Защо и той да не може? От господин и госпожа Л. М. Блум. Да измисли една историйка с подобаваща поука. Навремето как обичах да записвам върху маншетите си всичко, което казваше, докато се облича. Мразеше да се обличат заедно. Бръснене, порязване. Прехапа долната си устна, закачи шлица на полата си. Засичах й времето. 9.15. Робъртс плати ли ти вече? 9.20. С какво беше облечена Грета Конрой? 9.23. Какво ме накара да купя този гребен? 9.24. Подух се от това зеле. Малка прашинка върху лачената кожа на обувката й.
Елегантно потърка горницата на всяка обувка в обутия си с чорап прасец. На сутринта след благотворителната забава, когато оркестърът на Мей свиреше танца на часовете от Понкиели. Обясняваше й сутрешните часове, обедните, после настъпващата вечер и накрая часовете на нощта. Тя си миеше зъбите. Това беше първата нощ. Главата й се въртеше. Ветрилото потракваше. Този Бойлан дали е състоятелен? Май не му липсват пари. Как разбра? Докато танцувахме, усетих приятния дъх на устата му. Тогава да не мрънка. Намекни му. Странна музика свириха снощи. Огледалото беше в сянка. Тя енергично потърка собственото си малко огледалце във вълнената дреха върху едрата си неспокойна гръд. Огледа се. Бръчки край очите. Едва ли нещо ще излезе.
Вечерни часове, момичета в газени воали. Нощни часове с черни маски и ками. Романтиката на розовото, после златистото, после сивото, после черното. При това реалистично възпроизведени. Ден, после нощта.
Скъса надве наградения разказ със замах и се избърса с него. После вдигна панталоните, после тирантите си и се закопча. Дръпна да отвори черната паянтова врата на нужника и излезе напред от сумрака на светлина.
На ярката светлина, олекнал и с поизстинали крайници, той огледа най-внимателно панталоните си, маншетите, коленете, отзад прасците. В колко часа е погребението? Трябва да погледна във вестника.
Някъде отдалеч във въздуха проехтяха проскърцване и глух звън. Камбаните на църквата Сейнт Джордж. Отмерваха времето: гръмко черно желязо.
Без четвърт. Ето отново: обертоновете се разлетяха във въздуха за трети път.
Клетият Дигнъм!
5.229
Господин Блум се носеше сериозно и спокойно покрай крановете на вълнолома на сър Джон Роджърсън, мина по улица Уиндмил, покрай мелницата за ленено семе на Лийск, покрай сградата на пощата и телеграфа. Можеше да даде и този адрес. Покрай Моряшкия дом. Скри се от утринните шумове на вълнолома и продължи по улица Лайм. Край евтините квартири на Брейди едно хлапе се ровеше в кофите за боклук, пълната му с вехтории кофа имаше връв вместо дръжка, пушеше смачкан фас. Едно по-малко от него момиченце с белези от екзема по челото го гледаше втренчено, в ръцете си небрежно поклащаше изкривен обръч от бъчва. Кажи му, че ако пуши, няма да порасне. О, да прави каквото ще! И без това животът му не е розов. Кисне вечер пред кръчмите да върне татко си обратно вкъщи. Хайде бе, тате, хайде да си ходим. Мъртъв час: няма да има много хора. Пресече улица Таунсенд, мина покрай смръщеното лице на Ветил. О, да, Ел-Ветил230; дом на: Алеф, Бет. И покрай погребалното бюро на Никълс. В единайсет е. Има време. Май Корни Келъхър заграби бизнеса на О’Нийл. Затвори очи и запя на глас. Ах, този Корни! В парка срещнах я сама. Беше пълна тъмнота. Ей, че падна веселба. Полицаят се яви. Името си тя съобщи и адреса при това, заедно с мойто тра-ла-ла. О, няма две мнения, прецака го и още как. Закопай го дето свариш, евтино ще натовариш. С мойто тра-ла-ла, мойто тра-ла-ла.
На улица Уестланд се спря пред витрината на Белфаст & Ориентъл, за да изчете надписите на станиолените пакетчета с чайове: най-отбрани сортове, първо качество, семейни запарки. Доста топло е. Чай. Трябва да си купя от Том Кърнан. Ама не иде да го питам насред погребението. Докато очите му вяло изчитаха надписите, свали безмълвно шапката си, вдиша миризмата на помадата за коса, вдигна дясната си ръка и с елегантен жест приглади чело и коса. Доста топла сутрин. Под спуснатите клепачи очите му откриха тънката кожена лента в подплатата, приютяваща високия му ум, именно! Точно там. Ръката му бръкна в паницата на шапката. Пръстите му бързо щипнаха една картичка, пъхната зад ширита, и я преместиха в джоба на сакото.
229
Лотофагите
Време на действието: десет часа сутринта. Място: на излизане от дома си Блум тръгва по южния бряг на Лифи по посока към устието на реката, отминава вълнолома на сър Джон Роджърсън, завива към пощенската станция на „Уестланд Роу“, след което потегля директно към обществената баня. Орган: гениталии. Изкуство: ботаника и химия. Цвят: няма. Символ: причастието, разлистено цвете и кастрация. Техника: нарцисизъм.
Съответствия: файтонджийските коне, причестяващи се, войници, евнуси, къпещи се, публика на мача по крикет — лотофаги.