— Изглежда, е фиркан — заключи професор Макхю с приглушен глас.
— Изглежда, да — съгласи се Джей Джей О’Молой, извади табакера и изкоментира под носа си: — но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Кой ще пожертва една кибритена клечка за мен?
Предложи цигара на професора и сам взе една. Ленехан светкавично драсна клечка и един подир друг им запали цигарите. Джей Джей О’Молой отвори отново табакерата и предложи и на него.
— Тенкю боку — рече Ленехан и си взе една.
Редакторът се появи от вътрешния офис със сламена шапка, килната над челото. Посочи с пръст професор Макхю и изпя патетично:
Професорът се ухили, после стисна дългите си източени устни.
— Ей ти? Гадна стара римска империя! — закани му се Майлс Крофорд.
Взе си цигара от отворената табакера. Ленехан, който бързо се притече и най-услужливо му я запали, извика:
— Тишина! Искам да чуете най-новата ми гатанка!
— Imperium romanum399 — тихо промърмори Джей Джей О’Молой. — Звучи по-благороднически от Британската или, недай Боже, Брикстънската400. Самата дума ми напомня за тлъстото в тигана.
Майлс Крофорд нарочно издуха първото си всмукване цигарен дим към тавана.
— Така е — рече. — Но тлъстото сме ние. Ти и аз сме в тигана. Съвсем сме я вапсали, ясно ли ти е? Шансът ни е колкото на снежна топка в ада.
— Чакай, чакай! — извика професор Макхю и вдигна кротките си лапи. — Не бива да се подвеждаме от думите, от едното им звучене. Ние всички смятаме, че Рим е империя властна и повелителна.
Като същински оратор протегна ръце да щръкнат напред от оръфаните и мазни маншети на ризата си и направи премерена пауза:
— Каква е тяхната цивилизация? Огромна: съгласен съм, но още гнусна и безстойностна. Клоаки и канализации. Евреите в пустинята, както и на върха на планината казват: Добре е да бъдем тука. Нека вдигнем олтар на Йехова. Римлянинът, както и англичанинът, който е негов последовател, е донесъл на всички земи, където е стъпил кракът му (на нашия бряг негов крак не е стъпвал!), само клозетни придобивки. — Огледа се важно-важно в тогата си и отсече: — Добре е да бъдем тука. Нека вдигнем един клозет.
— И точно това са направили — рече Ленехан. — Нашите прастари предци, както четем в първата глава на Гинес402, са предпочитали течащото поточе.
— Били са големи почитатели на природата — измънка Джей Джей О’Молой. — Но нека не забравяме и римското право.
— И Пилат Понтийски е неговият пророк на земята — отвърна му професор Макхю.
— Знаете ли онази история за главния ковчежник Пер Полс? — попита Джей Джей О’Молой. — По време на обяд в Кралския университет. Всичко вървяло като по мед и масло…
— Първо моята гатанка — обади се Ленехан. — Готови ли сте?
Господин О’Мадън Бърк403, висок, с широка сива наметка от донегалски туид, влезе отвън. Стивън Дедалус, зад него, свали шапка още на прага.
— Entrez, mes enfants!404 — провикна се Ленехан.
— Водя ви един просител — съобщи господин О’Мадън Бърк с мелодичен глас. Младостта, предвождана от Опитността, посещава Знаменитостта.
— Приятно ми е — каза редакторът и протегна ръка. — Влизайте. Но бащата току-що излезе.
Ленехан се обърна към всички:
— Тишина! Коя опера страда от катилска склероза? Мислете, разсъждавайте, откривайте, отговаряйте.
Стивън му връчи написаните на машина листове, като посочи заглавието и подписа.
— Кой? — попита редакторът.
Единият край на листа беше откъснат.
— Господин Гарет Дийзи — отвърна му Стивън.
— Тоя презрян нещастник! — отсече редакторът. — Това кой го е откъснал? Да не би изведнъж да му се е присрало?
— Добър ден, Стивън — каза професорът, приближи се и надникна над раменете им. — Шап ли? Ти да не си станал…?
401
Цитат от стихотворението „Елена“ на Едгар Алън По (1809–1849). „… ти разкри ми античния чар на Елада и старинния блясък на Рим!“, превод Георги Михайлов, изд. „Златорогъ“, 1996.
402
Популярна навремето шега, която разчита на близкото звучене на имената на дъблинската пивоварна Гинес и Генезис, тоест Битие.