Господин Блум погледна назад към хора. Няма ли да има музика. Жалко. Кой свири тук на органа? Старият Глин. О, той знае как да накара този инструмент да проговори, vibrato: разправят, че взимал по петдесет лири на година там, на улица Гардинър. Тогава гласът на Моли беше в страхотна форма. Stabat Mater на Росини. Преди това проповедта на отец Бърнард Вон. Христос или Пилат? Абе, Христос, разбира се, ама няма за това да ни държиш тук цяла нощ. Музика искат хората! Тропането с крака утихна. Муха да бръмне, ще се чуе. Казах й в този ъгъл да пее по-високо. Усещах вълнението във въздуха, препълнено, хората зяпат нагоре:
Quis est homo!272
Част от тази стара църковна музика е прекрасна. Меркаданте: седемте сетни слова. Дванайсетата меса на Моцарт: Глория. Тези папи едно време май много са си падали по музика, изкуство, по всевъзможни статуи и картини. Ето и Палестрина. Добре са си папували. Здравословен живот, псалми по час, после отбрани марки ликьори. Бенедиктин. Зелен шартрьоз. Но това дето все още настоявали да им пеят евнуси в църковния хор, това май е вече прекалено273. Що за глас е това? Ами да го сравнят с техните собствени мощни басове. Големи познавачи. А, ако след това започнат да не чувстват нищо. Пълна апатия. Нищо не може да ги развълнува. Освен това и тлъсти дипли от дебела плът, нали така? Лакомията ги гони. Високи тънки крака. Кой знае? Евнух. Един кахър по-малко.
Видя как свещеникът се наведе, целуна олтара, след това се обърна да благослови паството. Всички се прекръстиха и станаха на крака. Господин Блум се огледа край себе си, после и той се изправи, хвърли поглед над свалените шапки. Станаха, значи заради Евангелието. После всички коленичиха, а той тихичко се сви на мястото си. Свещеникът излезе от олтара, като носеше онова нещо в ръце и двамата с момчето-помощник започнаха да си разменят реплики на латински. После свещеникът падна на колене и взе да чете от требника:
— О, Господи, наше прибежище и наша сила…
Господин Блум източи шия напред да чуе думите по-добре. На английски. Подхвърли им кокала значи. Спомням си бегло. Колко време мина, откакто не си влизал в църква? Глория и непорочното зачатие. Йосиф нейният съпруг. Петър и Павел. Много по-интересно е, когато знаеш за какво става дума. Съвършена организация, не ще и дума, работи като часовник. Изповеди. Всеки иска. Добре, всичко ще ти кажа. Покаяние. Накажи ме, моля те. Това е силно оръжие в ръцете им. Повече, отколкото могат лекар или адвокат. Жените, те пък умират за това. И тогава аз шушумушушушумушу. А направи ли блаблаблабла? И защо го стори? Поглеждат венчалната си халка, вглеждат се в нея да намерят извинение. Стените на шептящите сводове имат уши274. И тогава съпругът научава с изумление, че. И Господ обича да си прави шегички. Но ето я, излиза. Повърхностно покаяние. Сладък срам. На колене пред олтара. Аве Мария, Пресвета Богородица, Владичице, Майко, Дево. Цветя, тамян, капещи свещи. Скриват засрамването. А не като жалките имитации в Армията на спасението275. Сега пред вас ще говори една покаяла се проститутка. Как открих Бога. Ония в Рим трябва да са големи тъпоглавци: нали те командват парада. Ама как само умеят пари да трупат. Завещания да изсмукват: на моя енорийски свещеник за времето, когато ми беше мълчалив довереник. Еди-колко си молебена да бъдат отслужени за упокой на душата ми при вход свободен. Манастири и метоси. Свещеникът във Фърмана щял да изолира свидетелската ложа. Никой да не си въобразява, че ще може да го изнудва. Той има готов отговор за всичко. Нашата свята майчица Църквата заслужава свобода и възхвала. Докторите на Църквата276: те се предначертали цялата нейна теология.
И рече свещеникът:
— Блажени Михаиле, архангелю, пази ни от беди и дрязги. Бъди наш закрилник срещу злодеянията и уловките на Лукавия (нека сам Бог го възпре, затуй се молим най-смирено); а ти, о принце на небесното войнство, с Божията помощ хвърли Сатаната надолу в ада, а с него и всички други зли духове, дето са плъзнали по земята душите ни да покваряват.
Тогава свещеникът и момчето се изправиха и излязоха. Край. Всичко свърши. Жените останаха да се помотаят: да си изразяват благодарността.
273
Става дума за съществуващата дълго време практика момчетата сопрано да бъдат кастрирани, за да си запазят гласа. Практиката е отменена със закон в началото на XVIII в., но в действителност продължила дълго време след това, чак до възкачването на папския престол на папа Лъв XIII през 1878 г., който издава декрет забраняващ присъствието на кастрирани в църковните хорове и най-категорично отменя тази практика.
274
В купола на катедралата Сейнт Пол в Лондон, а вероятно и в други църкви, има такава галерия, където дори и най-тихото прошепване до едната стена се чува съвсем ясно до отсрещната, която обикновено е на разстояние от около четири метра.
275
В един по-войнствен период от своето развитие Армията на спасението (осн. 1865 г.) е организирала публични изповеди.
276
Доктор на Църквата е рядко срещана титла, която се присъжда от папата на светци, които имат голям принос за развитието на теологията. През средните векове така са наричали всички светци и теолози.