Под акомпанимента на какъв звук се извършил допира на техните допирателни и последвалото разединение на техните (респективно) центробежни и центростремителни ръце?
Под звука на камбана, отбелязваща точния час на нощта откъм камбанарията на църквата Сейнт Джордж.
Какво доловили двамата заедно и всеки поотделно в ехото на този звън?
Стивън:
Liliata rutilantium. Turma circumdet.
Iubilantium te virginum. Chorus excipiat.
Блум:
Бим-бам-бум,
бим-бам-бум.
Къде се намирали онези няколко души от компанията, в която Блум този ден при зова на същия камбанен звън бе пропътувал разстоянието от Сандимаунт на юг до Гласневин на север?
Мартин Кънингам (в леглото), Джак Пауър (в леглото), Саймън Дедалус (в леглото), Том Кърнан (в леглото), Нед Ламбърт (в леглото), Джо Хайнс (в леглото), Джон Хенри Ментън (в леглото), Бърнард Коригън (в леглото), Патси Дигнъм (в леглото), Пади Дигнъм (в гроба).
Какво доловил само Блум?
Двойния кънтеж на отдалечаващите се стъпки върху земята на земния рай, както и двойния отглас на дързък дръмбой в окънтената уличка.
Какво почувствал само Блум?
Студът на междузвездния космос, хиляди градуси под точката на замръзване или пък абсолютната нула по Фаренхайт, Целзий или Реомюр: начеващите имитации на зараждащата се зора.
За какво му напомнили камбанният звън, допирът на ръка, стъпките в нощта, студът в самота?
За неговите покойни приятели, които в момента се намирали в различно положение и на различни места: Пърси Апджон (убит в сражение, река Модър1631), Филип Гилиган (белодробна туберкулоза, болницата на улица Джарвис), Матю Ф. Кейн (удавяне, Дъблински залив), Филип Мойсел (пиемия, улица Хейтсбъри), Майкъл Харт (белодробна туберкулоза, болницата Милосърдната майка), Патрик Дигнъм (апоплексия, Сандимаунт).
Коя гледка и кое явление го подтикнали да остане навън?
Залязването на трите последни звезди, дифузията на дневната светлина и изгряването на новия соларен диск.
Друг път наблюдавал ли е тези явления?
Веднъж през 1887 след продължителна игра на шаради в къщата на Люк Дойл, Кимидж, останал в търпеливо очакване да види появата на явлението ден, седнал върху една ограда с поглед, обърнат по посока на Мицрах, към изгрев-слънце.
Спомнял ли си какви били тогава първите парафеномени?
Раздвижване на въздуха, ранобуден петел в далечината, звън от църковни камбанарии в различно отдалечени точки в пространството, птича песен, самотните стъпки на подранил пешеходец, видимата дифузия на светлината под напора на невидимо светлинно тяло, първият златист крайник на издигащото се слънце, едва забележимо в ниския край на хоризонта.
Останал ли навън?
С дълбока въздишка се прибрал по обратния път, препрекосил градината, влязъл повторно в коридора, затворил повторно вратата. С кратка въздишка взел повторно свещта, изкачил повторно стълбите, приближил се повторно към вратата на преддверието на втория етаж и влязъл повторно.
Какво възпрепятствало влизането му най-ненадейно?
Дясната половина на слепоочния лоб на кухата сфера на неговия краниум влязла в контакт с острия дървен ръб и след една съвсем кратка, но чувствителна част от секундата последвало болезнено усещане в резултат на предходния допир, съответно препредаден и регистриран.
Опишете промените, които били направени в разположението на отделните части от мебелировката.
Едно тапицирано с морава дамаска канапе било предислоцирано от мястото срещу вратата до камината, близо до компактно захвърленото английско знаме (промяна, която самият той често възнамерявал да извърши); масата, покрита с мозайка майолика под формата на синьо и бяло каре, била поставена срещу вратата на мястото, освободено от канапето с моравата тапицерия; бюфетът от орехово дърво (чийто щръкнат ръб за кратко бе възпрепятствал неговото влизане) бил преместен от мястото си до вратата на по-предна, но и по-опасна позиция, а именно пред вратата; двата стола, които стояли отдясно и отляво на камината, сега били преместени на мястото, първоначално заемано от масата мозайка, повърхностно покрита със синьо-бяла карирана майолика.