Клоунът бил ли син на Блум?
Не.
Върнала ли се монетата на Блум при него?
Никога.
Защо едно периодически повтарящо се чувство на неудовлетвореност го потискало още повече?
Защото в тази критична и повратна точка на човешката история копнеел да поправи много социални несправедливости, продукт на неравенството, алчността и международните враждувания.
Значи вярвал, че човешкият живот може да се усъвършенства безкрайно, стига да се премахнат тези условия?
Разбира се, оставали обаче онези вродени условия, наложени от самата природа, различни от човешките закони, които са неделима част от човешкото цяло; необходимостта от избиване, за да се осигури прехрана на останалите; болезненият характер на двете крайни функции на отделния живот, мъките на раждането и смъртта; монотонната менструация на човекоподобните и (най-вече) на човешките женски, която продължава от пубертета до климактериума; неизбежните злополуки по море, в мини и фабрики; някои много мъчителни болести и неизменните хирургически операции, вродената лудост и свойствената на някои индивиди престъпност, пагубните епидемии; катастрофалните катаклизми, които вклиняват страха в основата на човешкия разсъдък; сеизмичните сътресения и разместването на земните пластове, чийто епицентър нерядко се случва в гъсто населени региони; самият факт на житейското израстване, чийто път минава през мъките на метаморфозата от детството през зрелостта до разтлението.
Защо избягвал да размишлява върху всичко това?
Защото било задача на по-висшите умове да премахват и заменят нежелателните феномени с други, по-приемливи феномени.
Стивън бил ли съпричастен към това негово мрачно униние?
Той просто потвърдил своето човешко значение като осъзнато и разумно животно, което подхожда силогично от известното към неизвестното, като осъзнат и рационален човешки реактив между микро- и макрокосмоса, неизбежно съграден върху неизвестността на пустотата.
Това твърдение било ли разбрано от Блум?
Не вербално. Субстанциално.
Какво успокоило мрачните му предчувствия?
Това, че като компетентен и обезключен гражданин, той бил подходил енергично от неизвестното към известното през неизвестността на пустотата.
В какъв ред по старшинство и с каква съпътстваща го церемония бил осъществен изходът от дома на робството към пустинята на обитаването?
Запалена свещ в светилник, носена от
Блум.
Дяконска шапка върху ясенов бастун, носена от
Стивън.
С каква интонация secreto1617 и на кой възпоменателен псалм?
Номер 113, modus peregrinus: In exitu Israel de Egypto: domus Jacob de populo Barbaro1618.
Какво направил всеки от двамата при външната врата за излизане?
Блум поставил светилника на пода. Стивън сложил шапката на главата си.
За кое същество вратата за излизане се оказала врата за влизане?
За котката.
Коя гледка ги посрещнала, когато те, първо домакинът, после гостенинът, се появили тихомълком, два пъти по-сумрачни от тъмнината на коридора в задната част на къщата и прекрачили в полусенките на градината?
Небесното дърво на звездите, обкичено с влажни нощносини плодове.
С какви размишления придружил Блум демонстрацията на различните съзвездия, която направил пред приятеля си?
Размишления за необятните хоризонти на еволюцията; за луната, която остава невидима в начеващите фази на новолунието преди своя перигей; безкрайната решетовидна, блещукаща некондензирана маса на Млечния път, забележима денем от всеки наблюдател, застанал в долния край на вертикален цилиндър на дълбочина хиляда и петстотин метра от повърхността към центъра на земята; за Сириус (алфа в Голямо куче) на разстояние десет светлинни години (57 000 000 000 000 мили) и по обем 900 пъти по-голяма от нашата планета; за Арктур; за прецесията на равноденствията; за Орион с неговия пояс, шесторни слънца тета и мъглявината, в която могат да се вместят 100 от нашите слънчеви системи; за умиращите и раждащите се нови звезди, такива като Нова от 1901-а; за нашата система, която се е устремила към съзвездието Херкулес; за паралакса и паралактичното отместване на така наречените неподвижни звезди, които в действителност се движат непрекъснато от неизмеримо далечни в миналото еони към безкрайно отдалечени в бъдещето еони в сравнение с които годините, три пъти по двайсет плюс десет, колкото се полагат на човешкия живот, представляват един безкрайно кратък отрязък.
1618
Modus peregrinus — „начин на пътуване“ (лат.), в случая „на изселване“.
„Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов — от другоплеменен народ…“. Във втора песен на „Чистилище“, „Божествена комедия“, изд. „Народна Култура“, 1975; душите на мъртвите пеят същия псалм на изхода „In exitu Israel“.