Продължаваше да опипва писмото в джоба си, извади карфичката. Най-обикновена карфичка, нали така? Изхвърли я на пътя. Измъкнала я е някъде от дрехите си: закарфичени. Винаги носят по себе си удивително количество карфици, топлийки и безопасни игли. Няма рози без бодли.
Гласовете на дъблинското просторечие ревнаха в главата му. Двете развлечени уличници през онази нощ в Кум, вкопчили се една в друга насред дъжда.
Тя. Гащите. Такова силно главоболие. Сигурно са й потекли месечните рози. Или пък цял ден е писала на машина. Напрягането на очите води до нервен стомах. Какъв парфюм използва жена ти? Откъде й е хрумнало пък това?
И да не стане тя за срам, горката.
Марта, Мария. Виждал съм някъде тази картина246, но не си спомням от стар майстор ли беше или фалшификат за пари. Той седи в тяхната къща и говори. Тайнствено. И двете уличници от Кум биха се заслушали.
И да не стане тя за срам, горката.
Нежна вечерна нега. Стига митарства. Време за отмора и несвяст, притихнал мрак, каквото дойде. Забрава. Разкажи ни за чужди земи и странни обичаи. Другата, с делва на главата, приготвя вечерята: плодове, маслини, студена кладенчова вода, каменно ледена като от дупката в стената при Аштаун. Следващия път на състезанията с пони трябва да си нося хартиена чаша. Заслушала се е с големи, тъмни, кадифени очи. Разказвай: още и още и още, всичко. После въздишка, блян и безмълвие. Дълга, дълга, предълга почивка.
Като мина под железопътния мост, извади плика, скъса го бързо на малки парченца и ги разпиля по пътя. Късчетата се разтрептяха, сетне полепнаха по влажния въздух: бяло припляснаха и притихнаха.
Хенри Флауър. И чек за стотици лири можеш да скъсаш по същия начин. Просто парче хартия. Лорд Айва247 веднъж осребрил седемцифрен чек. Един милион от банката на Ирландия. Ето, виж какви пари се правят от черния портер. Докато другият брат, лорд Ардилон248, трябвало да си сменя ризата четири пъти на ден, така разправят. Кожата му сама развъждала въшки и други гниди. Един милион лири, чакай, чакай! Два пенса за пинта, четири пенса за кварта, осем пенса за галон портер, не, един шилинг и четири пенса за галон портер. Значи, ако разделим двайсет на едно и четири: горе-долу петнайсет. Да, точно така. Петнайсет милиона бъчви бира.
Какви бъчви бълнувам? Галони. Добре де, пак един милион бъчви черен портер.
Идващият влак издрънча тежко над главата му, вагон подир вагон. Бъчвите се заблъскаха в главата му: талази от черен портер се плискаха разпенени отвътре. Канелките избиха и черният потоп шурна навън, запени се, преля, ливна из калните низини на равната като тепсия земя, завъртя лениви въртопи от пиячка, понесе на повърхността широколистите си цветя от пяна.
Беше стигнал до отворената задна врата на църквата Всех святих. Влезе във входа, свали шапка, взе визитката от джоба си и отново я премести в кожения ширит на шапката. По дяволите! Как не се сетих да изкрънкам от Маккой поне един билет за Мълинджър.
Някакво съобщение висеше на вратата. Проповед от Негово преподобие Джон Конми, О. И.249, за Петер Клавер250 и мисията в Африка. Да спасим милионите китайци251. Как ли я обясняват тази религия на езичниците китайци. Предпочитат унция опиум. Небесен народ. Дай им на тях ерес, отявлена ерес. Молитви за покръстването на Гладстон252, да, и това го имаше, когато бе вече изпаднал в безсъзнание. И протестантите, и те са същата стока. Покръстете доктора по богословски науки Уилям Дж. Уолш253 в правата вяра. Буда е техният бог, полегнал на една страна в музея. Подпрял си бузата с ръка и от нищо не му пука. Пръчици китайски тамян горят и пушат. Не е като нашето Ecce Homo254! Трънен венец и кръст. Умно го е казал свети Патрик, детелината255. Китайски пръчици за храна ли? Конми: Мартин Кънингам256 го познава: достолепна външност. Как така не успях да го кандърдисам да вземе Моли257 в хора вместо онзи отец Фарли, дето уж приличаше на глупак, ама никак не беше. Нали на това ги учат258. Няма да тръгне със слънчеви очила, целият в пот облян, да покръства чернокожи, я? Като вземат очилата му да блещукат и онези съвсем ще ошантавеят. Но колко е хубаво иначе да ги си представи човек насядали в кръг с издутите си бърни, почти в транс изпаднали, слушат в захлас. Натюрморт. Лочат я религията като топло мляко. Така си мисля.
246
Марта и Мария, сестри на Лазар. По всяка вероятност Блум си представя картината на Рубенс „Христос в къщата на Марта и Мария“, която тогава се е намирала в Дъблинската национална галерия.
247
Сър Артър Сесил Гинес, граф на Айва (1847–1927), филантроп и съдружник в семейната дъблинска пивоварна „Гинес“. Част от неговата благотворителна дейност включвала и така наречения „Дом на Айва“ с 386 малки стаи, в които били настанявани бездомници.
248
Сър Артър Гинес (1840–1915), политик, президент на Кралското общество в Дъблин и също съдружник в семейната пивоварна. Необщителното му поведение, плюс богатството и консервативните му възгледи вероятно са породили слуховете, за които споменава Блум.
250
Св. Петер Клавер (1581–1654), испански йезуит и мисионер, който е работил четирийсет и четири години в Картахена, Колумбия, като капелан на пристигащите от Африка роби. Той е светец-патрон на мисионерите, които работят в държави с чернокожо население.
251
През XIX в. йезуитите са поддържали няколко свои мисии в Китай, въпреки голямата китайска ксенофобия. Първата криза настъпва, когато пет от свещениците йезуити били убити в Нанкин по време на Боксерското въстание, насочено срещу европейските колонизатори.
252
Уилям Гладстон (1809–1898) — четири пъти министър-председател на Англия, много популярен в Ирландия, защото подготвя проектозаконите за независимост на Ирландия. Сестра му приема католицизма и оттам тръгват слухове и за неговата вяра, но са напълно безпочвени.
253
Преподобният Уилям Уолш (1841–1921) е католическият архиепископ на Дъблин от 1885 до 1921.
255
Св. Патрик (ок. 385 — ок. 461) един от тримата светци покровители на Ирландия. Според легендата използвал трилистната детелина, за да илюстрира доктрината за триединството на Отеца, Сина и Светия дух. Затова именно трилистната детелина е и национална емблема на Ирландия.
257
Блум очевидно не си дава сметка, че присъствието на жени в църковни хорове е било нежелателно, дори направо забранявано дълго време. Затова и партиите за сопрано и контраалт са били изпълнявани от момчета.
258
Тук явно се намеква за известното светско подозрение, че йезуитите са били нарочно обучавани да бъдат коварни и лицемерни.