Выбрать главу

Голямо цветистословие. Поетичното плещене на господин Дрън-дрън. Виждам, че Нед Ламбърт си е взел свободен ден. Ето как едно погребение може да ти зароби свободата на деня. Разправят, че се ползвал с голямо влияние. Ами как иначе, нали старият Чатъртън, вицеканцлерът, му е прачичо или пък прапрачичо. Казват, наближавал деветдесет лазарника. Сигурно колонката за неговото in memoriam е отдавна готова. Ама на, живее напук на всички. По-скоро нашичкият ще си отиде преди него. Джони, направи място за чичо си. Многоуважаваният Хеджис Еър Чатъртън. Сигурен съм, че треперещата му от старост ръка му драсва по едно-две чекчета на месец. Ще удари кьоравото, щом многоуважаваният ритне камбаната. Алилуя.

— Само още една полюцийка — отвърна му Нед Ламбърт.

— Какво четете? — попита господин Блум.

— Наскоро открит фрагмент от реч на Цицерон — надуто му отвърна професор Макхю. — Нашата прекрасна страна.

Кратко, но ясно

— Чия страна? — господин Блум попита простичко.

— Много уместен въпрос — каза професорът между две примлясквания. — С ударение върху чия.

— На Дан Досън, разбира се — отвърна му господин Дедалус.

— Това снощи неговата реч ли беше? — попита господин Блум.

Нед Ламбърт кимна.

— Чуй, чуй, само това чуй.

Дръжката се заби право в кръста на господин Блум, отворената врата го хласна и го приклещи в ъгъла.

— Прощавай — каза Джей Джей О’Молой и влезе.

Господин Блум отскочи пъргаво встрани.

— И аз прощавай — рече той.

— Здрасти, Джак.

— Влизай, влизай.

— Здравейте.

— Как си, Дедале?

— Абе, по-добре кажи ти как си.

Джей Джей О’Молой разклати глава.

Тъжно

Беше най-умният млад стажант-адвокат. Ама на, не му провървя. Тази трескава червенина по бузите не вещае нищо хубаво. Животът му виси на косъм. Какво ли шушукат зад гърба му? Май парични проблеми.

— Или отново, ако изкачим стройната редица планински върхове.

— Изглеждаш бомба.

— Да сте виждали тук редактора? — попита Джей Джей О’Молой и кимна въпросително към вътрешната врата.

— И още как — отвърна му професор Макхю. — И виждали, и чували. Затворил се е в светая светих заедно с Ленехан390.

Джей Джей О’Молой отиде до пюпитъра и взе да прелиства розовите страници на вестникарското течение.

Практиката му започнала да запада. Един от многото акаквомомчебеше. Падаш духом. Подхващаш комара. Затъваш в комарджийски дългове. Започваш да жънеш буря след буря391. А имаше много добър договор с адвокатската кантора на Д. & Т. Фицджералд. Адвокати с перуки — удостоверение за сивото им вещество392. Носят си го на ревера като значка или не, по-скоро като онази статуя в Гласневин. Май се зае да пише литературни рецензии за Експрес заедно с Гейбриъл Конрой393. Много начетен човек. Майлс Крофорд започна в Индипендънт. Странно как тия вестникарски плъхове успяват да надушат всяко вакантно място, все по вятъра се въртят. Петли ветропоказалци. И горещо, и ледено с един и същ дъх духат394. Не знаеш на какво да вярваш. Всяка история е вярна, докато не чуеш следващата. Хващат се за гушите, гологлави395, спорят, та пушек се вдига. Ала мине, не мине време и ето че пак свойски се потупват по рамото.

— О, не, за Бога, само това чуйте — примоли се Нед Ламбърт. — И отново, ако изкачим стройната редица планински върхове…

— Стига с тия бомбастични басни! — сряза го сприхаво професорът. — Празнодумстващ въздух под налягане!

— Върхове — продължи Нед Ламбърт, — които се извисяват високо във висините, промиват душите ни, сякаш…

— Акъла му промиват — подхвърли господин Дедалус. — Господи Боже всевечни, Боже милостиви! Да? Плащат ли му нещо за тия неща?

— Сякаш в необозримата панорама на ирландската съкровищница, необозрима и безпримерна, въпреки прехвалените първообрази в други превъзнасяни като първокласни места, заради самата им красота, заради гористите им хълмове, вълнисти равнини и тучни пасбища от свежа пролетна зеленина, потулени в неземната дантелено прокъсана прозирност на мекия и мистериозен ирландски здрач…

вернуться

390

Герой от разказа „Двама кавалери“ от сборника „Дъблинчани“.

вернуться

391

„Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат“, Пророк Осия 8:7.

вернуться

392

Адвокатите, които имат право да пледират във висши съдебни инстанции, носят перуки като емблема на по-голямата им интелигентност и осведоменост.

вернуться

393

Главният герой в разказа „Мъртвите“ от сборника „Дъблинчани“.

вернуться

394

Според баснята на Езоп „Човек и сатир“.

вернуться

395

В смисъл, че когато се стигало до сбиване, мъжете, които носели перуки, обикновено ги захвърляли преди това.