Трябва да побързам. Сега е ред на брат Бъз277. Сигурно с дискоса ще се появи. Платете своята великденска дан.
Изправи се. Добър ден. Тези две копчета на жилетката през цялото време ли са били откопчани. Ах, на жените как им харесва това. Иначе се дразнят. Защо не ми казахте по-рано? Никога не казват. Ние пък напротив. Прощавайте, госпожице, имате (х-мм!), съвсем мъничко (х-мм!) косъмче, пухче. На полата отзад, шлицът де, ви е отворен. Изникнал пак под лунните лъчи278. Въпреки това ни предпочитат небрежно неспретнати. Добре поне, че разкопчаването не се случи по на юг279. Продължи по пътеката между седалките, като мимоходом се закопча дискретно, озова се пред главния вход, излезе на светло. Застана за миг с невиждащ поглед до студения черен мрамор на купела, да изчака, докато пред него и след него двама вярващи потопиха скришом пръсти във вялите вълнички на светената вода. Трамваи: този върви към бояджийската работилница на Прескът; вдовица във вдовишки траур. Забеляза ме, защото и аз съм в траур. Сложи си шапката. Как сме с времето? И четвърт. Разполагаме с предостатъчно. По-добре сега да поръчам онази помада. Къде беше? А, да, последният път. При Суени на площад Линкълн. Аптеките рядко си менят местата. Цветната им лъскава стъклария не се пренася лесно. Онази на Хамилтън Лонг е основана още по времето на голямото наводнение. Там някъде е и хугенотското гробище. Един ден и там трябва да отида, да го разгледам.
Макар джойсолозите да са категорични, че това е точен цитат от „Хамлет“, очевидно Блум по-скоро има предвид женския задник, защото в оригинала (и при Шекспир, и при Джойс) думата е „луна“, а не лунни лъчи. А луната поражда асоциации с полукълбата на женския задник.]
Продължи на юг по улица Уестланд. Гледай ти, рецептата остана в другите ми панталони. О, и ключа забравих в тях. Аман от това погребение. То, разбира се, клетият покойник няма никаква вина. Кога я поръчвах последно? Чакай. Спомням си, че тогава развалих една лира. Значи първо число, най-много да е било второ число от месеца. О, той може да погледне в книгата за поръчки.
Аптекарят запрелиства назад страница след страница. Вътре миришеше на нещо пясъчно, повехнало и прашно. Съсухрен череп. Престарял. В търсене на философския камък. Алхимиците. Наркотичните лекарства състаряват, отпадаш след първоначалната възбуда. После изпадаш в апатия. Защо ли? Ами реакция на организма. Живот в нощта. И така полека-лека характерът ти се променя. Да живееш цял ден сред билки, мехлеми, мазила, дезинфектанти. Бурканчетата — бял алабастър и момина сълза. Чукчета и хаванчета. Aq. Dist., Fol. Laur., Те Virid280. Само от миризмата и вече си се излекувал, същото става и като прекрачваш прага на зъболекарски кабинет. Доктор Не-боли! Май сам се нуждае от лечение. Електуарии281, емулсии и еликсири. Онзи, дето пръв е откъснал билка да се лекува с нея, сигурно дълго е събирал кураж, преди да се престраши. Лековити билки. Трябва много да се внимава. Тук има достатъчно хлороформ да те упоят. Провери: синият лакмус става червен. Значи има хлороформ. Свръхдоза от лауданум282. Сънотворни. Любовен еликсир. Камфоров опиат и сироп от маково семе вредят на кашлицата. Запушват порите или май задръстваха храчките. Само отровите лекуват. Откриваш церове където най-малко ги очакваш. Бива си я природата, голяма е умница.
— Преди около две седмици, нали, сър?
— Май да — отвърна му господин Блум.
Зачака до тезгяха, като вдишваше острата смрад на билки и лекарства, прашната суха миризма на сюнгер и люфа. Много време отива, докато си кажеш всички болки и болежки.
— Сладко бадемово масло и настойка от бензое — обади се господин Блум, — а освен това и портокалова вода.
Наистина помагаше. Кожата й ставаше мека и бяла като восък.
— Също така и восък — додаде.
И така тъмните й очи изпъкват още повече. Гледа ме, вдигнала чаршафа до очите си, испанка, и сама се подушва, докато аз си слагам копчетата на ръкавелите. Тези прости подръчни рецепти май вършат най-добра работа: ягоди за зъбите; коприва и дъждовна вода; овесено брашно, накиснато в суроватка. Подхранва кожата. Един от синовете на старата кралица, май херцог Олбъни? Имал само една кожа283. Да, Леополд. Докато ние имаме по три. Плюс брадавици, подутини и пъпки. Затова трябва и парфюм. Какъв парфюм носи вашата? Peau d’Espagne284. Онзи с ухание на портокалов цвят. Истински качествен сапун. Водата така освежава. Хубаво миришат тези сапуни. Време е да се изкъпя, ей го къде е — зад ъгъла. Хамам. Турска баня. Масажи. Колко мръсотия се свива на кълбо в пъпа. Още по-добре, ако го прави някое хубаво момиче. Но като си помисля, може и само аз. Да, аз. Направи го в банята. Странен копнеж по себе си. Като вода по водата. Да съчетаем полезното с приятното. Жалко, че няма да ми остане време за един масаж. След това цял ден се чувствам бодър. Погребението ще бъде доста тягостно.
278
„Що значи туй, че ти, покойникът, в желязна броня, изникнал пак под лунните лъчи…“ „Хамлет“, първо действие, четвърта сцена.
283
Най-малкият син на кралица Виктория, принц Леополд, херцог Олбъни (1853–1884) е страдал от хемофилия.