Колелото се удари в бордюра и спря. Мартин Кънингам протегна ръка, натисна дръжката, подбутна вратата с коляно и я отвори. Излезе навън. Господин Пауър и господин Дедалус го последваха.
Сега е моментът да преместиш сапуна. Ръката на господин Блум разкопча задния джоб на панталона и крадешком премести сапуна с полепналата по него хартия във вътрешния джоб на сакото. Излезе от файтона и върна на мястото си вестника, който другата му ръка все още държеше.
Мижаво погребение: катафалка и три файтона. И какво от това. Мъже, нарамили ковчег, черен кон в златна сбруя, религиозен реквием, заглушителен залп. Помпозният блясък на смъртта. Зад последната карета уличен търговец бута ръчна количка със сладкиши и плодове. Това май са великденски сладки, слепнали: сладки за умрелите. Твърди кучешки бисквити. Кой тях яде ги? Опечалените се точат тъжно.
Тръгна подир приятелите си. Господин Кърнан и Нед Ламбърт — след тях, Хайнс още по-назад. Корни Келъхър стоеше до отворената катафалка, за да поеме двата венеца. Подаде единия на момчето.
Къде изчезнаха онези от погребението на детето?
Конски впряг се показа откъм Финглас, подире си бавно и мъчително, в тържествено погребално безмълвие, теглеше скърцаща каруца, натоварена с огромен гранитен блок. Кочияшът крачеше отпред, свали шапка.
Дойде ред на ковчега. Мъртвец, мъртвец, ама ни беше изпреварил. Конят се оглеждаше малко накриво със забоденото си отпред перо. Мътен поглед: нашийникът го стягаше около врата, притискаше там някакъв кръвоносен съд ли, артерия ли. Дали крантите знаят какъв товар карат ежедневно? Двайсет-трийсет погребения всеки Божи ден. После, да не забравяме и Маунт Джеръм за протестантите. Погребения по целия свят, навред, всяка минута. На бърза ръка ги заравят под каруца пръст. С хиляди всеки Божи час. Като си помислиш, твърде много стават из целия свят.
Опечалените заизлизаха през главната порта: жена и момиченце. Тя — хищник с хлътнали страни, неумолима, шапката й килната на една страна. Лицето на момиченцето оцапано с размазани сълзи, стиска жената подръка, поглежда нагоре към нея, чака знак да се разплаче. Лице на риба, безкръвно и посивяло.
Мъжете от погребалната агенция нарамиха ковчега и го понесоха през портите. Непосилният товар на инертното тегло. И аз се почувствах по-тежък, като излязох от водата във ваната. Най-отпред трупът, после приятелите на трупа. Следваха Корни Келъхър и момчето, барабар с венците. Кой е онзи до тях? А, шуреят.
Всички останали отзад.
Мартин Кънингам прошепна:
— Сви ми се сърцето, като стана дума за самоубийство пред Блум.
— Защо, бе? — попита господин Пауър. — Какво толкова?
— Навремето баща му се отрови — прошепна Мартин Кънингам. — В една стая на хотел Куинс в Енис. Чу ли го, спомена, че се кани да върви в Клеър. Сигурно е за годишнина.
— О, Боже! — прошепна господин Пауър. — За пръв път чувам. Отровил се, викаш!
Погледна назад към лицето с тъмни умислени очи, към мавзолея на кардинала322. Говореше нещо.
— Има ли осигуровка? — попита господин Блум.
— Май да — отвърна господин Кърнан, — но полицата е здраво ипотекирана. Мартин се опитва да изпрати най-малкото в Артейн323.
— Колко деца има?
— Пет. Нед Ламбърт пък обеща да се опита да уреди едно от момичетата на работа при Тод324.
— Тъжна работа — обади се господин Блум съчувствено. — Пет невръстни дечица.
— И тежък удар за клетата жена — додаде господин Кърнан.
— Така е — съгласи се господин Блум.
Но сигурно си мисли, че най-накрая е успяла да излезе на глава с него.
Погледна към обувките, намазани с черна боя и лъснати до блясък. Изгубила съпруга си, успяла да го надживее. Сега за нея той е по-мъртъв отколкото за мен. Все единият трябва да преживее другия. Така викат мъдрите. В света има повече жени, отколкото мъже. Не забравяй да й изкажеш съболезнованията си. Вашата ужасна загуба, госпожо. Надявам се скоро да го последвате. Не, това беше при индусите, техните вдовици така правят325. Докато нашата ще се омъжи за друг. А той? Едва ли. Но знае ли човек? След края на старата кралица326 вдовството вече не е както преди. Тялото й изпънато върху лафет. Виктория и Албърт. Погребалната служба във Фрогмор327. Но най-накрая и тя не издържа, бодна букетче виолетки в шапката си. Суетна дълбоко в себе си. И всичко това в памет на една сянка. И то принц-консорт, дори не крал. Тогава синът й се превръща в смисъл на нейния живот. Нещо ново, в което да се уповава, да чака, а не само да лелее миналото да се върне. То нивга се не връща. Единият си отива пръв: остава сам-самичък под земята и няма кой да стопля пустото й ложе.
322
Става дума за Едуард Маккейб (1816–1885), архиепископ на Дъблин, ръкоположен като кардинал през 1882 г.
323
Тоест опитва се да уреди изпращането му в Дома за бедстващи деца, който се намирал в село Артейн.
324
Известен търговец на спално бельо и завеси, при когото в един момент работи и сестрата на Джойс, Мей Джойс.
325
Става дума за обичая при индусите вдовицата да се изгаря на погребалната клада заедно с трупа на мъжа й, който е бил отменен от англичаните в Индия през 1829 г.
326
Намек за кралица Виктория (1819–1901), която след смъртта на съпруга си принц Албърт (херцог Сакс-Кобург-Гота) спазвала най-строг траур, като се затворила задълго и никъде не излизала. Още приживе поръчала за себе си погребение с военни почести, затова тялото й било изнесено на лафет. Макар синът й да бил смисълът на живота й, тя не му отстъпила престола преди смъртта си, и той става крал, Едуард VII, чак на шейсетгодишна възраст.