Имало ли у него и обратни на това размишления, за една непрекъснато намаляваща инволюция?
За еоните на геологическото време, записани в пластовете на земята: за милиардите микроскопични ентомологически органични съществувания скрити в кухините на земята, под подвижни камъни, в кошери и могили; за микроби, паразити, бактерии, бацили, сперматозоиди; за неизчислимите трилиони, билиони, милиони от неуловими молекули, които силата на сцеплението и молекулярния афинитет могат да съберат върху главичката на една карфица; за онази вселена, която населява човешкия серум, изпъстрен с червени и бели телца, самите те вселени от празни пространства, населени с други телца, всяко от които, по законите на приемствеността, представлява вселена от съставни частици, всяка от които е отново делима на подразделения от повторно делими съставни частици, делими и делители в непрекъснато делене, които никога не достигат до крайно делене, така че ако прогресът продължи достатъчно дълго, нищо никога и никъде няма да бъде достигнато.
Защо не задълбочил тези свои изчисления до постигането на по-точен резултат?
Защото преди известен брой години, през 1886-а, когато се занимавал да изчислява квадратурата на кръга, научил за съществуването на число1619, което може да се изчислява до една относителна степен на точност до такава величина и с толкова знаци, например девет на девета степен от девет на девета степен на девет, че за отразяване на получения резултат били необходими 33 гъсто напечатани тома, всеки от по хиляда страници, безброй много печатни коли и топове оризова хартия би трябвало да бъдат набавени, за да поберат в отпечатан вид пълната история на целите числа, десетици, стотици, хилядни, десетки хилядни, стотици хилядни, милиони, десетки милиони, стотици милиони, милиарди, относно ядрото на мъглявината на всяко число от всеки ред, съдържащ в сбит вид потенциала да бъде повдигнат на най-високата кинетична стойност на всяка степен от всяка от своите степени.
Дали според него задачата за обитаемост на планетите и техните сателити от дадена раса, определена по вид, както и за възможното социално и морално избавление на въпросната раса от спасител, не била по-лесна за разрешаване?
Тя била от различен по трудност порядък. Давайки си сметка, че човешкият организъм при нормални условия е в състояние да издържи атмосферно налягане от деветнайсет тона, при издигане на значителна височина над морското равнище в околоземната атмосфера той започва да страда със сила, нарастваща в аритметична прогресия, с приближаването на демаркационната линия между тропосферата и стратосферата, от кръвоизливи в носа, затруднено дишане и световъртеж; той, когато се заловил с разрешението на този въпрос приел като работна хипотеза, която не можело да бъде доказана за невъзможна, че една по-лесно приспособима раса от същества с различна анатомия би могла да преживява при условията, които съществуват на Марс, Меркурий, Венера, Юпитер, Сатурн, Нептун или Уран и които да се окажат достатъчно добри и съответстващи й, тъй като човечеството в своя апогей, създадено по различни образи и подобия с точно определени различия, но сродни с цялото, както и едно с друго, по всяка вероятност там, както и тук, ще си останат неизменно и неотменно привързани към суетата, суета на суетите и всичко е суета1620.
А въпросът за възможното избавление?
Малкото предпоставя голямото.
Кои отделни черти на съзвездията били на свой ред обсъдени?
Техните различни цветове, които говорят за степените на жизненост (бял, жълт, тъмночервен, ален, цинобър); тяхната степен на блясък; техните величини, стигащи до седма включително1621; техните позиции; съзвездието Воловар; Уолсингамския път; колесницата на Давид1622; пръстеновидният пояс на Сатурн; кондензацията на спираловидните мъглявини и сгъстяването им в отделни слънца; взаимозависимото въртене на двойните слънца; независимите едно от друго, но синхронни открития на Галилей, Симон Марий, Пиаци, Льо Верие, Хершел, Гале1623; систематизациите, които се опитали да направят Боде и Кеплер, установявайки, че квадратът на периода на обикалянето на една планета около слънцето е пропорционален на куба на средното разстояние до него1624; почти безкрайната свиваемост на опашатите комети и техните огромни елиптични входящи и изходящи орбити от перихелий към афелий; звездният произход на падащите метеори; либийските1625 разливи на Марс в периода около раждането на младия звездоброец; ежегодната повторяемост на метеоритните дъждове в периода около празника на свети Лаврентий (мъченик, 10 август); ежемесечната повторяемост на новолунието, все още в обятията на старата луна1626; възприетото вече като факт влияние на небесните върху човешките тела; появата на звезда (от първа величина) с голям блясък, видима и през нощта и през деня (ново светещо слънце, породено от колизията и амалгамацията в нажежено състояние на две несветещи бивши слънца) по времето, когато се родил Уилям Шекспир, над делтата в полегналото и никога незалязващо съзвездие Касиопея, както и на звезда (от втора величина) от подобен произход, но с по-малък блясък, която се появила и изчезнала от съзвездието Корона Бореалис по времето, когато се родил Леополд Блум, и за други звезди с (вероятно) подобен произход, които (действително или вероятно) се появили и изчезнали от съзвездието Андромеда по времето, когато се родил Стивън Дедалус, в и от съзвездието Колар няколко години след раждането и смъртта на Рудолф Блум младши, във и от други съзвездия няколко години преди или след раждането и смъртта на други хора; съпътстващите ги явления като затъмнения, слънчеви и лунни, потъване в затъмнение и поява след затъмнение, стихване на вятъра, преход на сенки, смълчаност на крилати същества, изпълзяване на привечерни и нощни животни, продължителност на пъклени сияния, помътняване на земните води, пребледняване на човешките същества.
1619
Става въпрос за числото π, което не може да се изрази като точна обикновена или десетична дроб, затова задачата за построяване на квадрат, еднакъв по площ на даден кръг, е нерешима.
1621
Тоест величина, която може да се наблюдава с невъоръжено око. След нея звездите могат да се наблюдават само с телескоп.
1623
Симон Марий (1570–1640) германски астроном, който едновременно с Галилео Галилей открива спътниците на Юпитер през 1610 г.
Джузепе Пиаци (1746–1826) италиански астроном, известен с това, че открива първата фиксирана малка планета, астероида Церера, през 1801 г., а и с това, че издава внушителен каталог със 7646 звезди през 1814 г.
Льо Верие (1811–1877) френски астроном, който математически изчислява положението и орбитата на Нептун.
Сър Уилям Хершел (1738–1822) английски астроном, основател на звездната астрономия. Открива Уран през 1781 г.
Йохан Гале (1812–1910) германски астроном, който с телескопични наблюдения потвърждава съществуването на Нептун така, както това вече е предсказано от изчисленията на Льо Верие.
1625
Либия се нарича екваториалната област на Марс, кръстена така от италианския астроном Джовани Скиапарели (1835–1910), който изучава географията на Марс и неговите „канали“.
1626
Когато при новолуние се различава, макар и едва бледнеещ, и дискът на старата луна, това се смятало за лошо знамение.