фуфупфуфпафуууууупппаф1697 някъде изсвири влак силата която крият в себе си тези локомотиви като великани и водата която ги облива вода и пара от всички страни като края на Вечната песен за любовта и онези клетници вътре дето е като в пещ живи ще се изпекат цяла нощ далеч от жените и семействата си в тези фурни локомотиви днес беше много задушно добре поне че успях да изгоря макар и само половината от онези стари броеве на Фриманс и Фотообрази непрекъснато разхвърля оставя ги където му скимне станал е много немарлив а другите ги захвърлил в клозета утре ще го накарам да ги нареже вместо мен а не да ги складира за догодина и да изкара няколко пенса от тях ще го питам какво търсят тук вестници от миналия януари и старите му палта които сгънах и махнах от антрето защото от тях става още по-топло у дома дъждът точно след като се събудих от следобедния си сън беше прекрасен тъкмо си мислех че тук взе да става като в Гибралтар Боже Господи каква горещина беше там преди да задуха откъм Леванта и се смрачи като нощ и само скалата стърчи и белее като огромен гигант в сравнение с тяхната тук планина 3 Скали за която си въобразяват че е толкова висока с червените мундири на караула тук-таме тополи и те беложегави и мрежите против комари и миризмата на дъждовната вода в резервоарите по цял ден стоя и гледам слънцето как те лашка в жегата и как всичко избелява като онази прекрасна рокля която ми я изпрати познатата на татко госпожа Станхоуп направо от Б Марше Париж
1697
Според много от тълкувателите на Джойс това начало на четвъртото изречение е звуково подражание не само на свирката на влак, но и на факта, че Моли мастурбира.