Ами ако наистина се беше случило. Дали щеше да потече кръв, ако, да речем, при преобръщането го бе одраскал пирон? Може да кърви, може и да не кърви, така предполагам. Зависи къде. Кръвообращението спира. Ама някоя артерия пак може да цръкне нещичко. Затова трябва да ги погребват в червени одеяния: тъмночервени.
Мълчаливо продължиха по улица Фибсбъро. Покрай тях издрънча празна катафалка, на връщане от гробището: видимо облекчена.
Моста Кросгънс, каналът Ройъл.
Водата бясно шурти в шлюзовете. Един мъж стои на снишаващия се заедно с водата шлеп сред буци торф. Току до шлюза теглят на буксир вързан кон. На борда на Бугабу318.
Очите им го проследиха. По бавния буренясал воден път се носеше върху сала си към брега319, към Ирландия, въже го теглеше на буксир покрай гъстообрасли тръстики, тиня, запушени от кал бутилки и кучешка мърша. Атлоун, Мълинджър, Мойвали, мога и пеш да тръгна покрай канала, полека-лека, и да отида да видя Мили. Или пък с велосипед. Ще взема под наем някоя престаряла бричка, така ще е по-безопасно. Онзи ден Рен предлагаше един на търг, но беше дамски. Сега е на мода да се развива водният транспорт. На Джеймс Маккан му беше хоби да ме откарва с лодка до ферибота, сам гребеше. По-евтин транспорт е, дума да няма. Полека и плавно. Плаващи къщи. Като на къмпинг. Също и катафалки. Към небето по вода. Защо да не цъфна, без да й пиша предварително. Изненада, изненада! Лийшлип, Клонзила. Спуска се, шлюз след шлюз, та чак до Дъблин. Натоварен с торф от блатата на вътрешността. Махнахме си. Той свали кафявата си сламена шапка и поздрави Пади Дигнъм.
Минаха покрай къщата на Брайън Бороим. Ето ги, съвсем до нея.
— Чудя се как ли я кара нашия приятел Фогърти320 — обади се господин Пауър.
— По-добре попитай Том Кърнан — отвърна му господин Дедалус.
— Така ли? — намеси се Мартин Кънингам. — Останал е с пръст в уста и със сълзи в очите, предполагам.
— Макар в отвъдното далечно — изрецитира господин Дедалус, — в спомена ми ще живееш вечно.
Файтонът зави наляво по улица Финглас.
Вдясно каменоделна. Последната отсечка по пътя. Сбрани върху ивица земя, смълчани сенки се явиха, бели, скръбни, протегнали нетрепващи ръце, коленичили в мъката своя, сочат нещо напред. Отломки от сенки, от камък изсечени сякаш. В бялата тишина молят и умоляват. Това е възможно най-доброто. Тос. Х. Денани, скулптор и каменоделец.
Отминаха.
На бордюра пред къщата на гробаря Джими Гиъри седи стар скитник, ръмжи недоволно, събул е едната си побеляла от прах обувка с отпорена като зинала паст подметка и я изтръсква от пръст и камъчета. След странстването из живота.
Така назованите тъжни полета се нижат едно по едно: и тъжни домове.
Господин Пауър посочи с пръст.
— Ето там е мястото, дето беше убит Чайлдс — поясни. — Последната къща.
— А, това било значи — рече господин Дедалус. — Зловещ случай. Сиймор Буш го отърва. Убил брат си. Или поне така се говореше.
— Обвинението не даде доказателства — подхвърли господин Пауър.
— Само косвени улики — допълни Мартин Кънингам. — Нали това е принципът на правото. По-добре да се измъкнат деветдесет и девет виновни, отколкото да пострада един невинен.
Всички обърнаха глави натам. Към мястото на убийството. Отминаха нещо мрачно, сякаш им причерня. Затворени капаци, никакви обитатели, занемарена градина. Цялото място пусто-опустяло. Осъден по погрешка. В убийство. Лицето на убиеца се запечатва в очите на убития. Ох, как само си падат по такива страхотии. Отрязаната глава на мъж се търкаля в чужда градина. Била е облечена със. Ето как точно е станало убийството. Най-последното безчинство! Оръжието на престъплението. Убиецът е още на свобода. Има улики. Една връзка от обувка. Пак ще изровят погребаното тяло. Убийството само себе си ще издаде.
Натъпкани в този файтон. Сигурно няма да й хареса, ако й цъфна, без да се обадя. С жените трябва да се внимава. Веднъж да ги сгащиш без гащи и никога няма да ти простят. На петнайсет години.
Високата ограда на Проспект321 заподскача вълнообразно пред очите им. Сенчест бряст с клони вековни, силуети безплътни. Скупчени сенки белеят сред тъмни дървета, бели форми и бели фрагменти се нижат безмълвно, с жестове празни въздуха порят.
318
Сатирична балада от Дж. П. Руни, в която се разказва за морските премеждия на корабчето „Бугабу“, подмятано от „високи като планина вълни“ и безброй други неудачи, докато най-накрая се оказва, че то плава не в море, а в най-обикновен канал.
319
Тук очевидно се визира Харон, лодкарят, който пренасял душите на покойниците през река Стикс в подземния свят. Но цялата глава, неслучайно наречена „Хадес“, е изпълнена със скрити цитати и образи от шеста песен на Вергилиевата „Енеида“, където Еней влиза в подземното царство, както и от единайсета песен на Омировата „Одисея“, където Одисей попада в царството на сенките.
320
Отново герой от разказа „Благодат“ от сборника „Дъблинчани“, приятел на Кърнан, с когото имат малка сметка за уреждане.