— Ако човек можеше да кара само на качествена храна като тази — обърна се той към нея и повиши глас, — тогава в тая страна нямаше да има толкова много изгнили зъби и вътрешности. Живеем в блато, ядем евтини боклуци, а улиците ни са павирани с прах, конски фъшкии и туберкулозни храчки.
— Ти, сър, медицина ли изучаваш? — попита възрастната жена.
— Да, мадам, медицина — отговори й Бък Мълиган.
Стивън слушаше, потънал в презрително мълчание. Ето я, сведе старата си глава пред ясния и висок глас, пред нейния лечител, дето костите й ще намества, пред нейния врач и знахар; а мен ме пренебрегва. Гласът, дето ще опрости греховете й и ще помаже всичко останало от нея, освен нечистите й женски слабини30, тя, сътворената от мъжка плът, а не по Божи образ и подобие, тя, жертвата на змията изкусителка. Пред високия и ясен глас, дето я накара да замълчи, а недоумяващите й очи — да шарят неспокойно.
— Разбираш ли какво ти казва? — попита я Стивън.
— По френски ли говорите, сър? — извърна се старицата към Хейнс.
Хейнс отново се обърна самоуверено към нея, този път с по-дълга реч.
— По ирландски — намеси се Бък Мълиган. — Ти галски знаеш ли?
— Ба, помислих си, че може да е по нашенски — рече тя, — нещо тъй гаче ли ми прозвуча. — Ти, сър, от Западното крайбрежие ли си31?
— Аз съм англичанин — отвърна й Хейнс.
— Той е англичанин — потвърди Бък Мълиган — и според него ние в Ирландия трябва да говорим по ирландски.
— Абе, то че трябва, трябва — каза старицата, — срамота е, дето и аз бъкел не знам. Чувала съм от наши хора, дето го говорят, че бил голяма работа.
— Голяма не е думата, бабо — обади се Бък Мълиган. — Той е изключително красив език. Ей, Кинч, налей още чай. Една чаша, мадам?
— Не, сър, сполайти! — рече тя, — и пъхна ръка в кръглата дръжка на гюма, готова да си върви.
Хейнс я спря с думите си:
— Взе ли си парите? Виж, Мълиган, дай да й платим, нали така?
Стивън доля трите чаши.
— Пари ли, сър? — рече тя и се закова на място. — Ами то седем сутрини по една пинта по два пенса прави седем по две, което прави шилинг и два пенса отгоре, а тези три сутрини кварта за по четири пенса е три кварти прави шилинг, после едно и две значи всичко два и два, нали, сър32?
Бък Мълиган въздъхна и тъй като си бе натъпкал устата с кора хляб, дебело намазана с масло и от двете страни, изпъна крака и взе да рови в джобовете на панталона си.
— Плащай, без да се цупиш — усмихна му се Хейнс.
Стивън си наля трета чаша от гъстото истинско мляко, после му сложи лъжица чай, колкото за цвят. Бък Мълиган измъкна един гулден, повъртя го фокуснически между пръстите си и извика:
— Чудо на чудесата!
Плъзна го по масата към жената и рече:
— От мене повече не искай, скъпа. Аз давам ти сега всичко на света33.
Стивън сложи монетата в търпеливо протегнатата й ръка.
— Дължим ти още два пенса — рече той.
— Има време, сър — рече тя и взе монетата. — Нали пак ще идвам. Довиждане, господа.
Поклони се и излезе, сподиряна от нежното припяване на Бък Мълиган.
Обърна се към Стивън и рече:
— Сериозно, Дедале. Без пукнат грош съм. Бягай в тъпото си училище и ни донеси малко пари. Днес поетите да пийнат трябва здраво и да си погуляят при това. Защото сега Ирландия очаква от всеки мъж дълга си да изпълни34.
— Което ми напомня — рече Хейнс надигайки се, — че днес трябва да посетя вашата национална библиотека.
— Първо плуването! — отсече Бък Мълиган.
Обърна се към Стивън и го попита с ласкав тон:
— Днес не е ли денят за месечното ти къпане, Кинч?
После се обърна към Хейнс:
— Нашият нечист поет никога не се къпе повече от един път месечно.
— Цяла Ирландия се къпе в Гълфстрийма — изрепчи му се Стивън, докато медът бавно се процеждаше върху филията му.
Хейнс се обади откъм ъгъла, където с финес завързваше шалче около отворената яка на блузата си за тенис:
— Възнамерявам да съставя сборник с вашите премъдрости, ако, разбира се, ми разрешите.
На мен говори. Мият, плакнат, търкат, жулят. Agenbite of inwit: Угризенията на съвестта. Съвестта. Но петното си стои.
31
В началото на XX в. галският като разговорен език е бил запазен само в Западна Ирландия.
33
Тук, както и в двустишието по-долу, Бък Мълиган отново цитира Суинбърн, „Песни преди изгрев“ (1871).
34
Знаменита фраза на адмирал Нелсън преди битката при Трафалгар (1805), но в случая името Англия е заменено с Ирландия.