Втренчи се надолу в една каменна крипта. Някакво животинче май. Чакай! Ето го!
Тлъст сив плъх изщапука в единия край на криптата и размести камъчетата. Стара кримка е той: прапрапрадядо: познава вкуса на въжетата. Сивата живинка взе да се мушка под плинта, завъртя се, сгърчи се и успя да се напъха отдолу. Добро скривалище за съкровище.
Кой живее там? Тук почиват тленните останки на Робърт Емъри. Робърт Емет364 е бил погребан тук по тъмна доба, нали така? Докато обхождал района.
Ето, и опашката се скри.
Тези приятели не се церемонят много-много с тук блаженопочившите. Глозгат кокалите наред, пет пари не дават на кого са. За тях трупът си е най-обикновено месо, е, малко развалено. А сиренето тогава какво е? Труп на мляко. Бях чел в онази книга Пътуване из Китай, че според китайците белите хора смърдели на мърша. Кремацията е за предпочитане. Ама църквата е страшно против нея. Подливат вода на конкуренцията. Търговците на едро, най-вече на горелки и открити холандски пещи. По време на чума. Изкопите с негасена вар, за да разложат заразата. Ами камерите за убиване на болни животни. Защото пръст си и в пръст ще се върнеш. Или погребение в морето. Къде е тази кула на безмълвието, дето парсите. Изкълван от птиците. Значи в земя, огън и вода става. Казват, че най-приятно било да се удавиш. Виждаш целия си живот в един-единствен мигновен проблясък. Но това не те връща обратно към него. Ала погребение във въздуха не става. Да те пуснат от летателна машина. Чудя се дали вестта бързо се разчува, когато дойде нов покойник. Как ли са подземните комуникации? Нали от тях всичко научаваме. Няма да се учудя. За тях това си е храна, редовен порцион. Как мухите го накацват, още преди да е предал Богу дух. Така се е разчуло и за Дигнъм. Те не се дразнят от миризмата. Соленобяла мека трупна каша: миризма и вкус като на сурова бяла ряпа.
Портите проблеснаха отпред: все още са отворени. Значи обратно в света на живота. Нагледах се на това място. И всеки път то се приближава все повече до мен. Последния път, когато бях тук, беше за погребението на госпожа Синико365. Ох, и клетият папа. Любовта, която убива366. Или пък онзи случай, за който бях чел — разравяли нощем земята под светлината на фенери, за да измъкнат оттам пресно погребани жени, дори и такива с вече гноясали сълзящи гробни рани. Просто тръпки да те побият. Знай, ще ти се явявам и след смъртта. Ще виждаш моя блуждаещ дух. Духът ми ще те навестява и подир смъртта. Има и друг свят след смъртта, казва се ад. Не харесвам онзи другия свят, ми бе написала тя. Нито пък аз. Има още много какво да се види, чуе и изживее. Да усетиш топла плът до себе си, ох. А те нека спят в ложетата си от ларви. Точно в тези дупки няма да се целя. Дай ми на мен топъл креват и до мен топъл пълнокръвен живот.
Мартин Кънингам се появи от една странична алея, разговаряше сериозно и съсредоточено.
Другият май беше адвокат. Лицето му ми е познато. Ментън. Джон Хенри, адвокат, оформяне и заверка на юридически актове, клетвени декларации и писмени показания. По едно време Дигнъм работеше и при него. И при Мат Дилън, но по-отдавна. Веселякът Мат, бурни нощи. Студено пиле, пури и танталови изкушения367. Всъщност има златно сърце. Да, Ментън. Причерня му онзи път с кеглите, защото му бръкнах в джигера. Страхотният ми удар беше чиста случайност. Защо изведнъж ме намрази така страшно. Омраза от пръв поглед. Моли и Флои Дилън стояха под люляка и се кискаха. Такива са мъжете, засягат се болезнено, когато в такива моменти наблизо има жени да ги зяпат.
Шапката му се е сгънала навътре. Сигурно се е сплескала в колата.
— Простете, сър — обади се господин Блум току до него.
Спряха на място.
— Шапката ви се е посмачкала — рече господин Блум и посочи с пръст.
Джон Хенри Ментън го изгледа продължително, без да помръдне.
— Ето! — Опита се да му помогне. Мартин Кънингам също посочи с пръст.
Джон Хенри Ментън свали шапката си, изправи хлътналата й част и внимателно приглади мъха на периферията, като я бръсна лекичко с ръкава си. И отново я нахлупи.
— Сега е добре — каза му Мартин Кънингам.
Джон Хенри Ментън тръсна глава сърдито.
— Благодаря! — сряза го с леден тон.
Поеха към портите. Господин Блум, унил и мрачен, изостана на няколко крачки, за да не пречи на разговора им. Мартин продължи да философства. Виждаше се, че върти глупавата му глава на малкия си пръст, без оня да разбере.
364
Името Робърт очевидно напомня на Блум за другия Робърт, а именно: Робърт Емет (1778–1803), ирландски патриот, който се опитва да вдигне въстание в Дъблин през 1803 г. и да получи подкрепление от самия Наполеон. Всичко се проваля, както обещаната от Наполеон помощ, така и местната въстаническа организация. Той е заловен и обесен, което го прави национален герой, въпреки факта, че въстанието се е превърнало във фарс. Гробът му е неизвестен, но тъй като и в двете най-големи дъблински гробища има по един ненадписан надгробен камък, и двете претендират, че там е неговият гроб.
367
Така се нарича една специална поставка за бутилки, които привидно можеш да вземеш, затова и танталова, но първо поставката трябва да се отключи и чак тогава шишето се освобождава.