Сега се молим за упокой на душата му354. Надяваме се, вече си добре; далеч от ада трябва да е гот, братле. Приятна промяна. От тигана на живота право в пещта на чистилището.
Дали някога си е мислел за ямата, която го очаква? Разправят, че се сещаш, когато потрепериш на слънце. Някой ходи върху гроба ти355. Момчето от театъра чука на вратата на гримьорната ти: твой ред е! Да легна до теб. Моето място е натам, към Финглас, парцела, който купих. Мама, клетата мама и малкият ми Руди.
Гробарите грабнаха лопатите и взеха да хвърлят тежки буци пръст върху ковчега. Господин Блум извърна лице. Ами ако е още жив? У-ффф! Ужас. По дяволите, толкова е страшно! Не, не и не: разбира се, че е мъртъв. Мъртъв е, разбира се. Умря още в понеделник. Трябва да има закон, да имат право да пронижат сърцето му, за да са сигурни, или да инсталират електрически часовник, или пък направо телефон вътре в ковчега, дупка, отдушник или средство за свръзка. Да може да даде сигнал за помощ, че е в беда, в опасност. Три дни. Твърде дълго е да ги държиш, особено през лятото. По-добре направо запечатваш, щом разбереш, че няма никакъв.
Пръстта пада по-меко, вече не чука като отначало. Започват да го забравят. Далеч от очите, далеч от сърцето.
Началникът се отдалечи от другите и нахлупи шапката си. Май му писна. Един по един опечалените се поокопитиха и без показност взеха да си слагат шапките. Господин Блум също си нахлупи своята и в същия миг видя как плещестата фигура се промъква ловко през лабиринта от гробове. Тихичко и уверено прекоси така назованите тъжни полета. Хайнс записваше трескаво нещо в тефтерчето си. А, имената. Нали ги знае наизуст. Не, щом идва към мен.
— Виж, записвам имената на присъстващите — рече му Хайнс шепнешком. — Как ти беше малкото име? Все го забравям.
— Пиши Л. — каза му господин Блум. — Леополд. Освен това включи и името на Маккой. Специално ме помоли.
— Чарли — изрече Хайнс, докато го записваше. — Знам го. Навремето работеше във вестника.
Значи така било, преди Луис Бърн356 да му стане шеф в новата му работа в моргата. Хубава идея: по една аутопсийка за докторите. Да ги видим колко знаят или по-точно какво си въобразяват, че знаят. Причина на смъртта: вторник. Офейкал. Избягал с парите, които няколко рекламодатели му броили на ръка. Чарли, знай, обожавам те докрай. Значи затова ме помоли да. Добре де, няма лошо. Погрижих се да изпълня молбата ти, Маккой. Благодаря ти, старче, много съм ти задължен. Да ми е задължен ли? Разбира се, защото нищо не му коства.
— Я, кажи — попита Хайнс, — познаваш ли го оня с, оня бе, ей там с…
Той се огледа.
— Макинтоша ли? Да, видях го — рече господин Блум. — Сега къде изчезна?
— Макинтош — повтори Хайнс и го записа. — Преди не съм го виждал. Така ли се казва?
Отдалечи се, като продължаваше да се оглежда.
— Не — започна да му обяснява господин Блум, обърна се и спря. — Слушай, Хайнс!
Но той не го чу. Моля? Къде изчезна тоз човек? Ни следа от него. Ами сред всички тия. Някой Кели да е виждал? Кей-и-дабълел-уай. Станал е невидим. Боже Господи, къде се е дянал?
Седмият гробар цъфна до господин Блум, за да вземе една захвърлена лопата.
— О, простете!
Чевръсто отстъпи встрани.
Пръстта, кафява и мокра, взе да расте в трапа. Нараства. Ето, почти го запълни. Над гроба щръкна могила от влажни буци и продължи да расте, докато гробарите оставиха лопати. Всички отново свалиха шапки и се умълчаха за няколко минути. Момчето подпря венеца в единия край, шуреят — в другия, върху една буца. Гробарите нахлупиха шапки и понесоха лопатите, с полепнала по тях пръст, към колата си. Обърсаха ги в тревата: чисти блестят. Един се наведе да махне от дръжката няколко стръкчета трева. Друг заряза групичката и закрачи бавно, нарамил оръдието си на труда, а металното острие току проблясваше в синьо. Трети, коленичил при главата на гроба, взе да навива въжетата. Пъпната му връв. Шуреят, който в този миг се отдалечаваше, пъхна нещо в свободната му ръка. Мълчалива благодарност. Съжалявам, сър, за загубата. Кимване. Знам, знам. Лично за теб.
354
Според католическата доктрина преминаването на душата от чистилището в рая става с помощта на човешките молитви.