От какво във водата се възхитил Блум, водолюбителят, водочерпецът, водоносецът, водоведът, когато отново се върнал при печката?
От нейната универсалност: нейното демократично равенство и верността й към природата си в търсене на собственото си ниво; нейната необятност в океана според Меркаторовата проекция1603; нейните неизмерими дълбини в Сундамската падина на Тихия океан, надвишаваща 8000 клафтера; неспокойствието на нейните вълни и повърхностни частици, които, всяка по реда си, опират във всички точки на крайбрежието; независимостта на нейните съставни части; изменчивостта на морските състояния; хидростатичната й инертност, когато е в покой; хидрокинетичната й набъбнала заобленост, както по време на квадратурен, така и по време на максимален прилив; нейното утихване след буря; нейната стерилност при циркумполярните вечни ледове, арктически и антарктически; нейното значение за климата и търговията; нейното превъзходство над сушата в съотношение 3 към 1; нейната безспорна хегемония, ширнала квадратните си левги до безкрая в областта под субекваториалния тропик на Козирога, всевечната й непоклатимост в нейния прастар басейн; нейното жълтеникавокафяво дъно; нейната способност да разтваря и да задържа в разтворено състояние всички разтворими субстанции, включително милиони тонове най-скъпоценни метали; нейното бавно и упорито разяждане на полуострови и вдадени навътре в морето носове; нейните алувиални наноси; нейната тежест, обем и плътност; нейната невъзмутимост в лагуни и високопланински езерца; различното преливане на нейните цветове и отсенки в зоните с топъл, умерен и студен климат; нейните транспортни възможности и разклоненията на континенталните й води, реки, вливащи се една в друга по пътя си към океана с всички техни притоци и презокеански течения; морски течения, северни и южни екваториални магистрали; нейната неимоверна мощ при подводни земетресения, порои, артезиански кладенци, изригвания, буйни потоци, водовъртежи, пълноводни разливи, прииждащи порои, мъртви вълнения, вододели и водораздели, гейзери, водопади, въртопи, водни стихии и хали, заливания и преливания, потопи, внезапни дъждовни урагани; нейната необятна околоземна ахоризонтална крива; нейната пролетна потайност, латентната й влага, разкриваема чрез върбови пръчки или хидрометрични инструменти, например дупката в дувара на Аштаунската порта, нейната способност да насища въздуха, да дестилира росата; простотата на нейния състав, две части водород и една част кислород; нейните лечебни свойства; нейната способност да задържа телата на повърхността във водите на Мъртво море: тихата й, неуморима експанзия, с която завладява сухи корита, дерета и оврази, празни язовири, с която прониква в пропукани корабни корпуси: способността й да очиства, да утолява жажда, да потушава огън, да подхранва растителността; нейната безпогрешност като парадигма и парагон; нейните превъплъщения в изпарения, мъгли, облаци, дъжд, суграшица, сняг, градушка; нейната сила, заприщена в яки метални хидрокранове; неизброимостта на нейните форми в езера и заливи, в морски ръкави и речни извивки, в тесни проливи и лагуни, в атоли и архипелази, в притоци, фиорди и канали, в разливни устиета и морски течения; нейната твърдост в глетчери, айсберги и плаващи ледени късове; нейното послушание в хидравлични мелници, водни и воденични колела, турбини, динамомашини, електростанции, цехове за избелване, работилници за щавене и мъналки; нейната полезна работа в канали, реки, стига да са плавателни, в плаващи и сухи докове; нейният потенциал, ако се впрегне енергията на приливите й или пък на водопадите, които се спускат от едно ниво на друго; нейната подводна фауна и флора (анакустична, фотофобна), която по брой, ако не буквално, се равнява на обитателите на цялото земно кълбо; нейното вездесъщие поради това, че съставлява 90% от човешкото тяло; пагубните вреди от нейните изпарения и миазми в болестотворни езера, в гибелни мочури и тресавища, зловонието на вазите с увехнали цветя и на застоялите блата при гаснеща луна.
1603
Меркатор с истинско име Герхард Кремер (1512–1594) — фламандски географ картограф. Автор е на картографски проекции, от които най-известна е цилиндричната равноъгълна (Меркаторова) проекция, по която изработва световна карта на морските пътища през 1569 г.