Ох, тая капачка на коляното. Заболя ме. О-у-у-у! А, така е по-добре.
Свещеникът взе от момчето с месинговия съд една тояжка с топуз накрая и я размаха над ковчега. После прекоси до другия му край и пак я размаха. После се върна и я пусна обратно в съда. Какъвто си бил, преди покой да намериш. Всичко е написано: но трябва да се следва.
— Et ne nos inducas in tentationem333.
Момчето изписука отговорите с креслив дискант. Често съм си мислил, че наистина им трябват млади момчета за тази работа. До петнайсет години. След това, разбира се…
Това май е светена вода. Да поръсим одремалите се. Сигурно му е писнала тая работа, да мандахерцаш онова нещо над всевъзможни трупове, дето му ги мъкнат един подир друг. Нека им се любува, какво толкоз. Всеки Божи ден нова партида: мъже на средна възраст, престарели жени, невръстни деца, починали родилки, мъже с бради, плешиви бизнесмени, охтичави момичета с гърди като на врабче. Цяла година реди над тях едни и същи слова и молитви и ги ръси със светена вода: приспива ги. Сега поръсва Дигнъм.
— In paradisum334.
Какво каза, че ще отиде в рая или че вече е там. Над всички го разправя. Досадна работа. Но нали и той, човекът, все нещо трябва да каже.
Свещеникът затвори книгата си и излезе, последван от момчето. Корни Келъхър отвори страничните порти и гробарите влязоха, вдигнаха ковчега, изнесоха го и този път го метнаха на своята си кола. Корни Келъхър даде единия венец на момчето, а другия — на шурея. Всички се източиха през страничните порти, излязоха в мекия сивкав ден. Господин Блум излезе последен, сгъна отново вестника и го пъхна в джоба си. Стоеше забол навъсен поглед в земята, докато колата с ковчега зави наляво. Металните колела захапаха чакъла с остро стържещо с хрусване и процесията от прашни обувки пое подире й по алеята между гробовете.
Тра-та-та, тра-та-та. Господи, точно тук и сега не бива да си тананикам весело.
— Могилата на О’Конъл — обади се някъде край него господин Дедалус.
Благите очи на господин Пауър се стрелнаха към върха на високия конус.
— Почива, успокоил се е — рече, — нали е сред свои, стария Дан О’. Но сърцето му е в Рим335. Колко ли разбити сърца са заровени тук, а, Саймън!
— Гробът й е ей там, Джак — изплака господин Дедалус. — И аз скоро ще легна до нея. Нека Той ме вземе, когато си поиска.
Сломен, той се разхълца сподавено и взе да се препъва по пътя си. Господин Пауър го хвана под ръка.
— На по-добро място е — помъчи се да го успокои.
— Дано, дано — каза господин Дедалус и тихичко изхлипа. — Предполагам, че е в рая, ако въобще има рай.
Корни Келъхър се отдели от групата, като остави опечалените да трамбоват напред.
— Тъжни поводи — любезно започна господин Кърнан.
Господин Блум затвори очи и умислено поклати главата си два пъти.
— Другите вече си слагат шапките — рече господин Кърнан. — Предполагам, че и ние можем да нахлупим нашите. Последни сме. Това гробище е място притворно.
Сложиха си шапките.
— Преподобният май изчете службата надве-натри, не мислиш ли? — подзе господин Кърнан с укор в гласа.
Господин Блум кимна сериозно и надникна в живите му, кървясали очи. Потайни очи, потайно проницателни очи. Май е масон: не съм сигурен. Пак се случи до него. Ние сме последните. На един хал336. Надявам се да смени темата.
Господин Кърнан додаде:
— Трябва да призная, че литургията на Ирландската църква, която отслужват в Маунт Джеръм например, е по-простичка, но по-въздействена.
Господин Блум се съгласи предпазливо. Езикът, на който се извършва богослужението, разбира се, е друга работа.
И господин Кърнан изрецитира тържествено:
— Аз съм възкресението и животът. Не може да не ти трогне сърцето.
— Така е — рече господин Блум.
Твоето сърце — да, но какво да каже оня в дупката метър на два, носът му щръкнал сред маргаритките? Какво да го трогва него! Обиталище на емоции. Разбито сърце. Най-обикновена помпа, в края на краищата, която изпомпва хиляди галони кръв всеки Божи ден. Един хубав ден обаче, видите ли, оказва се, че се е запушила и дотук. Ей ги, купища такива са налягали околовръст: бели дробове, черни дробове, сърца. Стари ръждясали помпи и какво ли още не. Възкресението и животът, нали. Веднъж мъртъв, винаги мъртъв. Това дето да чакаш второто пришествие — бошлаф работа! И аз ще ви възкреся в последния ден. Излезни, Лазаре! И той покорно се изплези и си изгуби службата. Ставайте! Страшният съд пристигна! И тогава всички стават, почват да търсят кой белия си дроб, кой черния си, кой миглите, кой мигачите, кой други свои джаджи. Нея сутрин свари целият да се намери. В черепа му прах — една двайсета от унцията. Мерено-премерено! Това прави около дванайсет грама. По тройската мерна система337.
335
Даниъл О’Конъл умира в Генуа през 1847 г. на връщане от Рим. Затова сърцето му е отнесено в Рим, в църквата „Санта Агата“, известна още като Ирландския колеж. Тялото му е върнато в Ирландия и погребано във въпросната могила във формата на кръгла кула.
336
Тук смисълът е, че сред присъстващите на погребението Блум и Кърнан са единствените двама, които не са католици.