Минаха под огромния, загърнат с пелерина силует на Освободителя305.
Мартин Кънингам смушка господин Пауър.
— Ето ти един от Рувимовото коляно306 — рече.
Висока чернобрада фигура, подпряна на бастун, изкуцука завоя при Елвъри Елефант Хаус и им показа свитата си в шепа ръка отзад, на гърба.
— В цялата му древна красота — допълни господин Пауър.
Господин Дедалус се загледа след накуцващата фигура и тихо промърмори:
— Мътните да те вземат!
Господин Пауър се преви надве от смях и скри лицето си от прозорчето, точно когато файтонът минаваше покрай статуята на Грей307.
— Всички сме им сърбали попарата308 — намеси се Мартин Кънингам на висок глас.
Очите му срещнаха тези на господин Блум. Погали брадата си и додаде:
— Е, почти всички.
Господин Блум изведнъж заговори оживено на спътниците си.
— Невероятна е онази история за Рубън Джей и сина му.
— И за лодкаря, нея ли? — попита господин Пауър.
— Именно. Не е ли странна?
— За какво става дума? — намеси се господин Дедалус. — Не съм я чувал.
— В случая, разбира се, е замесено момиче — започна господин Блум. — И затова бащата решил да изпрати сина си на остров Ман, далеч от очите, далеч от сърцето, нали така казват, но когато двамата били…
— Какво! — не издържа господин Дедалус. — Онова недорасло пичлеме, за него ли говорите?
— Да — отвърна му господин Блум. — Двамата вече били на път към кораба и той се опитал да удави…
— Да удави Варава! — извика господин Дедалус. — И да го беше направил!
Господин Пауър се изсмя шумно през покритите си с ръка ноздри.
— Не — обади се господин Блум, — собствения си син…
Мартин Кънингам го прекъсна грубо.
— Рубън Джей и синът му вече излизали от речното пристанище на път към корабчето за остров Ман и тогава младият Ромео се отскубнал, прескочил парапета и право в Лифи.
— Не, за Бога! — извика уплашено господин Дедалус. — И умрял ли?
— Умрял ли! — провикна се Мартин Кънингам. — Не и той! Един лодкар грабнал прът, закачил го за широките му гащи, измъкнал го като риба и го предал на бащата насред пристанището. Ни жив, ни умрял. Половината град се бил събрал.
— Точно така — обади се господин Блум. — Но най-смешното е…
— И тогава този Рубън Джей — продължи Мартин Кънингам, — дал на лодкаря един шилинг и осем пенса, задето спасил живота на сина му.
Изпод дланта на господин Пауър се освободи потисната въздишка.
— Точно това направил — повтори Мартин Кънингам. — Като на герой. Един-единствен сребърен флорин.
— Най-странното е, че… — каза развеселено господин Блум.
— Надплатил е шилинг и осем пенса — сухо се обади господин Дедалус.
В този миг сподавеният смях на господин Пауър се пръсна шумно в купето на файтона.
Колоната на Нелсън.
— Сливите са осем за пени! Осем за едно пени!
— Мисля, че трябва да се държим по-сериозно — рече Мартин Кънингам.
Господин Дедалус въздъхна.
— Е, хайде — рече, — клетият Пади няма да се разсърди за едно разсмиване. Той пък колкото смехории знаеше да разказва!
— Да ме прости Бог — намеси се господин Пауър, като бършеше прокапалите си очи. — Клетият ни Пади! Представял ли съм си преди седмица, когато го видях за последен път и той си изглеждаше съвсем добре, че толкова скоро ще ходя бавно подире му. Отиде си от нас, остави ни.
— По-свестен от него рядко ще срещнеш — добави господин Дедалус. — И така отведнъж си отиде.
— Авария — обади се Мартин Кънингам. — В сърцето.
И той тъжно потупа гърдите си.
Пламнало лице: кървавочервено. Прекаляваше го с Джон Ечемичното зърно. Средство за съхранение на червения нос. Пиеше до припадък, докато добие сиво-жълтеникав цвят. Бая пари потроши, докато го докара тоя цвят.
Господин Пауър зяпаше с печално разбиране отминаващите пред очите му къщи.
305
Огромна статуя (почти четири метра) на Даниъл О’Конъл, дело на ирландския скулптор Джон Хенри Фоули (1818–1874), която се издига в северната част на моста „О’Конъл“. Виж бел.15, гл.2.
307
Сър Джон Грей (1816–1875) е ирландски патриот, протестант, собственик и главен редактор на списанието „Фриман“. Проповядвал е отделяне на ирландската църква от държавата (което става през 1869 г.), поземлена реформа и свобода на вероизповеданието.