Опечалените потеглиха бавно и безцелно, пръснаха се в различни посоки, помайваха се, колкото да изчетат по някое име върху надгробен камък.
— Дайте да отидем до гроба на вожда357 — подкани ги Хайнс. — Имаме време.
— Дадено — рече господин Пауър.
Свиха надясно, затътриха се подир собствените си унили мисли. Господин Пауър се обади с равен, благоговеен глас:
— Разправят, че той въобще не е в гроба. Че ковчегът бил пълен с камъни. Че един ден отново ще се върне.
Хайнс поклати глава.
— Парнел няма никога отново да се върне — отсече. — Той е ето тук, всичко тленно, което е останало от него. Мир на праха му.
Господин Блум се измъкна незабелязано покрай гората от натъжени ангели, кръстове, счупени колони, семейни гробници, каменни упования с молитвено долепени длани и вдигнати към небето очи, сърцата и ръцете на добрата стара Ирландия. Да бяха похарчили всички тези пари в благотворителност за живите. Помоли се за душата на. Прави ли го някой? Напъхат те в земята и толкоз. Като по улея на каменовъглена шахта. После пък по няколко наведнъж, да се пести време. Задушница, ден на душите. На двайсет и седми ще бъда до гроба му358. Десет шилинга за градинаря. Нали почиства плевелите. Самият той престарял. Прегънал се надве, подкастря с ножиците. Пред прага на смъртта. Кой умря? Кой посмя животът да напусне? Сякаш го правят по собствена воля. Изритали са ги, това е истината. Кой ритна камбаната? По-интересно е когато знаеш какви са били. Еди-кой си майстор каруцар. Аз пък продавах коркова настилка за под. Аз пък платих каквото можах и фалирах. Или пък жена с тиган в ръце. О, каква вкусна ирландска яхния умеех да приготвям. Възхвала, написана в селското гробище359, нещо такова трябва да е имал предвид в поемата си този Уърдсуърт ли беше, Томас Камбъл ли беше? Вечен сън, така му викат протестантите. Дело на стария доктор Морън360. Големият доктор го повика за преглед у дома си. Ами да, за тях това е вечното жилище. Красива резиденция в провинцията. Прясно белосана и боядисана. Идеалното място да запалиш лула и да си изчетеш на спокойствие Църковен вестник. В него пък поканите за женитба са винаги сдържани и реалистични. Нищо разкрасено. Ръждясали венци върху външните порти, гирлянди от златист станиол. Така излиза по-евтино. Въпреки това цветята са далеч по-поетични. От другите ти писва, защото не вехнат. И нищо не изразяват. Безсмъртни.
Птичка, стои притихнала върху върбово клонче. Като препарирана. Като сватбения подарък, с който градският съветник Хупър ни дари. Хуухър! Не помръдва. Знае си, че няма да стрелят по нея с прашки. Още по-тъжна гледка са умрелите животни. Мили-Пили, когато погреба малката птичка в ковчег от кухненски кибрит и върху гроба й постави венче от маргаритки и парченца счупен порцелан.
Това е статуята на Светото сърце361: извадено. Току-виж, понесъл съм сърцето си на длан362. Трябва да е по встрани и червено, трябва да е нарисувано като истинско сърце. Ирландия му се е посветила, и на него. Но от това не изглежда по-доволна. Откъде идва това самоналожено вечно желание за страдалчество? Ще кацат ли тогава птичките да го кълват, както при онова момче с кошницата плодове, но той отвърнал не, защото би трябвало да се изплашат от момчето. Аполон, нали така беше363.
Колко много са! И всички те из Дъблин някога са се разхождали. Правоверните покойници. И ний бяхме като вас.
Но как е възможно да запомниш всички? Очи, походка, глас. Да, гласът, да: грамофон. По един грамофон във всеки гроб или в къщата. След обяд в неделя. Защо не пуснеш клетия ни стар прапрадядо Краа-х-раарк! Здравейте, здравейте, здравейте ужасносерадвам кра-кра-кра давивидяотново, здравейте, здравейте, ужасносъм кррпъъфу. И тогава си припомняш гласа, както снимката ти припомня лицето. Иначе как ще помниш лицето след едно, да речем, петнайсет години. На кого например? Например на някой, който е умрял, докато съм бил на работа при Уиздъм Хели.
Хряс-хрус-хряс! Изхрущяха дребни камъчета. Я, чакай. Спри.
357
Тоест гробът на Парнел, който тук очевидно се явява в ролята на Агамемнон, върховният вожд на гръцките воини в похода срещу Троя.
359
Блум отново бърка. Става дума не за възхвала (eulogy), а за „Елегия (elegy), написана в селското гробище“ (1751), която не е нито от Уърдсуърт, нито от Томас Камбъл, въпреки че и двамата са поети, а от техния съвременник Томас Грей (1716–1771).
361
Един от най-ревностно почитаните култове в Ирландия е този към Светото сърце. Мария Маргарет Алакок (1647–1690), канонизирана за светица през 1920 г., е свързана с неговото възникване. Постъпила в манастир в ранна възраст, тя се прочула със своята благочестивост, самоизтезания и видения. При едно от тях й се явил Христос, който извадил сърцето й, сложил го в своето, после го върнал в гърдите й, пламнало от божествена любов. Игуменката не й повярвала, но когато я преместили в друг манастир, там признали виденията й за истинни. Така възниква култът към Светото сърце Иисусово.
363
Тук Блум отново бърка по асоциация. Първо името на Аполон с това на Апелес (356–323 г. пр.Хр.), древногръцки придворен художник на Александър Македонски; и второ описанието на картината, което съответства на Зевксис (ум. нач. на IV в. пр.Хр.), древногръцки живописец, който пръв прилага светлосянката в картините си. Историята гласи, че изрисуваното от него грозде било така реалистично, че птичките отивали да го кълват; затова след време в картините си започнал да добавя и малко момче, което, бидейки също така живо и реалистично, да ги пъди.