— Луната — обади се професор Макхю. — Забравил е Хамлет396.
— Който е забулил гледката нашир и длъж в очакване лъчистият диск на луната да просияе и пръсне навред сребристия си седеф.
— О, не! — извика господин Дедалус и изпъшка тежко и отчаяно. — Лайна с праз! Достатъчно, Нед! Животът е кратък.
Взе копринения си цилиндър, нервно духна рунтавите си мустаци, сви пръстите си като гребло и среса косата си.
Нед Ламбърт захвърли вестника и се изкикоти доволно. Миг след това дрезгав подлайващ смях разтегна небръснатото очилато лице на професор Макхю.
— Дан Тестото! — извика гръмогласно.
Много хубаво сега да се присмиваш, когато всичко е черно на бяло, ама точно такива неща се харчат като топъл хляб. Пък и той нали идва от хлебопекарния бизнес, значи разбира от харчене на хляб. Защо иначе ще го наричат Дан Тестото. Ама добре си оплете кошницата. Дъщеря му, сгодена за оня в митницата, дето прибира акцизи и всевъзможни данъци, пък и кола кара. Хубаво се закачи за него. Къщата им винаги отворена за гости. Добро хапване дават. Уедъръп винаги тъй е казвал. Трябва да им бръкнеш право в джигера.
Вътрешната врата се отвори със замах и оттам се подаде пламнало остроносо лице с гребен от рехава косица. Дръзките сини очи ги изгледаха един по един, а дрезгавият глас отсече:
— К’во става тук?
— А, ето го и мнимия благородник! — тържествено обяви професор Макхю.
— Махаймисе оттук! Проклет стар педагог! — каза редакторът, след като успя да го разпознае.
— Хайде, Нед — каза господин Дедалус и нахлупи шапка. — След всичко това имам нужда от едно питие.
— Питие! — извика редакторът. — Никакво пиене преди вечернята.
— Страшно си прав — отвърна му господин Дедалус и излезе. — Хайде, Нед.
Нед Ламбърт се изхлузи от масата. Редакторът забоде сините си очи в лицето на господин Блум, по което пробягна усмивка.
— Майлс, идваш ли с нас? — попита го Нед Ламбърт.
— Опълчението на Северен Корк! — извика редакторът и закрачи към камината. — Винаги сме печелили! Северен Корк с испански офицери!
— Че къде е било това бе, Майлс? — попита го Нед Ламбърт, забол умислен поглед в бомбетата на собствените си обувки.
— В Охайо397! — изрева редакторът.
— Да бе, верно! Как не се сетих! — съгласи се Нед Ламбърт.
На излизане обаче подшушна на Джей Джей О’Молой:
— Делириум тременс в начална фаза. Тъжна работа.
— Охайо! — изграчи редакторът в писклив дискант с изпънат врат и вдигнато нагоре зачервено лице. — Мой край Охай!
— Съвършен амфимакър398! — обади се професорът. — Дълга-кратка-дълга!
Извади конец за почистване на зъби от джоба на жилетката си, откъсна едно парче и като със звън от струна го завря между два от неизмитите си зъби.
— Банг, банг.
Господин Блум, като видя, че хоризонтът е чист, се отправи към вътрешната врата.
— Само за миг, господин Крофорд — рече. — Трябва да звънна по телефона във връзка с една реклама.
И бързо се вмъкна.
— Какво става с уводната за довечера? — попита професор Макхю, като се приближи до редактора и стовари върху рамото му яката си десница.
— Всичко е наред — отвърна му Майлс Крофорд вече по-спокойно. — Не му бери грижа. Здрасти, Джак. Всичко е наред.
— Добър ден, Майлс — каза му Джей Джей О’Молой и остави страниците да се огънат, да се изплъзнат и отново тихо да полегнат в течението на архива. — Днес ли ще се гледа онова дело за канадската измама?
Телефонът забръмча.
— Двайсет и осем… Не, двайсет… после две четворки… Точно така.
Ленехан излезе отвътре с отделни страници от вечерния Спортс.
— Кой иска да знае сигурният победител в Златната купа? — провикна се. — Скиптър с жокей О. Мадън.
И хвърли листовете върху масата.
Откъм коридора долетяха крясъците на босите вестникарчета, профучаха наблизо и ето че вратата се отвори с трясък.
— Тихо! — изкомандва Ленехан. — Дочувам стъпки.
Професор Макхю прекоси стаята и сграбчи за врата един от пъпчивите малчугани, докато другите се разбягаха, хукнаха навън и офейкаха надолу по стълбите. Листове се разшумяха от въздушното течение, заплаваха грациозно из въздуха като сини завъртулки, след което се приземиха под масата.
396
Професорът иска да каже, че следва луната (както и става), а после би трябвало да опише и родната си земя на разсъмване, както прави Хорацио в „Хамлет“.
397
Тук джойсоведите все още не са определили за какво става дума от историческа гледна точка, освен че много ирландци са служели в армиите на други страни. Но в Охайо намесата е английска, а не ирландска. Така че източникът на този изблик е наистина доста неясен.
398
Ритмическа стъпка в античното стихосложение, състояща се от три срички, първата и третата дълги, средната кратка. Амфимакърът е стъпка, обратна на античния амфибрахий.