Студеният мирис на свещени камъни го върна на земята. Изкачи изгладените от хорски крака стъпала, бутна двукрилата летяща вратичка и влезе на пръсти през задния вход.
Нещо ставаше: братство на единомишленици. Жалко, че е така празно. Не можеш да се скатаеш до някое момиче. Кой е моят ближен259? Тъпчат се час по час, тиха музика. Онази жена на среднощната литургия. Седмото небе. Жените, увесили около врата си червени скапуларии, коленичили на пейките с наведени глави. Една групичка се е свряла току до олтарната преграда. Свещеникът върви покрай тях, мърмори под носа си и държи в ръце онова нещо260. Спира се при всяка, изважда по нафора, пръсва капка-две (във вода ли са?) заедно с нея и съвсем точно уцелва устата й. Шапката и главата й клюмват надолу. После идва ред на следващата: дребна старица. Свещеникът се навежда ниско-ниско, за да пъхне нафората в устата й, като през цялото време не спира да мънка. На латински. Следващата. Очите затворени, устата отворена. Какво? А, corpus. Тяло. Труп. Това с латинския не е лоша идея. От самото начало ги втрещява. Приют за умиращите. Май не я дъвчат261; само я преглъщат. Странно хрумване: да ядеш парченца от труп, затова на канибалите им допада.
Застана настрана, загледан в безизразните им маски, които се точеха по пътеката, една по една, търсеха си местата. Приближи се до една пейка и се спотаи в края й, прегърнал шапката и вестника си. Тези глупави гърнета, дето трябва да ги носим! По-добре шапки, скроени по главите. Бяха навред, и тук, и там, с все още сведени глави, с червени скапуларии, чакаха да се стопи в стомаха им. Нещо като мацата262; същият вид хляб: безквасен, хлябовете на предложението263. Погледни ги. Обзалагам се, че от всичко това се чувстват щастливи. Все едно са им дали захарна пръчка. Така е. Нали го наричат ангелски хляб. Голяма идея се крие зад всичко това и ти се чувстваш сякаш Божието царство е вътре в теб. Първите причестяващи се. Фокус-бокус, захарче-петленце. Усещаш сякаш сте едно голямо семейство, и в театъра е същото, част си от едни и същи събития. Да, така се чувстват. В това съм убеден. И вече не са така самотни. В едно братство са. И излизат оттам доста развеселени264. Изпуснали са парата. Ако, разбира се, наистина вярваш. Чудотворните церове от Лурд265, водите на забвението, призраците от Нок266, кървящите статуи. До изповеднята седи старец, седи и спи. А, значи от него идвало хъркането. Сляпата вяра. На оня свят ще бъде в сигурни обятия. Притъпява болката. Събудете се по същото време следващата година.
Видя как свещеникът прибра потира, подбутна го навътре-навътре, коленичи за миг пред него, а изпод натруфените дантели лъснаха големите му сиви подметки. Ами ако и той си е изгубил карфичката. Няма да знае какво да прави, завалията. Отзад — плешиво петно. На гърба му букви И.Н.Ц.И.267? Не, не: И.С.Х.268. Веднъж попитах Моли и тя ми каза, че било: Иисус спасил хората. Не, не, май беше: Иисус страдал за хората. А другото ли? То, според нея, било: Иисус Назорей, цар изкупител.
Да се видим някоя неделя след църква. Не отхвърляй молбата ми. Ще бъда с воалетка и черна чанта. Сив сумрак, на фона на светлива сянка. Може и да е тук с панделка на шията и пак да си ги върши потайно и скришом. Въпрос на характер. Онзи тип, дето предаде непобедимите269, ами той ходел, Кеъри270 се казваше, да се причестява всеки Божи ден. Тук, в тази църква. Питър Кеъри. Не, за Петер Клавер си мисля. Денис Кеъри. Представете си само. Съпруг и баща на шест деца. И в същото време крои заговори за убийство. Та тези свети води ненапити, много хубаво са ги кръстили, те винаги гледат някак гузно. И работа с тях да вършиш, пак същото — все нещо шикалкавят. О, не, няма я тук; цветето: не, не. Между другото, скъсах ли плика? Да: под моста.
Свещеникът изплакна потира и чевръсто изхвърли утайката. Вино. Така изглежда по-аристократично, отколкото ако например гаврътне ежедневния си черен портер на господин Гинес, някоя неспиртна напитка на дъблинските Уийтли, нещо като подправена с хмел горчилка, или парфюмираните безалкохолия на Кантрел & Кокран. От това не им се раздава, от виното на предложението, а само от онова другото271. Студен уют. Благочестива измама, но съвсем правилно: иначе щяха да си отглеждат пияници, не по-лоши от другите, дето се мъкнат и просят пиячка. Странна е цялата атмосфера във. Правилно. Всъщност съвсем правилно.
260
Блум очевидно не знае името на съда, в който се носи нафората по време на причестяване.
261
Според католическата традиция свещеният хляб не бива да се докосва със зъби, затова се прилепва към небцето и после се преглъща.
264
Така смятали протестантите, че след литургия католиците си излизали подпийнали и развеселени.
266
Село в графство Майо, Западна Ирландия, където на хората често им се явявали светци и тези явявания били свързани с чудотворни изцеления.
267
I.N.R.I. Jesus Nazarenus Rex Iudaeorum (лат.) Иисус от Назарет, цар иудейски. На български: И.Н.Ц.И.
269
„Непобедимите“ са отцепници от фенианците, които си поставят за цел убийството на ключови фигури от британското правителство в Ирландия. През 1882 г. убиват лорд Кавендиш, новоназначеният главен министър за Ирландия, и Томас Бърк, който бил смятан за „архитект“ на водената от англичаните политика на сплашване и ограничаване на гражданските свободи на ирландците. Убийствата са станали в парка „Феникс“, където жертвите били намушкани с нож.
270
Джеймс Кеъри (1845–1883) — строител и градски съветник в Дъблин. Наистина е правил впечатление на благочестив гражданин, но се включва в групата на „Непобедимите“. След като бива арестуван за убийствата в парка „Феникс“, той свидетелства срещу съучастниците си и те са обесени. Прави опит да избяга в Южна Африка, но бива разпознат на кораба и е убит на място. Той наистина е имал брат на име Питър.
271
Става дума за това, че причестяващите се получават само нафора, а светеното вино се пие само от свещеника. Вино на предложението: по аналогия с хлябовете на предложението.