Той прекоси наборния цех, мина покрай един прегърбен старец с очила и престилка. Дядо Мънкс, бащата на дневната смяна382. Какви ли не неща са минали през ръцете му за толкоз години: некролози, реклами на кръчми, речи, бракоразводни дела, намерени удавници. Сега е вече на края на силите си. Сръдлив сериозен старец, едва посъбрал нещичко в спестовната си книжка. Жена му готви и пере цял живот. Дъщеря му и тя върти машината, ама във вестибюла у дома. Джейн е грозновата, без майтап, горката.
Забави ход да погледа словослагателя, който сръчно редеше печатарските букви. Изчиташе ги отзад напред. И как чевръсто се справяше. Това сигурно иска дълга практика. мънгиД. киртаП. Бедничкият папа и той с неговата хагада383, обичаше да ми чете на глас и плъзгаше пръст отдясно наляво. Песах. Пък следващата година в Йерусалим384. Боже, Боже, о, Божке! Цялата тази безкрайна история, докато излезем от Египет и влезем в дома на робството385, алилуя386. Слушай, Израилю: Господ, Бог наш. Не, това беше по-нататък. После дванайсетте братя, синовете на Яков. После агнето, и котката, и кучето, и тоягата, и водата, и колачът, и ангелът на смъртта убива колача, той пък убива вола, а кучето убива котката. Звучи доста глуповато, ако не вникнеш в смисъла. Уж справедливост, а всеки изяжда всекиго. В края на краищата това е животът. Колко бързо работи. Повторението е майка на съвършенството. Сякаш вижда не с очите, а с пръстите си.
Господин Блум излезе от оглушителния грохот, прекоси прохода и се озова на стълбищната площадка. Сега ще има да се кандилкам с трамвая чак дотам, за да се окаже, че го няма. По-добре първо да му се обадя по телефона. Кой му беше номерът? Същият като на Цитроновата къща. Двайсет и осем. Двайсет и осем, четири, четири.
Спусна се надолу по стълбите. Кой, по дяволите, е издраскал целите стени с кибритени клечки? Сякаш на бас се е хванал, че може да го направи. В тези цехове винаги вони, тежка мазна миризма. От съседната книговезница на Том, хладно лепило.
Извади носната кърпа, за да си издуха носа. Цитрон-лимон? А, това е от сапуна. Махни го от този джоб. Пъхна обратно носната си кърпа и извади сапуна, премести го и за по-сигурно закопча задния джоб на панталона си.
Какъв парфюм използва жена ти? Все още мога да се върна вкъщи, с трамвая, ще кажа, че уж нещо съм забравил. Само да я зърна как се преоблича. Не. Стой тук. Не.
Откъм редакцията на Ивнинг Телеграф ненадейно избухна неистов кикот. Май знам на кого е. Какво ли става там? Ще се вмъкна за миг, колкото да звънна по телефона. На Нед Ламбърт, разбира се.
Влезе на пръсти.
— Призракът иде388 — приглушено изшептя професор Макхю с бисквитенопълната си, извърната към прашния прозорец уста.
Господин Дедалус, застанал до празната камина, зазяпан в насмешливото лице на Нед Ламбърт, се обади язвително:
— Иисусе Христе, наистина ще получа стомашни киселини, дирника ми ще изприщят.
Нед Ламбърт, седнал върху масата, продължи да чете:
— Или отново, забележете лъкатушните извивки на бълбукащото поточе, което шумоли, накъдрено от лекия зефир, спъва се в камъчетата, препречили пътя му, сърди им се, бърза към бурните води на Нептуновата морска шир, сред мъхнати брегове, обгрявано от сиянието на щедрите слънчеви лъчи, скътало в замечтаната си гръд смълчаните сенки на надвисналия отгоре му кичест свод на горските исполини. Какво ще кажеш, а, Саймън? — попита и надникна над горния край на разтворения вестник. Това се вика висок стил, братче?
— Бая питиета трябва да е смесил — отвърна му господин Дедалус.
Нед Ламбърт се изсмя, шляпна вестника върху коленете си и повтори:
— Скътало в замечтаната си гръд смълчаните сенки. О, не, не издържам! Ще пукна!
— И Ксенофонт в Маратон е взрян — обади се господин Дедалус с тържествен глас, като сам погледна към пустото огнище и към прашния прозорец, — а Маратон — в егейските води389.
— Стига, предостатъчно! — провикна се професор Макхю от мястото си до прозореца. — Да не съм чул повече и дума от тази плява.
Доизяде вече отхапаната си като месечина бисквита и лакомо загриза следващата, която стискаше в другата си ръка.
382
Така се нарича цеховият отговорник, който същевременно се явява и началник на всяко сдружение на печатарски работници за защита на интересите им.
384
Когато се празнува Пасхата вкъщи, накрая се чете молитва към Бога да построи отново свещения град Йерусалим, да го построи бързо.
385
Тук с едно изменение са цитирани думите на Мойсей, който казва: „Помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно.“ Изход 13:3.
386
Нека припомним, че това е транслитерация на еврейското литургично възклицание: „Хвалете Йа (Бога)“, където Йа е съкратена форма на Божието име Йахве.
388
Най-изчерпателният биограф на Джойс Ричард Елман разказва как, когато в деня за заплати Рътлидж тръгвал с дървена кутия от стая в стая да изплаща парите, в редакцията новината се оповестявала с израза „призракът иде“. Разбира се, тук не бива да се изключва и аналогия с призрака от „Хамлет“.
389
Цитат от „Дон Жуан“ на Джордж Гордън Байрон, песен трета: „Олимп във Маратон е взрян, а той — в егейските води.“, превод Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1986.