— За Фриман!
Господин Блум рече натъртено:
— И той е един от нашите спасители.
Блага усмивка го сподири, докато вдигаше подвижното крило на тезгяха, после, докато излезе през страничната врата, по топлите мрачни стълби и коридора, по вече вибриращите дъски на пода. Ще успее ли да спаси тиража? Туп-туп, туп-туп. Тъпо туптене.
Блъсна стъклената летяща врата, влезе и настъпи пръснатата наоколо опаковъчна хартия. През шпалир от тракащи барабани се упъти към малкия работен кабинет на Нанети374.
Ето ти го и Хайнс тук: сигурно с дописката за погребението. Тъпо трополене. Тази сутрин тленните останки на покойния господин Патрик Дигнъм. Машини. Паднеш ли им, ще те раздробят на атоми. Днес те управляват света. Собствените ми чаркове също здраво се трудят. Но и те като тези тук стават неуправляеми: ферментация, братче. Обработват и изхвърлят, бачкат, та се късат. А онзи стар сив плъх драпа да се напъха.
Господин Блум спря зад съсухреното тяло на началника на цеха, колкото да се полюбува на лъсналото му теме.
Странно, никога не е виждал истинската си родина. Ирландия е моето отечество, казва. В настоятелството на колежа. Тръби навред, пеняви се, че е човек работещ, а не професионален политик. Рекламите, казва той, и пикантните историйки, те продават газетата, а не втръсналите на всички ни новини. Кралица Ана е мъртва. Оповестено от властите в лето Господне хилядо и не знам кое си. Имението е разположено в окръг Розеналис, баронство Тийначинч. На всички заинтересовани джамбази, съгласно поетите ангажименти, привеждаме данни за броя на мулетата и дребните испански коне, изнасяни от Балина375. Поуките на природата376. Заядливи злободневки. Поредната история на Фил Блейк за Пат и ирландския Бул. Страницата на чичо Тоби за мъдри малчугани. Въпроси на провинциални простаци. Уважаеми господин редактор, страдам от газове. С какво да ги лекувам? Виж, това ми харесва. Научаваш много, като поучаваш другите. Личните наблюдения на седмичника К.З.К. Картинки за кретени. Добре сложени тела се къпят на плажа. Най-големият балон в света. Да отпразнуваме двойната сватба на двете сестри. Двамата младоженци широко ухилени един срещу друг. Печатарят Купрани също377. Повече ирландец от ирландците.
Машините потракваха в три четвърти такт. Трак, трак, трак. Ами ако той се парализира и никой не знае как да ги спре, ще продължат да тракат до безкрайност, ще печатат отново и отново, нагоре и надолу. Залудо буботи, залудо не стой. Тук е нужна хладномислеща глава.
— Е, господин съветник, ще влезе във вечерното издание, нали? — рече Хайнс.
Скоро ще му вика не господин съветник, а господин кмете. Дългия Джон стоял зад него, така разправят.
Началникът, без да отговори, надраска за печат в единия ъгъл на листа и даде знак на словослагателя. Той пък безмълвно положи листа върху зацапана стъклена поставка.
— Добре, благодаря — каза Хайнс, докато се отдалечаваше.
Господин Блум се изпречи на пътя му.
— Ако си тръгнал за пари, знай, че касиерът току-що отиде да обядва — рече му и посочи назад с палец.
— А ти взе ли си ги? — извика Хайнс.
— Аха — отвърна му господин Блум. — Ако побързаш, може и да го хванеш.
— Благодаря ти, старче — извика му Хайнс. — И заем ще му изкрънкам.
И, окрилен, забърза към Фриманс Джърнъл.
Три шилинга му дадох назаем в пивницата на Мар. Преди три седмици. За трети път му намеквам.
Господин Блум постави изрезката върху бюрото на господин Нанети.
— Извинявай, съветник — рече. — Тази реклама, нали разбираш. На Кийс, спомняш ли си?
Господин Нанети задържа поглед върху изрезката, после кимна.
— Иска я за юли — додаде господин Блум.
Не чува. Нанан. Железни нерви.
Началникът посегна с молива си към нея.
— Ама не — прекъсна го господин Блум. — Той иска да я промени. Кийс378, разбираш ли? Иска да има два ключа отгоре.
Страхотен грохот. Може би пък чува какво искам да му.
Началникът търпеливо обърна ухо към него, вдигна единия си лакът и започна бавно да чеше подмишницата на жакета си от алпака.
374
Джоузеф Патрик Нанети (1851–1915) — вестникар и политик от ирландско-италиански произход. Член на парламента и кмет на Дъблин през 1906–1907 г.
375
Балина е пристанищен град и тържище на добитък по западното крайбрежие на Ирландия, в графство Майо.
376
Така се е наричала рубрика в седмичника „Фриман“ със съвети за земеделци и животновъди.
377
Става дума за това, че Меноти Винсент Капрани (не Купрани) и брат му (двамата от италиански произход, второ поколение ирландци) взимат за съпруги двете сестри О’Конър и вдигат двойна сватба.