Одисей

1702 всичко се тресе от тях особено за рождения ден на Кралицата оглушителен тътен и всичко дрънчи ще се пръсне ако не отвориш прозорците когато генерал Юлисийс Грант1703 който и да е той или си мисли че е така или иначе някоя важна клечка слезе от кораба и старият консул Спрейг1704 който е тук отпреди потопа целият наконтен в черно клетичкият и той в траур заради сина си после до болка познатите салюти рано-рано и барабаните думкат онези нещастници войниците маршируват с войнишките си канчета усмърдели града повече и от старите дългобради евреи с качулестите наметки от събранията на левитите и топовните гърмежи и сигналните тръби за прибиране зад стените на града и началник стражата с връзката ключове заключва портите една подир друга и гайдите само капитан Гроувс и татко седят и си говорят за Роркс Дрифт1705 и Плевна и за сър Гарнет Улзли1706 и Гордън при Хартум паля им лулите всеки път щом се напият старият дявол с грога седнал на перваза никога няма да остави и капчица недопита бърка си в носа замислено иска да се сети за някоя друга мръснишка историйка да я подшушне в ъгъла но никога не се самозабравяше в мое присъствие винаги ми намираше работа извън стаята под някакъв измислен предлог придружен с любезни комплименти под влиянието разбира се на уискито Бушмилс но предполагам че така би постъпил и с всяка друга жена умря от скоротечен алкохолизъм много отдавна дните се нижат сякаш години никакво писмо няма жива душа да ти драсне два реда с изключение на едно-две писма които сама изпратих до себе си с едно листче вътре така отегчена съм понякога мога да му издера очите на онзи дърт едноок арабин с някакъв инструмент който реве като магаре опява някакво си хей хей хей моите почитания към твоя магарешко музикален миш-маш чувствам се ужасно унила стоя отпуснала ръце до прозореца зяпам няма ли да мине някой хубав мъж не няма дори в отсрещната къща като онзи на улица Холс по когото си падаше болничната сестра когато взех да си слагам ръкавиците и шапката до прозореца за да му дам знак че излизам той въобще не схвана намека ми ужасно тъпи са никога не разбират какво им казваш може би трябва да им го напечатиш на голям плакат нито дори когато се ръкуваш два пъти с лявата ръка1707 нито пък ме позна когато му се сопнах пред църквата на Уестланд Роу бих искала да знам тогава къде им голямата интелигентност ако питат мен цялото им сиво вещество е завряно в задника като на онези селяндури търговците на добитък дето отсядаха в Сити Армс в главата си имат по-малко акъл отколкото кравите и биковете които продават и хлопката на въглищаря тоя вреслив хаймана дето се опита да ме измами с чужда сметка измъкна я от шапката си и двете му мазни лапи тави тенджери тигани изчуква калайдисва лъска счупени бутилки боклуци парцали подарете на бедняка и никакви гости нито поща освен сметки и листовки с реклами като онази за чудодееца изпратена до него с надпис уважаема госпожо тази сутрин само писмото от него и една картичка от Мили значи на него му пише от кого получих писмо за последен път май О от госпожа Дуен какво ли я е прихванало да ми пише след толкова години да й дам моята рецепта как се прави pisto madrileno1708 и още Флои Дилън дето ми писа да ми каже че се е омъжила за много богат архитект чак да не повярваш на ушите си с вила и осем стаи баща й беше много мил човечец наближаваше седемдесетте но винаги в добро настроение освен това госпожица Туийди или госпожица Гилеспи тук е пианото и сервизът за кафе от чисто сребро прибран в махагоновия бюфет после обаче умря някъде надалеч мразя хора които винаги ти разказват какво лошо им се е случило на всеки срещнат нали всички си имаме проблеми клетата Нанси Блейк умря преди месец от остра пневмония аз не я познавах кой знае колко добре тя беше повече приятелка на Флои отколкото моя страшно ми тежи като трябва да съболезновавам той все ме съветва с разни измишльотини и не се спира дъх да си поеме все едно държи реч пред опечалените винаги правя тази грешка племенник с едно н как ми се иска следващият път да ми напише едно ама по-дълго писмо ако наистина ме харесва О благодаря ти Боже велики че ме ощастливи с това от което най-много имам нужда мъж да ми вдъхне живот иначе в това затънтено място нямаш никакъв шанс както навремето искам някой да ми напише любовно писмо неговото не беше кой знае какво казах му че може да ми пише каквото си иска завинаги твой Хю Бойлан в стария Мадрид глупави жени вярват в любовта във въздишката дълбока на страстта ни слепоока ако ми го напише ще повярвам че в това има нещо вярно ала вярно или невярно такова писмо изпълва целия ти ден и живот имаш за какво да си мислиш всеки миг и светът около теб изглежда друг като нов мога да му напиша отговора си в леглото и да го накарам да си представи как съм се излегнала ще бъде кратичко само няколко думи а не като безкрайните писма които Ати Дилън пращаше на онзи дето беше нещо си в съдебната палата и който после я заряза след като беше преписала готови фрази направо от дамски писмописец а аз й казах да му драсне две простички думи защото иначе той ще се изметне накъдето му скимне и да не действа с тази нейна прибързана прибързаност че бил най-голямото земно щастие от как да отговорим утвърдително на неговото предложение1709 Господи Боже мой няма нищо друго лесно им е на тях а питат ли какво е да си жена щом поостарееш като нищо те захвърлят на боклука

1702

Отличителна черта на живота в Гибралтар било това, че всеки ден топовни гърмежи възвестявали затварянето на градските порти, които се отваряли чак призори на следващия ден.

1703

Генерал Юлисийс Грант (1822–1885), президент на САЩ от 1869-а до 1877-а прави голяма околосветска обиколка в края на втория си мандат и на 17 ноември 1878 г. посещава Гибралтар, където е посрещнат с 21 топовни салюта.

1704

Хорейшоу Спрейг е бил консул на САЩ в Гибралтар отпреди 1873-а до смъртта си през 1902.

1705

Виж бел.26, гл.15.

1706

Гарнър Джоузеф Улзли (1833–1913) — дъблинчанин, прочул се като блестящ командир на британската армия в Африка. Моли бърка първото му име.

1707

Намек за съществуващия предразсъдък, че да се ръкуваш с лявата ръка е израз на враждебност. Тук Моли иска да каже, че един толкова предизвикателен жест би трябвало да привлече вниманието и по този начин да даде възможност за разговор и флирт.

1708

Мадридска рецепта за яхния от домати и червени чушки (исп.).

1709

Очевидно „Как да отговорим…“ е една от главите в наръчника „Дамски писмописец“.