— Ето така — рече господин Блум и кръстоса показалците си при нокътя.
Нека първо това проумее.
Господин Блум вдигна очи от кръстосаните си пръсти, погледна изпитото лице на началника, прежълтял като от жълтеница, и по-нататък отвъд послушните ролки, които подаваха хартията от огромни, прилични на паяжина рула. Трак-трак и така, докато я изтракат цялата. Километри още неразвита хартия. Какво става с нея след това? О, месото си да завиеш, колетчето да опаковаш: безброй употреби, служи за хиляда и едно неща.
Като ловко му пробутваше думите си в паузите между траканията на машините, той същевременно взе бързо да рисува върху издраскания плот на бюрото.
— Нещо такова, разбираш ли? Два кръстосани ключа ей тук. Затворени в кръг. А на това място тук изписано името Александър Кийс, търговия с чай, вино, спиртни напитки и така нататък.
Май по-добре да не му давам акъл как да го прави, да не му се бъркам в работата.
— Съветник, ти знаеш най-добре какво иска той. После отгоре в дъга: къщата на ключовете, нали разбираш, визира се къщата на Кийс. Как смяташ, добра ли е идеята?
Началникът приплъзна заетата си с чесане ръка по-надолу по ребрата, стигна до последното и там задращи на място.
— Идеята — взе да пояснява господин Блум — за тази къща на ключовете, нали разбираш, съветник, е намек за парламента на остров Ман379. Демек самоуправление. И понеже нали на острова ходят много туристи, та затова. Лови око, к’во ще кажеш? Така ще стане ли?
Защо не взема да го попитам и как се произнася това voglio. Но от друга страна, ако не знае, само ще се сконфузи. По-добре да си мълча.
— Ще стане, защо да не стане — отвърна му началникът. — Имаш ли макет?
— Мога да дам — побърза да отговори господин Блум. — Същото го има в един килкенски380 вестник. И там е с къща. Ще изтичам да попитам. Значи това трябва да се направи и един малък абзац, който да привлича вниманието. Нали знаеш, обичайните неща. Лицензиран търговец, висока класа, отдавна се нуждаем и така нататък.
Началникът нещо се замисли.
— Разбира се, че можем да го направим — рече, — но първо той да си поднови договора за реклама с още три месеца.
Един словослагател му донесе бледа шпалта. Започна да я проверява и се умълча. Господин Блум остана да стърчи до него, заслушан в гръмовния пулс на коляновите валове, зазяпан в мълчаливите фигури на словослагателите, застанали като на пост пред наборните каси.
Всеки иска да си проверява правописа. Същинска мания. Тази сутрин обаче Мартин Кънингам забрави да ни донесе правописния си ребус. Провери и поправи: Необикновенна е глетката, безскрайно е онинието на клетиа продавач на круши, седнъл под уградата на блиското гробиште, уличен незщасник. Ужасно глупаво, нали? Уградата нарочно заради уличен — едното вярно, но другото не.
Можех нещичко да кажа, когато нахлупваше цилиндъра си. Благодаря, вика. Трябваше да подхвърля нещо, да речем, за старата шапка. Не, не бих могъл. Например, че сега изглежда като нова. И тогава стой, та гледай физиономията му.
Ш-л-и-и-т. Най-долната платформа на първата машина се шлитна, изхвърли напред подавачката си, шлиит, заедно с първата партида сгънати на коли вестници. Шлиит. Почти като жива, шлитна се сякаш нарочно, за да привлече вниманието към себе си. Прави каквото може, за да проговори. Вратата и тя току изскърцва с едно шлиит, моли се някой да я затвори. Всичко говори по своя си начин. Шлиит.
Началникът върна шпалтата, но ето че нещо му щукна.
— Чакай! Къде е писмото на архиепископа? Трябва да се пусне и в Телеграф. Къде е… как му беше името?
Огледа се, заби поглед в гръмогласните нечленоразделни машини.
— Мънкс ли, сър? — дочу се глас откъм цеха с отливките.
— А-ха. Къде е Мънкс?
— Мънкс!
Господин Блум прибра изрезката си. Време е да се омита.
— Ще взема макета, господин Нанети — рече, — а пък ти ще избереш най-хубавото място, сигурен съм.
— Мънкс!
— Да, сър.
Подновяване с още три месеца. Първо да му кажа, че да ми олекне. Трябва да опитам. Ще настоявам за август: чудесна идея: месец на конското шоу. Болсбридж381. Тълпи туристи заради шоуто.
379
Остров, разположен сред Ирландско море, принадлежи на Великобритания, но се ползва с особен статут и по-голям суверенитет. „Хаус ъв кийс“ е наименованието на долната камара на парламента на остров Ман, който първоначално се е управлявал от олигархия, но след 1886 г. членовете му стават изборни длъжности.
381
Болсбридж, в покрайнините на Дъблин, където през август се провежда голям панаир и надбягвания с коне, които привличат любители на конния спорт от цял свят.