Точно тогава конят… а и по-късно, при подходяща възможност, той имаше намерение (Блум имаше), без обаче да си завира носа в личния му живот на принципа глупаците прекрачват, където ангелите1593, ала все пак ще го посъветва да скъса отношенията си с един начеващ медик, който, той бил забелязал, е склонен да го обсъжда с пренебрежителен тон, дори, в известна степен, под смешен претекст и с насмешлив тон в негово отсъствие, да го клевети и осъжда, или каквото искаш го наречи, което, по скромното мнение на Блум, хвърляло лоша допълнителна светлина върху допълнения с лошотия характер на човека — каламбурът неволен.
Конят, вече достигнал края на опънатата верига и на собствените си сили, тъй да се каже, спря, повдигна гордата си переста опашка, и каза тежкото си слово, като изпусна на земята, която четките тъкмо се канеха да изчеткат и излъскат, три димящи фъшкиени кълба. Бавно-бавно, три пъти едно подир друго от заоблената си задница, направи белята. Неговият колар с голяма човещина го изчака в колесницата със сърповидни остриета1594 най-търпеливо, докато той (или тя) си свърши работата.
Крачейки един до друг, Блум и Стивън, само заради изпречилото им се препятствие, минаха през един отвор във веригата, заобикаляйки от двете страни стърчащия стълб, стъпиха на калния паваж, прекосиха до улица Гардинър Лоуър, като в същото време Стивън допя доста по-бойко, но не и по-силно, започнатата балада:
Коларят не каза нито дума — добра, лоша или неутрална. Просто проследи с поглед двете фигури, докато седеше на капрата, и двете в черно — едната пълна, другата слаба — да крачат към железопътния мост, да ги венчае отецът Махър. Докато крачеха, от време на време спираха и пак тръгваха, продължавайки своя разговор тет-а-тет (в който той, разбира се, въобще не участваше) за сирени, противници на човешкия разум, примесен с много други теми от същата категория, за узурпатори и подобни исторически примери, докато човекът от капрата на миялната или по-скоро спалната кола, който, така или иначе, не можеше да чуе нищичко, просто защото те бяха твърде далеч, седеше на мястото си там, в края на улица Гардинър Лоуър с поглед подире им втренчен1596.
1593
„… където ангелите не смеят“ е продължението. От „Есе върху критиката“ на Александър Поуп.
1594
Тук четките на миялната кола очевидно са оприличени на косите, които древните келти са прикачвали към колелата на колесниците си.
1595
„И всички кораби са разбити“ мисли си, че пее Стивън, бъркайки немското „brücken“ (мостове) с английското „broken“ (разбит).