От страна на Стивън: suil, suil, suil arun, suil go siocair agus, suil go cuin (върви, върви, върви, върви, ти скъпи мой, върви, пази се, отваряй си очите).
От страна на Блум: Kifeloch, harimon rakatejch m’baad l’zamatejch (твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови1613).
Как глифическото сравнение на фоническите символи на двата езика доказва устната традиция?
На предпоследната празна страница на една книга с ниска литературна стойност и озаглавена Сладостите на греха (извадена от Блум и така изманипулирана, че предната й корица да влезе в допир с повърхността на масата) с молив (предоставен от Стивън) Стивън изписа ирландските букви джи, и, ди и ем, в техния азбучен и модифициран вариант, а Блум на свой ред изписа староеврейските гимел, алеф, далет и (при липсата на мем) едно подменено гоф, после обясни и техните аритметични стойности като редни и бройни числителни, а именно 3, 1, 4 и 100.
Какво било знанието за тези езици, мъртви или възродени, което всеки един от двамата притежаваше — теоретично или практично?
Теоретично, тъй като се свеждало до определени граматически правила в морфологията и синтаксиса, но при почти отсъстващо богатство на речника.
Какви допирни точки съществували между тези езици и между хората, които ги говорели?
Това били гутурални звуци, диакритични придихания, вмъкнати и помощни букви и в двата езика; тяхната древност, като и това, че и двата били изучавани още в Сенаарската земя 242 години след потопа в училища, основани от Фений Фарсаг, потомък на Ной, прародител на Израил, и от Хебер и Херемон, прародители на Ирландия; тяхната археологическа, генеалогическа, агиографска, екзегетическа, хомилетическа, топономастическа, историческа и религиозна книжнина, обхващаща творби на равини и Божи адепти, Тората, Талмуда (Мишна и Гемара), Мазор, Петокнижието, Книга на Дън Кау, Книга на Балимоут, Венеца на Хаут, Книга на келтите; тяхното прогонване, преследване, оцеляване и възраждане; изолацията на техните синагогски и църковни обреди по гета (абатството Света Дева Мария) и мирски домове (кръчмата Адам и Ева); забраната за носене на техните национални костюми, така както са упоменати в наказателните закони и указите за еврейските одежди; възстановяването в Ханаан на царството Давидово, Ционско, както и възможностите за ирландска политическа автономия и самоуправление.
Какъв химн си тананикал Блум, отчасти и в очакване на този общ и етнически необратим върховен завършък?
Защо пеенето секнало след края на първото двустишие?
Вследствие на дефектирала памет.
Как певецът компенсирал този дефект?
Чрез перифразиране на цялото съдържание.
В кои общи области на познанието се слели техните размишления?
В растящото опростяване, което се наблюдавало от египетските епиграфични йероглифи до гръцката и римската азбука и до очакванията от съвременните стенографски и телеграфични кодове в клинообразните надписи (семитски) и в дълбинните петоребрени наклонени чертички на плочковото писмо (келтски).
Гостът откликнал ли на молбата на своя домакин?
Двойно при това, като начертал подписа си и с ирландски, и с римски букви.
Какво слухово впечатление добил Стивън?
В дълбокодревната мъжка и непозната мелодия той доловил гласа на миналото.
А какво било визуалното впечатление на Блум?
В познатата фигура на неспокойния млад мъж той видял провидението на бъдното.
Какви били у Стивън и у Блум квазиедновременните и добронамерени квазисетивни усещания за прикрита идентичност?
У Стивън визуални: традиционната фигура с хипостаза, така както е описана от Йоан Дамаскин, Лентул Роман и Епифаний Монаха, тоест левкодермична, сесквипедална, с винобагри коси1615.
У Блум слухови: традиционните катастрофично екзалтирани акорди.
Какви възможности за изява съществували пред Блум в миналото и кои били неговите образци за пример?
В църквата — римска, англиканска или неконформистка; образци: Негово преподобие Джон Конми, О.И., преподобният О’Сьомг, доктор по богословски науки и ректор на колежа Света Троица, доктор Александър Дж. Дауи. В адвокатската професия — английска или ирландска; образци: Сиймор Буш, кралски адвокат, Руфъс Исаакс, кралски адвокат. В театралната професия, съвременни и шекспирови образци: Чарлс Уиндам, блестящ комик, Осмонд Тиърл († 1901), изпълнител на Шекспир.
1614
Приблизителен превод: „Дълбоко в сърцето си лелея/ да сгрява ме душата на Юдея“ (ивр.). Това са началните думи на националния химн на Израел. Стиховете са на поета Нафтали Херц Имбер (1856–1909).
1615
Споменатите тук исторически личности са писали за външния вид на Христос, макар и да не са го описвали по начина, по който прави това Стивън. Лентул Роман или Публий Лентул е личност, за която се твърди, че бил управител на Юдея преди Пилат Понтийски и бил изпратил писмо до метрополията, съдържащо описание на Христос. Думата „сесквипедален“ е доста озадачаваща, тъй като значи „многосричен“, но тук очевидно е използвана в смисъл на „много дълъг“, „много висок“. Други джойсоведи твърдят, че Стивън е искал да каже „висок шест фута“ или приблизително метър и деветдесет. Същата височина се споменава и в „Стивън хероят“, която като книга до голяма степен се покрива с глава V от „Портрет на художника като млад“.