Файтонът спря отведнъж.
— Какво има?
— Спряхме.
— Къде се намираме?
Господин Блум си показа главата през прозореца.
— При големия канал — уточни.
Заводите за светилен газ. Разправят, че лекувал от магарешка кашлица. Добре поне, че на Мили й се размина. Клетите дечица! Червата си изповръщат, чак се засиняват от напъни. Срамота. Много леко караше болестите. Само морбилите я поизмъчиха. Чай от ленено семе. Скарлатина, всички епидемии от инфлуенца. Агенти провокатори на смъртта. Не изпускайте златния си шанс! Ей го там кучкарника. Бедничкият престарял Атос! Бъди мил с Атос, Леополд, това е последното ми желание. Да бъде твоята воля. Като са в гроба, ги слушаме. Подраска, подраска, ала след време и той го последва. Взе го навътре, залиня и си отиде. Кротък звяр. Такива стават псетата на престарели господари.
Дъждовна капка се изплю върху шапката му. Отдръпна се навътре и видя за миг как ситен дъждец наръси сивия плочник с тъмни точки. Всяка като изрязана. Странно. Сякаш изцедени през гевгир. Мислех си аз, че може да валне. Защото обувките ми скърцаха.
— Времето се разваля — каза той тихо.
— Жалко, че не устиска още малко — рече Мартин Кънингам.
— От провинцията са го изискали, там повече им трябва — изкоментира господин Пауър. — Виж, май пак се показа.
Господин Дедалус се вторачи през очилата си към забуленото слънце и пусна една псувня към небето.
— Непредвидимо като бебешко дупе — отсече.
— Май пак тръгнахме.
Файтонът заизвива скованите си колела и телата им отново се пораздрусаха. Мартин Кънингам заусуква по-трескаво края на брадата си.
— Снощи Том Кърнан беше страхотен — рече. — Но и Пади Ленард не си поплюва, наговори му ги право в лицето.
— Ти остави това, Мартин — побърза да се намеси господин Пауър. — Това е нищо, почакай да чуеш мнението на Саймън за Бен Долард и неговото изпълнение на Малкия бунтовник.
— Невероятно — обади се Мартин Кънингам важно-важно. — Неговото изпълнение на тази простичка балада, Мартин, е най-трогателното нещо, което някога съм чувал през целия си предълъг професионален живот.
— Трогателно — избухна в смях господин Пауър. — Трябва да е откачил. И ретроспективният аранжимент.
— А четохте ли речта на Дан Досън297? — попита Мартин Кънингам.
— Аз не съм — отвърна му господин Дедалус. — Къде е отпечатана?
— В сутрешния вестник.
Господин Блум измъкна вестника от вътрешния си джоб. Трябва да върна книгата й в библиотеката.
— Не, не — побърза да го спре господин Дедалус. — По-късно, моля те.
Погледът на господин Блум пропътува надолу до края на страницата, изчитайки всички смъртни случаи. Калън, Коулман, Дигнъм, Фосет, Лаури, Науман, Пийк, кой Пийк е това? — да не би да е онзи от Кросби & Алейн298, не, някакъв си Секстън Ърбрайт. Печатните букви бързо избледняваха върху изпомачканата вестникарска хартия. Благодарение на нашето Малко цвете. Нашият непрежалим. Неизразимата ни скръб по. На осемдесет и осем години след дълго и изтощително боледуване. По случай трийсетия ден ще бъде отслужена литургия. Куинлан. Милостивият наш Иисус душата му да приеме.
Скъсах ли плика? Да. А къде сложих писмото й, след като го изчетох в банята? И той потупа джоба на сакото си. На сигурно е. Така значи Хенри си отиде, отлетя. Още преди търпението ми да се е изчерпало.
Националното училище. Дъскорезницата на Мийд. Файтонджийската стоянка. Мъдреха се само двама свободни. Клюмат на капрата. Издули се като кърлежи. Твърди чутури, кухи отвътре. Другият пък предлага обиколка на града при фиксирана цена. Преди час минах оттук. Тогава дружно ме поздравиха.
Гърбът на един стрелочник ненадейно щръкна до прозорчето откъм господин Блум и се подпря на трамвайния стълб. Не могат ли да измислят нещо автоматично, което да бъде по-удобно и безопасно? Да, ама тогава този тук ще си изгуби работата. Хубаво, ама друг ще го смени на мястото му, онзи, дето е направил изобретението, нали така?
Концертна зала Антиент. Засега май нищо не предлагат. Мъж с кожен костюм и черна лента на ръката299. Значи много не жалее. Само една четвърт опечаление. Вероятно далечни роднини.
297
Преуспял собственик на хлебопекарна компания с голяма търговска мрежа. По-късно става член на парламента и кмет на Дъблин през 1882 и 1883 г.
298
Както адвокатската кантора „Кросби & Алейн“, така и Пийк фигурират в разказа „Схватки“ от сборника „Дъблинчани“.
299
Когато траурната лента се носи на ръката, това означава, че починалият е далечен роднина.