Господин Блум сви зад ъгъла и мина покрай измъчените подвиквания на файтонджиите. Не, повече няма да мисля за това. Време за зобане. Как можах да го срещна този Маккой.
Приближи се и чу как конете хрупат златистия овес. Кръглите им черни очи го проследиха, докато прекосяваше сладникавата овесена воня на конската пикоч. Техният Елдорадо. Бедните будали! Какво им пука, заврели длъгнести муцуни и зобат в торбите. Нямат време за приказки. Храната им осигурена, спането — също. Както и скопяването: торбичка черна гутаперча се подмята унило помежду бутовете им. Сигурно така им е по-хубаво. Милите, изглеждат незлобиви. Но понякога цвиленето им може да те в луди.
Извади писмото от джоба си и го сгъна във вестника, който носеше. Нищо чудно тук да се натъкна на нея. Уличката е безопасна.
Отмина файтонджийската бърлога. Странен живот водят тези кочияши, във вечно движение, в дъжд и пек, по всевъзможни места, време и возене, но никога по собствена воля. Voglio e non. Обичат да ги почерпиш с по цигарка. Общителни са. Все да ти подметнат по няколко летящи срички, докато те задминават. И той си затананика:
Сви по улица Къмбърланд, хлътна в няколко преки, но за последно се спря на завет до стената на гарата. Ни-кой. Дъскорезницата на Мийд. Купища греди. Разруха и вехтории. Стъпвайки внимателно, мина върху начертаната дама за игра, край която стоеше и забравената плочка. Не изгоря244. Недалеч от склада едно дете клечеше, сам-самичко, целеше се и стреляше чевръстопръсто със стъкленото си топче. Една мъдра тигрова котка, премигваше като сфинкс и наблюдаваше от топлото си място на перваза. Не искаше да ги безпокои. Мохамед изрязал парче от мантията си, за да не я събуди. Отвори го. И аз някога съм играч на топчета, като ходех в забавачницата на онази стара дама, дето обичаше да се облича във фини френски дантели. Забавачката на госпожа Елис. И на господин? Извади писмото от вестника и го отвори.
Цвете. Прилича на… Жълто цвете със сплескани листица. Значи не ми се сърди. И какво пише?
Скъпи Хенри,
Получих последното ти писмо и много ти благодаря. Съжалявам, че не си харесал моето писмо. Защо си сложил вътре марки? Много съм ти сърдита. Бих искала да те накажа. Нарекох те лошо момче, защото не харесвам онзи другия свят245. Моля те, кажи ми какво всъщност означава. Не си ли щастлив у дома, ти малък палавнико? Бих искала да мога да направя нещо за теб. Моля те, кажи ми какво мислиш за моята клета особа. Аз често си мисля за красивото име, което носиш. Скъпи Хенри, кога ще се видим? Представа нямаш колко често си мисля за теб. Никога преди това не съм се чувствала така силно привлечена към мъж, както сега. Нито пък съм се чувствала толкова неловко. Моля те, напиши ми едно дълго писмо и ми разкажи повече подробности. Помни, че ако не го направиш, те чака наказание. Вече знаеш какво ще ти сторя, нали палавнико, ако престанеш да ми пишеш. О, как копнея да те видя. Скъпи Хенри, не отхвърляй молбата ми, не чакай търпението ми да свърши. И тогава ще ти кажа всичко. Засега довиждане, скъпи мой палавнико. Днес ме мъчи такова главоболие, пиши с обратната поща на копнеещата за теб
Марта.
П.П. Кажи ми какъв парфюм използва жена ти. Искам да знам.
Мълчаливо откъсна цветето от мястото, където бе забодено, подуши изфирясалата му миризма и го сложи в джоба до сърцето си. Езикът на цветята. Харесват го, защото не може да бъде подслушван. Или пък отровен букет, за да погубиш някого. После, докато вървеше бавно напред, изчете писмото още веднъж, като промърморваше на глас някоя и друга откъслечна дума. Сърдити лалета за теб, скъпи, мое мъжко цвете, наказание за твоя кактус, ако не задоволиш желанието на клетата твоя незабравка, копнееща по кадифени теменуги, не по вечни рози, когато скоро-скоро двамата анемонно ще срещнем всички неверни нощностъблени съпруги с парфюма на Марта. Изчете го, извади го от вестника и отново го пъхна в страничния си джоб.
Анемична радост разтвори устните му едва-едва. Има промяна в сравнение с първото писмо. Дали самичка го е писала? Уж негодува: момиче като мен от добро семейство, почтена жена. Може да се срещнем някоя неделя след църква с броеница в ръка. Благодаря, нямам такава. Обичайните словесни дуели на любовта. После да се крием зад уличните ъгли. По-лошо от скандал с Моли. Пурата има отрезвителен ефект. Наркотик. Следващия път се очаква да отидеш по-далеч. Лошо момче, наказание, бои се от думите, разбира се. Груб, защо не? Поне опитай. Всеки път по малко.
244
Ако стъпиш върху някоя от тебеширените очертания на дамата, децата викат: „Изгоря! Изгоря!“