— Как си, Саймън? — тихичко се обади Нед Ламбърт и потри ръце. — От сума време никакъв те няма. Къде се губиш?
— А, много съм добре. Как я кара добрият стар Корк?
— Бях в Корк по Великден за конните надбягвания — отвърна му Нед Ламбърт. — Същата работа, нищо ново. Отбих се при Дик Тайви.
— Как е Дик Канарата?
— Нищо не дели кратуната му от небето свише — отвърна му Нед Ламбърт.
— Прави Боже, не мога да повярвам! — възкликна господин Дедалус в приглушена почуда. — Дик Тайви оплешивял?
— Мартин е тръгнал да събира волни пожертвования за децата — рече Нед Ламбърт и посочи напред. — По шилинг на череп. Колкото да изкарат до отпускане на застраховката.
— Да, да — рече господин Дедалус колебливо. — Това най-отпред големият ли е?
— Да — отвърна му Нед Ламбърт, — дето е с брата на жена му. Зад тях е Джон Хенри Ментън. Дарил е цяла лира.
— Бас държа, че е така — намеси се господин Дедалус. — Колко пъти му виках на Пади да внимава да не си изпусне работата. Джон Хенри не е най-голямото зло, дето го има на тоя свят.
— Всъщност как стана, че си изгуби работата? — попита Нед Ламбърт. — Пиенето ли, що ли?
— Абе, то не беше едно и две — рече господин Дедалус и въздъхна.
Спряха пред параклиса в гробището. Господин Блум стоеше зад момчето с венеца и гледаше лъскавата му, пригладена назад коса и тънкия сбръчкан врат, стегнат в новата му новеничка яка. Клетото момче! Дали е било там, когато бащата? И двамата в несвяст. Дошъл на себе си за малко, колкото да ги разпознае за последно сбогом. А всичко онова, което можеше да направи. Дължа три шилинга на стария О’Грейди. Дали си дава сметка? Мъжете внесоха ковчега в параклиса. В кой край е главата му328?
След миг влезе и той, подир останалите, и премига на премрежената светлина. Ковчегът лежеше върху носилото си в източната част на църквата, при олтара, четири високи жълти свещи — в четирите му ъгли. Така че да се вижда отвсякъде. Корни Келъхър постави по един венец в двата предни края и кимна на момчето да коленичи. Опечалените се пръснаха и също коленичиха, всеки си избра по един аналой. Господин Блум остана по-назад, при купела за светена вода и, когато всички бяха вече на колене, той лекичко измъкна от джоба си вестника, пусна го небрежно на земята и положи дясното си коляно върху него. Внимателно закрепи черната си шапка върху лявото коляно и, като я придържаше за периферията, сведе глава благочестиво.
Един от църковните служители се появи през вратата с месингов утвар в ръце, в който имаше нещо. Свещеникът в бяла одежда вървеше след него и си връзваше епитрахила с едната ръка, а с другата крепеше малка книжка, която подпираше върху жабешкото си благоутробие. Кой книжката ще прочете? Аз, извика малкото мишле.
Спряха до ковчега и свещеникът започна да чете от книгата си с напевно дрезгаво подкрякване.
Отец Кофи. Знаех си, че името му напомня ковчег. Domine-namine329. В мутрата прилича на булдог. Шефът на шоуто. От яките християни е. Тежко и горко томува, що него накриво погледне: свещеник и половина. Ти си Петър330. Ще се пръсне по шевовете, Дедалус вика, като попско дете на задушница. Търбухът му издут като бохча. Какви ли не ги измислят хората. Х-ъ-ъ-х: ще се пръсне по шевовете.
— Non intres in judicium cum servo tuo, Domine331.
Само си придават важност, като опяват на латински. Заупокойна меса. Оплаквачки в черен креп. Листове, обрамчени с черно. Името ти в олтарния списък на опечалените. Студено, усойно място. Сигурно добре си похапва, като седи по цял ден и си клати краката, докато дойде време за „моля, следващият!“ И очите му жабешки. От какво се подуват така? Моли се подува, като яде зеле. Може би от самия въздух в това мрачно място. Като напомпан е. Сигурно оттук някъде изтича пъклен зловреден газ. Ето, и касапите например: с времето заприличват на сурово говеждо. Кой ми то беше казал? Мървин Браун. В подземната гробница на Сейнт Вербърг, където е онзи прекрасен прастар орган332, преди сто и петдесет години, се наложило да пробиват дупки в ковчезите и то на няколко пъти, за да пуснат навън лошия газ и да го изгорят. Изсвистява като дух: синкав. Едно вдишване и си мъртъв.
328
Тялото винаги се носи с главата напред, така че да сочи олтара в църквата, а после, навън — да сочи надгробния камък. Тук, както и по-надолу в текста, става ясно, че на Блум, бидейки евреин, не са му ясни християнските ритуали и затова непрекъснато си задава въпроси.
329
Свещеникът казва „In nomine Domini“ (В името Господне), но на Блум му се причува друго.
330
„Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.“ Матей 16:18.
331
„Не осъждай раба Твой, Господи“ (лат.). Началото на молитва, с която се дава опрощение на греховете.
332
Тук наистина става въпрос за най-старата църква в Дъблин, строена още по времето на Хенри II (1133–1189), където по-късно редовно се провеждали концерти и където самият Хендел е дирижирал своята оратория „Месия“ за пръв път през 1742 г. с благотворителна цел, но и като жест към топлото посрещане, което е получил в Дъблин, за разлика от това в Лондон. През XVIII в. органът в църквата се е смятал за най-добрия на Британските острови.