върне земята.
И така, ето че преминаха на тема музика, онази форма на изкуство, към която Блум, като истински аматьор, питаеше огромна любов, докато прекосяваха, хванати подръка, площад Бересфорд. Музиката на Вагнер, макар и по всеобщо признание внушителна и грандиозна, беше прекалено тежка и неразбираема за Блум, каза, че все не успявал да вникне в нея от първо слушане, докато, виж, Хугеноти на Меркаданте или пък Седемте сетни слова на кръста от Мейербер1580, или пък Дванайсета меса на Моцарт, направо умираше за тях, а пък според него Глория беше връх от най-висока класа и биеше по точки всичко останало в областта на музиката. Определено предпочиташе свещената музика на католическата църква пред тази, която предлагат другите в същия бранш, като химните на Муди и Санки1581 или Заповядай ми и ще живея, протестантски химни аз ще пея. Друг един с нищо несравним бисер, на който винаги се възхищават, това е Stabat Mater на Росини, произведение, пълно с безсмъртни мелодии, които жена му, мадам Мариън Туийди, превърнала в шлагер, в същинска сензация, която, няма да е преувеличено да се каже, добави доста към другите й лаври и по този начин напълно засенчи всички останали в църквата на старите бащи-йезуити на улица Гординър Норт, когато святата сграда се оказа тясна, претъпкана до прага, всички надошли само и само да я чуят с нейните виртуозисти или по-скоро май просто виртуози. Всички бяха единодушни, че никой не може да се сравнява с нея и достатъчно е да се каже например, че макар и в свят дом за богослужение и молитва публиката я извикала на бис. Общо взето, макар че предпочиташе леки опери от типа на Дон Жуан и Марта, истински шедьовър в жанра си, увличаше се, макар и познанията му да бяха повърхностни, и по строгата класическа школа с такива представители като Менделсон. В този смисъл, и това се разбираше от само себе си, той знаеше всичко за старите любими парчета и побърза да спомене par excellence арията M’appari на Лионел от Марта, която, колкото и странно да му се струва, чул или по-точно подслушал вчера, привилегия, която ценял високо, от самата уста на многоуважавания баща на Стивън, изпята с несравнимо съвършенство, всъщност проучена в детайли музика, пред която всички други могат само да бледнеят. Стивън, в отговор на любезно зададения въпрос, каза, че слуша с възхищение единствено песните на Шекспир или по-скоро от този и близките му периоди, като Дауланд лютняря, който живял на Фетър Лейн до Джерард билкаря, anno ludendo hausi, Doulandus1582, това е инструмент, който възнамерявал да си купи от господин Арнолд Долмеч, име, което Блум не можеше да си спомни, въпреки че му звучеше познато, за шейсет и пет гвинеи, както и музиката на Фарнъби & син с техните контрапункти dux и comes1583, както и на Бърд (Уилям)1584, който свирел на клавесин, така каза Стивън, в параклиса на кралицата или пък беше някъде другаде, бил ги открил, както и един Томкинс1585, който пишел както леки, така и много сериозни композиции, и още Джон Бул1586.
По пътя, към който приближаваха, все още увлечени в разговор, зад провесената като преграда желязна верига, един кон теглеше подире си уличната метачка, вървеше с равна крачка по паважа, забърсвайки кал и тиня, но поради шума, който се вдигаше, Блум не беше напълно сигурен дали бе дочул правилно алюзията за шейсет и пет гвинеи и Джон Бул. Затова попита дали става дума за онази знаменитост Джон Бул, олицетворяваща политическата пасмина, тъй като бил поразен от еднаквите имена, едно наистина поразително съвпадение.
1580
Тук Блум обърква Мейербер с Меркаданте (1795–1870), италиански композитор. Става дума за неговата оратория „Седемте сетни слова на нашия спасител на кръста“.
1581
Дуайт Муди (1837–1899) и Айра Санки (1840–1908) — американски проповедници, които се радвали на голяма международна известност; първият изнасял проповедите, а вторият само пеел.
1582
„В свирене прахоса годините си Джон Дауланд“ (лат.). Джон Дауланд (1534–1626) — английски изпълнител на лютня и композитор.
1586
Джон Бул (ок. 1562–1628) — английски органист и композитор, професор по музика в Оксфорд. По-долу в текста Блум го обърква с така наречения Джон Бул, тоест типичният англичанин, по името на прост фермер от памфлета на Джон Арбътнот (1667–1735).