Выбрать главу

Очи на стрида. Няма значение. Може би ще съжалява, като проумее. Нищо, сега сме квит.

Благодаря. Колко сме важни тази сутрин.

7.368

В сърцето на ирландската метрополия

Пред колоната на Нелсън369 трамваите намаляваха, маневрираха, прехвърляха лирите и поемаха към Блакрок, Кингстън и Далки, към Клонски, Ратгар и Теренюър, парка Палмерстън и северен Ратмайнс, Сандимаунт Грийн, Ратмайнс, Рингсенд и Сандимаунт Тауър, към Харолдс Крос. Дрезгавият глас на кондуктора от Обединени трамвайни линии изрева страховито:

— Ратгар и Теренюър!

— Който е за Сандимаунт Грийн, да побърза!

Отляво и отдясно паралелно издрънчаха двуетажен и едноетажен трамваи, които отиваха към крайните си спирки, после свиха по релсите и пак заплаваха успоредно.

— Палмерстън парк! Тръгваме!

Носителят на короната

Пред главния вход на централната поща са се курдисали ваксаджийче до ваксаджийче: подвикват, вапсат и лъскат. На улица Норт Принс са паркирани яркочервените пощенски коли на Негово величество с кралските инициали — E.R.370 — изписани и от двете им страни, шумно мятат в тях чували с писма, картички, писма-картички, колети, застраховани и платени, за столицата, за провинцията, за Англия и чужбина.

Господата от пресата

Каруцари с тежки кундури търкаляха тъпотрополящи бъчви от складовете на улица Принс, после ги хакваха нагоре във вагоните на пивоварната. Във вагоните на пивоварната се хакваха тъпотрополящи бъчви, изтъркаляни нагоре от каруцари с тежки кундури от складовете на улица Принс.

— А ето, намерих я — каза Ред Мъри, — Александър Кийс.

— Би ли ми я изрязал? — попита господин Блум, — за да я занеса в редакцията на Телеграф.

Вратата към офиса на Рътлидж изскърца отново. Дейви Стивънс371, сгушен и някак дребен в огромната си дълга пелерина, с малка шапка като венец над къдравите му букли, излезе със свитък вестници под пелерината, кралският куриер.

Дългите ножици на Ред Мъри изрязаха рекламата от вестника с помощта на четири решителни кръцвания. Ножици и лепило.

— Ще мина през печатарския цех — рече господин Блум, като взе изрязаното квадратче.

— Разбира се, ако иска цял абзац — обади се Ред Мъри със сериозен тон и писалка зад ухото, — можем да се погрижим.

— Добре — кимна господин Блум. — Ще се опитам да го убедя.

Убедим.

Уилям Брейдън, благородник от Оукландс, Сандимаунт

Ред Мъри побутна господин Блум по ръката с ножиците и прошепна:

— Брейдън.

Господин Блум се обърна и видя как облеченият в ливрея портиер свали шапката си с надпис, докато една внушителна фигура влезе помежду вестникарските табла на седмичника Фриман и Нашънъл Прес и на Фриманс Джърнъл и Нашънъл Прес. Тъпо трополясваха бъчонки с Гинес. Гордо заизкачва стълбите, въоръжен с чадър, строго, сериозно, обрамчено с брада лице. Гърбът, облечен в гладък вълнен плат, се въздигаше с всяко ново стъпало по-нагоре: гърбът. Целият акъл е в мазния му врат, обичаше да казва Саймън Дедалус. Отзад се виждаха дебели дипли плът. Тлъсти вратни гънки: ред лой, ред врат, ред лой, ред врат.

— Не смяташ ли, че в лице прилича на нашия Спасител? — прошепна Ред Мъри.

Вратата на Рътлидж пак изпъшка: ф-ю-ю, с-к-р-ъ-ъ-ъ-ц. Винаги така ги правят, врата срещу врата, за да му е по-удобно на вятъра. Ха вътре, ха вънка.

Нашият спасител: овално, обрамчено с брада лице: шепти в мрака, говори на Мария, на Марта. Въоръжен с чадърен меч, пристъпва към светлините на рампата: тенорът Марио372.

— Или на Марио — додаде господин Блум.

— Да — съгласи се Ред Мъри. — Твърдят, че Марио е отрязал главата на нашия Спасител.

Иисус Марио, по бузите му руж, наконтен с къс мъжки жакет, а краката му — като мотовилки. С ръка върху сърцето. В Марта373.

Върни се, изгубена моя.

Върни се, моя любима.

Владишки жезъл и перо

— Негово преосвещенство се обажда два пъти от сутринта — каза Ред Мъри умислено.

Продължаваха да зяпат коленете, прасците, обувките, скри се. Вратни гънки.

Едно пощаджийче се вмъкна чевръсто, хвърли телеграмата на тезгяха и пое обратно с пощаджийска скорост, като само се провикна:

вернуться

368

Еол

Време на действието: дванайсет по обяд. Място: редакцията на „Фриманс джърнъл“ в североизточен Дъблин, близо до колоната на Нелсън и Централната поща. Орган: бели дробове. Изкуство: реторика. Цвят: червен. Символ: редактор. Техника: ентимема, тоест силогизъм, в който едното съждение е недоказано или силогизъм, който е повече реторичен, отколкото логичен.

Съответствия: Крофорд — Еол. Журналистиката — кръвосмешение, тъй като Еол оженил шестте си синове за шестте им сестри. Пресата — Плаващият остров Еолия.

вернуться

369

Колоната на Нелсън е основен терминал на трамваите в Дъблин. Високата колона със статуя на адмирал Нелсън, победител в Трафалгарската битка през 1805 г. е точно копие на статуята на площад „Трафалгар“ в Лондон. Статуята е взривена през 1966 г. от ИРА.

вернуться

370

Инициалите E.R. означават Edward Rex (лат.) — крал Едуард. По това време крал на Англия е Едуард VII.

вернуться

371

Дейви Стивънс е бил известен дъблински чешит, продавач на вестници, много остроумен и без задръжки. Държал е вестникарска будка в Кингстън и на практика е имал пълен монопол върху продажбите на фериботните пътници. Викали му „сър“. Твърди се, че когато през 1903 г. крал Едуард VII слиза на брега при посещението си в Ирландия, той не само го заговаря, но и двамата подхванали спор, оттам и прозвището „кралски куриер“.

вернуться

372

Джовани Матео Марио (1810–1883) — известен италиански тенор.

вернуться

373

Опера от немския композитор Фридрих фон Флотов (1812–1883).